Партньор на Проватон
 Станете родители на самите себе си и открийте супер-героя във вас

Станете родители на самите себе си и открийте супер-героя във вас

Сподели в

Психологът Робърт Н. Йохансен съветва – прегледайте щетите от миналото си и ги поправете сами

Кой е любимият ви супергерой? Супермен, Батман, Жената – чудо или Капитан Америка? Независимо дали имате любими герои или не, всички познаваме тези фантастични образи. Удивителното е, че излизащи извън рамките на обичайния живот, те се появяват по време на ужасните периоди на Голямата депресия и Втората световна война. Тогава милиони хора се чувстват безпомощни и потиснати от неподвластни на тях обстоятелства, в един рухващ свят. Тез образи са създадени от двойна потребност – от една страна бягство от реалността, а от друга разпознаваемата фигура на спасител. Реална или измислена, този вид фигура, способна да разреши всички проблеми, залива плакати и театрални сцени. И е привлекателна и дори до наше време.

В памет на нашите първи герои

Когато фен на тези герои като малък, си мислех, че няма нищо, което родителите ми да не могат да решат, направят или поправят. Майка ми беше безкрайно изобретателна Жена-чудо, а баща ми беше Супермен, но без плащ. Повечето от нас като деца имаха късмета да имат достатъчно добри родители, които можехме да поставим на пиедестал. Но ако нашите родители са били първите ни герои, какво ги е определило като такива и какво точно е трябвало да правят с високата си позиция и неограничени правомощия? Трябваше ли просто да осигурят постоянен поток от материални блага, като изградят сигурна доставка на вещи и продукти? И по-специално, как те трябваше да изпълняват своя героичен дълг или казано по-малко помпозно – задълженията си към нас?

“Емоционално хранене”

На тези неотложни въпроси теоретиците на развитието Иван Босзормени – Над и Джеймс Мастерсън предлагат интересни и последователни отговори. Те твърдят убедително, че родителите имат задължението да предоставят на децата си “жизненоважни емоционални ресурси” своевременно и по подходящ начин. По същество те трябва да създават активираща среда, в която потенциалът на детето може да се разгърне и процъфтява. Тези жизненоважни емоционални ресурси са лесни за идентифициране. Даровете, които се очакват от родителите, са сигурност, доверие, защита, общуване, разбиране, уважение, емоционална подкрепа, грижовно напътствие, похвала, насърчение, поставяне на граници и т.н.

Лишени от собственост

Но има едно важно „но“ – родителите рядко, ако стане изобщо, предоставят на децата си „емоционално хранене“ по начина, който идеално отговаря на нуждите от развитие на всяко отделно дете. Съгласете се, че по същество идеалните родители са само временни обитатели на въображението на малките деца. В противен случай те са или илюзия, или мечта, или абстрактна идея за това какви трябва да бъдат родителите. Ако перфектните родители продължават да съществуват отвъд идеализациите на ранното детство, това е защото бихме искали да видим тяхното съвършенство, а не защото то действително съществува.

Обикновено склонността на децата да виждат родителите си като герои намалява с израстването им. И не е тайна, че тийнейджърите и младежите често се славят със суровостта, с която изтъкват на несъвършените си родители техните недостатъци, слабости и различни грехове. И това е отчасти заслужено, тъй като родителското „емоционално хранене“ е предпоставка за оптимално емоционално развитие на детето. С риск да изглеждам като осъждащ родителите, което според мен е безполезно и е тема на отделна публикация, нима всички ние не сме лишавали децата си от това „хранене“ поне веднъж, а най-вероятно и повече?

Но понякога, както често се случва, те са ни дали нещо повече. Например,  даването на закрила и сигурност в излишък може да доведе до факта, че детето ще се почувства или уязвимо, или неспособно, или и двете едновременно. Независимо дали сме били недостатъчно или прекалено осигурени емоционално, това може да изкриви развитието, да повлияе негативно или по друг начин, да доведе до отклонение от правилния път.

„Трябва убежище“

В защита на нас, родителите, ние не пестим време или енергия, които са ни нужни за огромната отговорност при отглеждане на дете по най-добрия начин. Но колкото и възнаграждаващо да е родителството и то наистина възнаграждава с едно от най-високите нива на удовлетворение, родителските ресурси са постоянно необходими и следователно лесно се изчерпват. Като се има предвид силата, дълбочината, разнообразието и понякога сложният характер на нуждите на децата от родители, може да е необходим екип, ако не и общност от опитни възпитатели, за да бъде свършена тази работа перфектно. Оттук и възмутените възгласи на преуморени родители от цял ​​свят – „Децата не идват с инструкции за употреба!“. И тогава, смятате ли, че работата по отглеждането на деца някога свършва, свършена е напълно или пък е свършена перфектно? И колко други задачи са свързани със същите високи очаквания?

