Ивайло Симеонов: Днес президентът Йотова е напълно сигурна как се чувства душата на цар Самуил след повече от хиляда години. Жалко, че същата категоричност не видяхме миналата седмица в Ню Йорк, когато обществото се чудеше каква точно е позицията на България за войната в Украйна

Днес президентът Йотова е напълно сигурна как се чувства душата на цар Самуил след повече от хиляда години. Жалко, че същата категоричност не видяхме миналата седмица в Ню Йорк, когато обществото се чудеше каква точно е позицията на България за войната в Украйна.

Преспа не е просто мястото, където са намерени останките на цар Самуил.

Там е една от любимите му резиденции. Там изгражда „Св. Ахил“. Там е един от политическите и духовните центрове на неговата България. И там е положен след смъртта си.

Затова, когато президентът Йотова казва, че е „сигурна“, че душата на Самуил вече е спокойна, защото е в България, възниква един съвсем прост въпрос:

Откъде точно идва тази сигурност?

Историята ни казва къде е живял Самуил. Къде е управлявал. Къде е строил. Къде е бил погребан.

Но историята не ни дава право да говорим от името на душата му. Това вече не е историческо знание. Това е политическа интерпретация – ясно желание да се извлече лична политическа полза.

И когато един действащ политик започне да ни обяснява какво чувства душата на човек, починал преди повече от хиляда години,

дали това не значи, че знае от какво имат нужда и душите на живите. Нашите – например. На българския народ – вероятно.

Имаме думи, приписани на мъртвия от жив политик. А цар Самуил заслужава повече от това.

Историята не е декор. Не е реквизит. Историята не е фон за политически снимки.

И никой няма право да използва паметта на мъртвите, за да им приписва удобни за настоящето чувства.

#Бюлетина 9

Купуването и продаването на гласове е престъпление