Планетата е на “ръба на пропастта” заради замърсяването с изкопаеми горива

Счупени рекорди за топлина на океаните, покачване на морското равнище, отдръпване на ледници – 2023 г. е завършек на най-горещото десетилетие, регистрирано някога, тласкайки планетата към “ръба на пропастта”, предупреждава нов доклад на Световната метеорологична организация (СМО), която е агенция на ООН, информират “Франс прес” и БТА.

Новият доклад на СМО показва, че са били счупени, а в някои случаи и “разбити”, рекорди за нивата на парниковите газове, температурите на повърхността, топлинното съдържание и окисляването на океаните, покачването на морското равнище, размера на антарктическия лед и отдръпването на ледниците.

Планетата е на “ръба на пропастта”, докато “замърсяването с изкопаеми горива причинява безпрецедентен климатичен хаос”, предупреди генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.

“Все още има време да хвърлим спасителен пояс на хората и планетата, но трябва да действаме сега”, подчерта Гутериш.

Докладът потвърждава, че 2023 г. е била най-горещата година в историята със средна глобална температура на повърхността от 1.45 градуса над прединдустриалната базова стойност (1850-1900).

“Всяка част от градуса на глобалното затопляне оказва влияние върху бъдещето на живота на Земята”, предупреждава ръководителят на ООН.

“Климатичната криза е основното предизвикателство, пред което е изправено човечеството, и е неразривно свързана с кризата на неравенството. Свидетелство за това е нарастващата продоволствена несигурност, разселването на хората и загубата на биоразнообразие”, допълва генералният секретар на СМО Селесте Сауло.

Топлинните вълни, наводненията, сушите, горските пожари и бързото засилване на тропическите циклони причиняват “беди и хаос”, нарушавайки всекидневния живот на милиони хора и нанасяйки икономически загуби на стойност милиарди долари, алармира СМО.

Това е и най-топлото десетилетие (2014-2023 г.) в историята, което надхвърля средната стойност за периода 1850-1900 г. с 1.2 градуса.

Дългосрочното повишаване на глобалната температура се дължи на увеличаването на концентрацията на парникови газове в атмосферата, която достигна рекордни нива през 2022 г.

Появата на феномена Ел Ниньо в средата на 2023 г. също е допринесло за бързото повишаване на температурите според СМО.

Селесте Сауло смята, че хората никога не са били толкова близо – макар и временно засега, до долната граница на ръст на средните температури, фиксирана на 1.5 градуса в Парижкото споразумение за климата, подписано през 2015 г.

“Глобалната метеорологична общност предупреждава целия свят и бие най-висока степен тревога”, изтъква Сауло.

“Това, на което станахме свидетели през 2023 г., по-специално безпрецедентното затопляне на океаните, отдръпването на ледниците и загубата на антарктически морски лед, предизвиква най-голямо безпокойство”, отбелязва ръководителката на СМО.

Миналата година близо една трета от всички световни океани са били в плен на морска топлинна вълна. До края на 2023 г. над 90% от световните океани са преживели топлинни вълни в даден момент от годината според СМО.

Увеличаването на честотата и интензитета на морските топлинни вълни има силно отрицателно въздействие върху морските екосистеми и кораловите рифове.

Освен това средното морско равнище в глобален мащаб е достигнало рекордно високи стойности през 2023 г., което отразява продължаващото затопляне на океаните (топлинно разширяване) и топенето на ледници и ледени покривки.

Обезпокоително е, че скоростта на нарастване на това средно ниво през последното десетилетие (2014-2023 г.) е над два пъти по-голяма от тази през първото десетилетие на сателитната ера (1993-2002 г.).

По предварителни данни референтните ледници на планетата са претърпели най-голямото отстъпване, регистрирано след 1950 г., след екстремно топене в западната част на Северна Америка и Европа.

Според СМО обаче има и “искрица надежда” – капацитетът за производство на възобновяема енергия през 2023 г. се е увеличил с почти 50% за година, което е най-високият темп, наблюдаван през последните две десетилетия.