Христо Дунчев, Партия на Зелените: България и промяната

Христо Дунчев е доайен на Партия на зелените. Участва в създаването и`още през 2001 година.

Второ есе: България и промяната 

Ситуацията у нас – политическа, икономическа, социална се определя основно от две групи фактори – „външни” и „вътрешни”. За да можем да оценим и да си обясним създалата се в страната ситуация като резултат от четирите, за година и половина, поредни парламентарни избора, задължително трябва да започнем от „външните”. Те, за съжаление, предопределят икономическото, политическото и социалното, включително демографското, развитие на държавата ни – Република България вече повече от 30 години..

1. Външни фактори. След 10 ноември 1989 г., българското общество, отново, за кой ли път, допусна, други, извън страната ни, да решават основните проблеми на неговото развитие – държавност, национален суверенитет, икономика, политически отношения, социално дело, външна и вътрешна политика. Наложеният ни (от различните препоръчвани) и възприет в средата на 90-те години на миналия век неолиберален модел, превърна държавата България от суверенна и относително доста добре икономически и социално развита страна, в зависима неоколониална „бананова” република.

България попадна под пълното влияние на глобалния неолиберализъм, основно на неговите представители от САЩ – директно и от ЗападноЕвропейските, чрез техните инструменти – Европейска Комисия, Европейски Съвет и Европейски Парламент. Посредством „успешно” проведените във времето на прехода операции по касова и масова приватизация на промишлените предприятия, на научно-изследователските институти и развойни бази, чрез погрома на едно от най-успешните в Европа и света селско стопанство, България с внушаваща респект армия и въоръжение, беше превърната от страна – производител с признат висок професионален и образователен ценз на населението и работещите, в страна – потребител, изостанала икономически и политически колониално зависима.

В различните периоди при реализиране на „промените/прехода” водещата „външна” сила е различна. До приемането ни в НАТО, това са представителите на глобалния неолиберализъм от САЩ. В периода на приемането ни в ЕС, водеща е ролята на ЕС и ЕК и превръщането ни в „йес” и „както кажат началниците” от Брюксел и САЩ, държава, но затова пък най-изостанала в ЕС. В наши дни, отново водещи са представителите на САЩ, предвид нейните геостратегически политически и военни интереси в момента.

Изводът, който се налага от така очертаната рамка на „външните” фактори е, че България остава и ще продължава да се намира под пълното влияние на глобалния неолиберализъм. И съответно нейното икономическо и обществено-политическо развитие ще се определя и реализира по неговите неолиберални икономически, политически, социални закони и изкривени джендърски морал и духовни норми.

Анализът на вялите предизборни кампании, на участниците и на резултатите от изборите за 45-то, 46-то, 47-мо и 48-мо Народни събрания са в унисон с направения извод. Те категорично показват, че външните фактори в лицето на представителите на глобалния неолиберализъм от САЩ и ЕС, изцяло предопределят и дирижират изборния процес и резултатите от него и реализират поставените си цели, а именно:

а) Постигане на пълна доминация на неолиберализма във върховния орган на Р. България – Народното Събръние. Усреднените резултати на ПП/ИПМВ/, ИТН/БВ/, ДА България, ДПС и ГЕРБ, от четирите избора народни представители показват, че средно 200 депутати – 83,3%, стоят на неолиберални икономически, политически и социални позиции. Следователно, България остава и ще продължава да се намира под пълното влияние на глобалния неолиберализъм. И съответно, нейното икономическо и обществено-политическо развитие ще се определя и реализира по неолибералните икономически, политически, социални закони и морални духовни норми;

б) Съхраняване и обновяване на формираното в процеса на прехода неолиберално политическо „статукво” и съответстващ на него „политичиски елит”, който единствено е допускан до успешно участие в парламентарните избори в условията на напълно овладяна от глобалния неолиберализъм медийна среда;

в) Да бъде преформатирана промяната, искана от „Протестите 2020” и очаквана от близо 65-те % подкрепящи ги български граждани, в подмяна на едно, с друго неолиберално управление. Моделът   „ГЕРБ/ Борисов” да бъде заменен от друг, по-префинен, псевдодемократичен модел на управление, който съдържателно по нищо не се отличава от предишния. Държавното управление да продължи да има безродно поведение и да слугува лакейски на „външните” фактори в лицето на САЩ и на Европейската комисия (ЕК) и Парламент (ЕП). Тази промяна/подмяна, ако се утвърди необратимо, обективно предопределя края на националния ни суверенитет и превръщането на страната в територия, управлявана „от вън” в интерес на глобалния неолиберален световен ред.

