Христо Дунчев, Партия на Зелените: Защо е ПОДМЯНА, а не ПРОМЯНА?

Христо Дунчев е доайен на Партия на зелените. Участва в създаването и`още през 2001 година

Четвърто есе. Защо е ПОДМЯНА, а не ПРОМЯНА?          

(според нашата визия за параметрите на промяната)

В сферата на държавността – Целта на промяната е изграждане на „социална, демократична, правова държава – Република България”, каквато тя е определена в нейната Конституция.(виж Преамбюла). Тя може да бъде постигната само от нация обединена около осъзната и възприета от народа Национална доктрина/идея за ролята и мястото на суверенна, демократична и просперираща България в съвременния свят и съответните на нея национални интереси. Връщане на държавата в регулирането на обществените отношения, в икономиката и нейното управление като собственик, регулатор и оператор на производствени предприятия. Действащият, наложен ни отвън, неолиберален модел изключва каквато и да е регулаторна роля на националните държави, освен принудата за защита на интересите на глобалния неолиберален капитал и неговия основен инструмент – свободния/либерализирания/ пазар. 

В икономическата сфера – Отхвърляне на действащия у нас неолиберален икономически модел и замяната му със съвременен стоково-паричен пазарен модел на класическия капитализъм по подобие на тези действащи в Дания, Швеция, Нидерландия и др.; Интензивно развитие на българско високотехнологично, индустриално и селско стопанско производства, на българската научна, проектна и конструкторска дейност. Основни инвеститори – държавата и българският национално отговорен капитал.

В политическата сфера – Постепенен преход към изграждане на политически модел, базиран на пряката демокрация и децентрализация на власта, осигуряващи действително и ефективно пряко участие на гражданите в управлението на обществото, при вземане на важни политически, административни, социални и икономически решения на национално, регионално и местно равнища и пряк контрол. Смесена мажоритарно-пропорционална изборна система ( 120 х 120 или 160 х 80).

Във външнополитическата сфера – Външна политика, изградена върху добре осъзнати и възприети, с максимално възможно най-голямо обществено съгласие, Национална Доктрина и съответстащи на нея национални интереси. Равнопоставеност и взаимна изгода, а не политика на конюнктурна или емоционална привързаност/обвързаност към една или друга световна сила.

В социалната сфера – Изграждане на социална система за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост, така че всеки един български гражданин да има достоен стандарт на живот. Реализиране на социални политики, гарантиращи живота, здравето, правото на достойно заплатен труд/прехрана, продължаването на рода и нацията, спокойни и безгрижни старини;

В духовната сфера – Изграждане на Държавно-обществена система за възпитаване и утвърждаване на морално-етичните ценности, съхраняване и развитие на националните добродетели, духовност и култура.

В управлението на държавата – Поставяне управлението на държавата, на основата на съвременната наука за управление на големи организационни системи. Гарантирана кадрова устойчивост на публичната администрация (държавна и общинска). Висок професионализъм и компетентност на нейните служители и ръководни кадри. Пълна реабилитация в държавното управление и действеност на фунциите на управление – планиране и контрол.  Не се ли реши въпросът за качеството на държавното управление, не може да се реши никой проблем или криза в държавата и обществото!

В законодателната власт – коренна промяна в законодателната дейност и функционирането на НС, изразяваща се в това:

– Народното събрание „да върне” към научно определените от древността до днес цел, форма и съдържание на ЗАКОНА, а именно: да регулира обществените отношения като периодичието  ги променя или подменя във връзка с настъпили качествени изменения в обществените отношения;

– Народното Събрание да работи сесийно като се събира на сесия веднъж месечно, в първата или последна седмица на месеца, да обсъжда в комисиите, разглежда в зала и приема внесени проекти за Закони, допълнения и изменения към тях, както и Решения на Народното събрание;

– Народните представители, през останалото време да са задължени да бъдат при своите избиратели в съответния МИР за да консултират с тях подготвяните закони, измениния и допълнения към тях и да бъдат адекватни на действителността;

– Те получават само командировъчни – пътни и дневни и заседателни по време на сесия.

Аргументи: Народното събрание по Конституция се състои от 240 избрани народни представители/законодатели, с основно задължение да приемат Закони, чрез които определят регулаторната макро рамка на обществените отношения в съответната държава.  Законът е съвкупността от правила и норми, който регулира основни обществени отношения като в него се определят правата и задълженията на участниците в тези обществени отношения. Законът съдържа общи правила за поведение, регулиращи по траен начин тези отношения, набор от задължителни норми, скрепени със санкции.  Народните представители не са служители или работници в смисъла на Кодекса на труда и Закона за държавните служители и затова не може да се говори за „заплати”, „работно време” и други административни зависимости.

