През 2024 г. глобалното затопляне премина прага от 1.5°C

Според много климатични експерти заложената в Парижкото споразумение цел вече е недостижима

Надеждите за задържане на глобалното затопляне под 1.5°C над прединдустриалните нива са почти отмрели. Последните данни потвърждават, че през 2024 г. този критичен праг вече е надхвърлен – нещо, което се случва за първи път в историята на измерванията, показват данни на Световната метеорологична организация (СМО).

Това е поредното предупреждение към човечеството, че климатът се движи към неизследвана територия, с тежки последици, пише Newscientist.

За своите изчисления СМО използва средната глобална температура в шест набора от данни, като прединдустриалният период от 1850 до 1900 г. се използва за база. Наборите от данни за температурата, събрани от различни агенции и институции по света, се различават леко, главно поради разликите в начина, по който температурите на океаните са били измервани и анализирани през десетилетията. Някои от тези набори от данни ще бъдат малко под прага от 1.5°C, но други са доста над.

Метеорологичната служба на Обединеното кралство определя средната температура за 2024 г. с 1.53°C над прединдустриалните нива, с допустима грешка от 0.08°C. Това е с 0.07°C над 2023 г., предходната най-топла година в историята на измерванията. Междувременно услугата на Европейския съюз за изменението на климата „Коперник“ отчита температури през 2024 г. с 1.6°C над прединдустриалните нива, с 0.12°C над рекорда от 2023 г.

Учените са съгласни, че скокът е причинен най-вече от продължаването на климатичните промени, причинени от човека, и климатичния феномен „Ел Ниньо“, който има тенденция да повишава глобалните температури. Но мащабът и устойчивостта на топлината шокираха много експерти, които очакваха температурите да спаднат, след като „Ел Ниньо“ приключи през май 2024 г. Вместо това те останаха на рекордни нива през останалата част от годината.

Световните океани са най-засегнати, като температурите на морската повърхност се задържат на рекордни нива през по-голямата част от 2024 г., причинявайки хаос при морските екосистеми. Годината беше белязана и от екстремни метеорологични условия на сушата, със свирепи горещи вълни, рязко намаляване на полярния лед, смъртоносни наводнения и неконтролируеми горски пожари.

Това беше година, в която въздействието на изменението на климата е по цялата планета“, казва Дейвид Кинг, бивш главен научен съветник на правителството на Обединеното кралство и основател на Консултативната група за климатичните кризи.

Технически, целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето под 1.5°C се изчислява, като се използва средна стойност за 20 години, така че една година над прага не е сигнал за официално нарушение на целта. Но като се има предвид скоростта на затопляне през последните години, много учени казват, че дългосрочната цел от Париж вече е недостижима.

На брифинг на 9 януари Саманта Бърджис от Коперник каза пред репортери, че целта на Парижкото споразумение сега вероятно е невъзможна за постигане.

Има изключително голяма вероятност да надхвърлим дългосрочната средна стойност от 1.5°C и ограничението на Парижкото споразумение“, каза тя.

Дуо Чан от Университета на Саутхемптън, Обединеното кралство, помогна за разработването на нов глобален набор от данни, DCENT, който според него използва най-съвременна технология за създаване на по-точна историческа базова линия за нивата на затопляне. Този нов набор от данни предполага, че средната глобална температура за 2024 г. е била с 1.66°C над прединдустриалните нива, казва той, въпреки че не е включена в изчисленията на СМО.

В резултат на това Чан също вярва, че целта от 1.5°C сега вероятно е недостижима.

Трябва да се подготвим за по-широк диапазон от бъдещи събития и 1.5°C не е единствената цел, към която трябва да се стремим“, казва той.

Но подчертава, че това също трябва да бъде критичен момент, за да бъдем по-амбициозни в намаляването на емисиите.

Твърде рано е да се отказваме“, казва той.

Прогнозата за 2025 г. все още е неясна. Има ранни признаци, че глобалните температури на морската повърхност най-накрая са започнали да се охлаждат до очакваните нива.

Това е добър знак, че топлината се разсейва поне от повърхността на океана“, каза Бърджис.

Междувременно, след месеци на очакване, фаза на другия климатичен феномен „Ла Ниня най-накрая се разви в екваториалния Тихи океан, което трябва да намали глобалните температури до 2025 г.

Но Чан предупреждава, че светът може да е претърпял стъпаловидна промяна в затоплянето, ако температурите следват модела на предишни събития „Ел Ниньо“.

Всеки път, когато станем свидетели на голямо събитие „Ел Ниньо“, глобалното затопляне по същество се издига до ново ниво“, казва той

Като предполага, че 2024 г. може да бъде първата от много години, в които средните температури надвишават 1.5°C.