г) Да се реализира отдавна лелеяната мечта от неолиберал-социалната Партия на европейските социалисти(ПЕС), да бъде разбита и ако може компрометирана или унищожена „черната овца” – БСП, заради поетия от нея при екипа на К. Нинова, опит за промяна по посока на действителното съдържание на научния социализъм, а не към неолиберално социално съглашателство;

д)  Естествено следствие и продължение на горното, е обявяването на политическата фракция „Продължаваме Промяната” от проекта „Кирил Остапович и Асен Бендерович” за лява неолиберална ?!?!? партия като начален етап на „изчегъртване” от българското политическо пространство не на ГЕРБ, а на всичко друго, освен неолибералното;

е) Флуктуацията на „чалга” електората от ИТН и грантовата „ДА България”, към политическия инженерингов проект – партия „Продължаваме промяната” е също потвърждение на високо професионално планиран и изпълнен социален експеримент на глобалнния неолиберализъм за овладяване на политическата система в една държава.

2. Вътрешни фактори. Съотношението на политическите сили, интересите по отделно и/или като цяло на криминално-олигархичните групировки и икономическото положение у нас, не се оказаха определящи за получените резултати от четирите последователни избори за Народно събрание. Изключение правят медиите, „социологията”, „политологията” и всякакви други апологети на неолиберализма с денонощното си, мощно медийно облъчване за единствеността на „политическия елит” от десетината партии на неолибералното „статукво” – ГЕРБ, ДПС, ПП, и „ДА България” и „яловите” (пак неолиберални) партии на „протеста” – ИТН и „Изправи се…”. Тя, съчетана с практически почти пълното затъмнение за всички останали партии и внушенията за тяхната незначимост и безсмислеността да се гласува за тях, доведе до адекватните под 40% изборна активност. Шестдесетте и кусур % граждани, подкрепили „Протеста 2020” не видяха и не чуха нищо ново и не отидоха до изборните урни.

Криминално-олигархичните групировки получиха спокойствието, че каквато и да е конфигурацията, няма да се променя неолибералния, клептократичен (крадлив), прокорупционен модел на развитие на българската икономика и държава. Те, въпреки антагонизма помежду им, имат един общ интерес – да продължи абсолютно да властва неолибералния свободен пазар; държавата да е превзета и да способства корупцията и безнаказания грабеж на публични/обществени/ средства. И само контролирания, но все още неовладян напълно от външните фактори „его”-антагонизъм между олигархичните групи е основния фактор, провалил 45, 46, 47 и 48-то Народни Събрания. Той не им позволява да постигнат приемливо за всички разпределение на благините на властта в държавата и да съставят правителство. Друг възпиращ фактор е близкият спомен за овладяването на държавата и „рейдърството” (завземане на бизнеси с помоща на държавните институции) от правителствата на Б. Борисов в полза на групировката около ГЕРБ. Ако това го нямаше, Борисов можеше да подобри/надживее/ рекорда на Т. Живков в управлението на държавата.

Вместо извод. А българският народ? Той получи за пореден път подмяна вместо промяна, която обективно предопределя пътя на страната ни, по посока – край на нейния национален суверенитет и превръщането на Р. България в територия управлявана „от вън” в интерес на глобалния неолиберален световен ред. И забележете/запомните: Вие, близо 2/3 (60%) негласували, „протестиращи с неучастие” в изборите, безропотно се съгласявате, избраните с малцинство неолиберални народни представители да решават съдбините на 1340 годишна България, на българската нация и в крайна сметка и собствените им съдби.