Вместо това, Народното Събрание „де факто” се е превърнало  в поредната държавна администрация от 240 пропорционално „избрани” служители. Възприели се като най-висши чиновници, народните представители, за да оправдаят заплатите си, бълват нескопосани закони – еднодневки, разписани до равнището на един Правилник, Наредба, Инструкция или някакъв друг подзаконов нормативен акт, с безкрайни препратки в преходните и заключителни разпоредби. Този начин на „законотворчество” утвърждава правно и оправдава чрез закона, колективната безотговорност на Изпълнителната власт.

В сферата на изпълнителната власт – връщане към нормалността, изпълнителната власт да изпълнява функциите си по организиране на изпълнението на Законите, съдържащи програмите за ускорено, устойчиво развитие на икономиката и обществените отношения в съответствие с Националната Доктрина за суверенна/независима, демократична и благоденстваща българска нация и държава, както и да носи реална отговорност за това.

В съдебната власт – Определянето на параметрите на промяната/реформата в съдебната система трябва да стане върху основата на нейното целево предназначение – „Да реализира ефективно принудителната функция на държавта за спазване на ЗАКОНА, равенството пред него и неотвратимостта/неизбежността на наказанието за неговите нарушители. Ефективността на съдебната система зависи от два основни фактора. Първо, от качеството на законодателната власт и на приеманите от нея закони, защото съдът се произнася/съди според написаното в закона. И второ, Адекватно организационно структуриране, управление и функциониране на съдебната система. Според нас, това/второто/ трябва да бъде дело на участващите в нея магистрати – съдии, прокурори, следователи, научни, университетски и съдебни административни звена. То трябва нормативно да бъде утвърдено/уредено със Закон от Народното събрание. Контролът над съдебната система при парламентарна република се осъществява от Народното събрание.

В сферата на националната сигурност – Изграждане на система за Национална сигурност, в съответствие с Националните Доктрина и съответните на нея национални интереси. Тя трябва да представлява комплекс от органи, мерки и механизми, гарантиращи националния суверенитет; икономическата, външно и вътрешно политическата сигурност; достатъчност на въоръжените сили; опазване на социалния мир, обществения ред и сигурността на гражданите срещу посегателства върху личността и собствеността им; толерантни етнически и религиозни отношения в рамките на единната българска нация; екологична сигурност, киберсигурност и др. елементи;

В сферата на правоохранителна подсистема – Съд, Прокуратура, Следствие, МВР, ДАНС, реално, а не на книга и на думи, деполитизирани и освободени от политически слугинаж и корупция. Управление на органите на правоохранителната система от професионалисти и гарантирано със Закон невмешателство в тяхната дейност при строг обществен и парламентарен контрол.

В сферата на здравеопазването – Здравеопазване, което е социална функция на държавата, а не е търговска дейност. Здравето не е стока, а право на човека! Държавата трябва да го осигури безплатно за всички свои граждани в система от държавни болници, поликлиники, звена за спешна помощ, профилакториуми и санаториуми, бюджетно финансирани. Частните здравни заведения – самоиздръжка от такси, частни здравно осигурителни фондове и публично-частно партньорство с  държавното здравно осигуряване.

В сферата на образованието –  Гарантиран от държавата достъп до образование, включително и висше, който да не зависи от джоба на родителите. Равнопоставено развитие на двете основни функции – образователна и възпитателна. Образование за нуждите на развитието на икономика и възхода на България, а не за емигрантски износ. Държавната субсидия само на държавните учебни заведения. Частните изцяло на самоиздръжка.

В сферата на контролната функция на държавата. Надеждно затваряне кранчетата за корупционно източване на държавния бюджет. ( в: обществените поръчки; укриване на данъци и източване на ДДС; митниците, източване на здравната каса; и т.н.). За превенция и борба с корупцията – Нов Закон, Нов държавен орган и Антикорупционна експертиза на законите и подзаконовите актове.

Извод. Тези необходими параметри, за да я има желаната от хората промяна, дори да не са най-точно и вярно формулирани, не фигурират в нито една от програмите на разгледаните в третото есе партии. И това е напълно естествено, защото те(параметрите) противоречат на същността на глобалния неолиберализъм. И докато той се представлява в Народното събрание от неолибералното политическо статукво(75-80% от народните представители), прокламираните намерения за промяна неминуемо винаги ще завършват с подмяна.

Промяната е възможна само чрез широк, обществен диалог и обединяване на болшинството български граждани/суверена около Национална доктрина, която да определи Българския Национален Идеал за статута, ролята и мястото на България в съвременния свят и произтичащите от него Национални интереси и адекватна форма на управление. И която да е водеща за което и да било управление.