Партньор на Проватон
 Как да обичаш жена, която е свикнала да е сама…

Как да обичаш жена, която е свикнала да е сама…

Сподели в

Тя е най-костеливият орех и е издигнала най-високите стени. Защото много дълго време това са били нейните стени. Тези стени са част от света, който сама е създала. От една страна това е нейната защита, а от друга – светът, който принадлежи само на нея. Тази обвивка я защитава, подкрепя, осигурява ѝ безопасност. Тази защита ѝ е необходима.

Затова ѝ е трудно да намери място за още някой. Това може да се превърне в проблем за нея.

Момичето, което е свикнало да бъде само ще ти каже в един момент, че  “не си ѝ нужен“. Често ще я чуваш да казва: “Мога да направя това сама“ или “не се притеснявай за мен“ или “ще се оправя“, “ще ми мине“. И наистина ще изглежда толкова силна, все едно няма нещо, с което да не може да се справи. И това донякъде е така. Тя наистина може да се справи с всичко сама.

Но това, че тя няма нужда от теб не означава, че те не иска.

С течение на времето самотата се превръща в зона на комфорт, безопасно пространство. Самотата с времето става дори красива, толкова свикваме с нея.

Затова, когато се появи някой и разтърсва този свят, се случва земетресение…

Това разтсърсва целия ѝ живот и всичко, на което е свикнала.

Затова тя много ще се страхува. Не само, защото ще се колебае дали да ви допусне, дали да ви покани в живота си, който до момента е принадлежал само на нея.

Най-много от всичко се страхува, че допускайки ви, ще загуби чувството за комфорт от самотата и ще ѝ е приятно само с вас.

Този вътрешен страх е съпроводен от въпроса: „Какво ще правя ако той си тръгне?“

Жената, която е свикнала да бъде сама, се страхува да се отучи от този навик.

Вие ѝ казвате: “Моля те, допусни ме!“, а тя си мисли: “Моля те, не си тръгвай!“

Когато си свикнал да си сам е лесно, но пътят до този момент е много тежък и тя изпада в ужас от възможността да го преживее още веднъж.

Така че, ако сте обикнали жена, която е свикнала да бъде сама, моля ви, бъдете готови да останете. Бъдете готови да я хванете за ръка, когато ви каже: “Мога да направя това сама“ и да ѝ отговорите: “Мога да ти помогна.“ Бъдете готови да се запознаете с нейния свят и да го уважавате, да бъдете част от него.

Бъдете готови да преминете през стените, с които се е обградила себе си и сърцето си. Бъдете готови да не се притеснявате какво се случва зад тях, защото ако ви допусне, тя никога няма да ви пусне…

 

източник: iwoman.bg

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *