Прегръдката – този вълшебен дар с лечебна сила

Тя е бълбукащо поточе, живеещо на гребена на приливна вълна, сливащо в миг два бряга…

Тя има силата да стопява прегради, бариери и стени, зад които в повечето случаи ние човеците незнайно защо и незнайно кога, неволно може би, сами избираме да се барикадираме.

Тя отключва добротата и грижата, които живеят във всеки един от нас.

Тя е лъкатушеща, непредубедена топлота, извираща от сърцето за части от секундата.

Да подариш прегръдка е нещо толкова малко, но това малко може да е всичко за някого точно тук и сега на тази планета.

Да разпериш ръце, за да обърнеш, за да приютиш за миг – без думи, в центъра на твоята Вселена – някой, карайки го да се чувства специален, значим, защитен, в безопасност, е проява, несравнима с нищо материално.

Ако пожелаем и си позволим, можем да бъдем тази безгранична проява с аромат на безусловна обич . Без съмнение след нея ще започнем да виждаме по-често проекцията й в света около нас.

За да имаме силата да отворим ръце към някого, първо обаче трябва да сме се разделили с вътрешните си блокажи, впоследствие научили се да прегръщаме самите себе си – несъвършените човечета с емоционалния багаж – цветовете, сезоните, вдъхновението, приключенски дух, приятелите, мечтите, целите, спомените, борбите, тревогите, търсенията, намиранията, грешките, уроците, провалите, поуките, победите, любопитството, копнежите, страстта…

Страстта към многопластовото чудо с отделен пасаж от романа, наречен Живот.