Изучавайте щетите от миналото

Тъй като работата по отглеждането на деца рядко бива завършена или перфектно извършена, ние възрастните, трябва внимателно да изследваме себе си – какво сме получили в детството и какво не. И нещо още по-сложно – трябва да поемем отговорността и да се научим да си осигуряваме сами тази недостатъчност. С други думи, за да растем и да се развиваме, трябва да се научим да бъдем такъв родител на себе си, какъвто никога не сме имали напълно, така че това, което не сме получили в миналото, да не ни държи повече в менгеме. Може би родителите ни са започнали работата по нашето развитие, но не са я завършили… И тогава тези, които са най-близо до нас сега, които ни познават най-добре и правят всичко възможно да ни обичат, са принудени да взаимодействат с нашите неразвити страни и да ги толерират. Представете си тяхното облекчение и уважение към нас, ако, облечени в мантията на най-добрия родител, поемем тази гигантска, трудна, но много достойна задача да коригираме недостатъците на нашето минало.

Езикът на любовта и нейното изразяване

Ако вашите родители са знаели повече от един език и са ви говорили на всеки от тях, най-вероятно, когато сте пораснали, сте научили поне един и повече от тях, като сте изразходвали малко ресурс, ако изобщо сте полагали усилия поради особеностите на нашия мозък. Но ако познавате само един език, като повечето от нас, изучаването на втори като възрастен вероятно ще бъде значително усилие. По същия начин нашите родители са ни говорили на „езика на любовта“ – чрез своите емоционални ресурси. Сега, когато сме възрастни, това силно влияе върху това как „говорим“ на себе си, какъв е нашият собствен „език на любовта“ към самите нас.

Например, ако нашите родители са били мъдри и щедри, когато са ни хвалили, е по-вероятно сега ние да се похвалим умерено. Обратно, ако родителската похвала е била оскъдна или изобщо не е съществувала, може да не сме в състояние да похвалим себе си или да приемем похвала от другите. Освен това, продължителната липса или отклонения в родителското „хранене“, последствията от това пречат на нашето израстване. Следователно нашето „задължение“ е да коригираме това, като станем идеален родител за себе си – родителят, който не сме имали напълно. Тоест да станем собствени герои.

Трудна, но много благодарна задача

И така, как точно да решим тази трудна задача да станем родител на самите себе си? Това може да се постигне, като се използва сократовата формула „опознай себе си” и се започне с вече познатия въпрос: „Каква емоционална нужда имах от родителите си, което не получих или пък не получих достатъчно?”. Например един клиент каза: „Родителите ми наистина ме насърчиха, казаха ми, че мога да постигна всичко и съм им благодарен за тяхната подкрепа. Те обаче не дадоха никакви инструкции – уча се да правя това сама за себе си.

Ето още един пример от личен опит. Баща ми, едно от дванадесет деца, е израснал във ферма в Северна Юта. Както можете да си представите, родителското внимание е било разделено между него и неговите братя и сестри. За съжаление, по съвсем разбираеми причини, неговият дял внимание е бил твърде оскъден. В резултат на това баща ми се е научил да разчита предимно на себе си. Той много се гордееше със своята инициативност и като цяло учтиво отхвърляше всяка подкрепа или съвет от семейството и приятелите.

Когато работата опря до моето възпитание, същата тази ценност беше в горната част на списъка с това, което смяташе, че трябва да внуши и на мен. Спомням си, че усетих топлината на неговото одобрение, когато ме видя да действам независимо или да поемам ръководството. Въпреки че независимостта и инициативността са положителни качества, ако са в излишък, пречат на безценна помощ, обратна връзка или съвет от от знаещи и грижовни хора. Така те могат да се превърнат в голямо бреме. Например, моето дълго и мъчително пътуване през суровите академични кръгове би било по-малко трънливо, по-меко и значително по-бързо, ако използвах повече подкрепа и напътствия от другите. Сега, за да бъда по-внимателен родител към себе си – моят собствен герой, полагам много съзнателни и целенасочени усилия да поискам обратна връзка, съвет или друга форма на помощ – особено от съпругата ми. Въпреки че не винаги е лесно, но при успех усилията ми се отплащат с лихва.

Изследвайте щетите от вашето минало. От какво имахте нужда, но може би не сте го получили или не сте получили достатъчно? Какво трябва да направите за себе си, за да завършите собственото си възпитание? И как тези усилия могат да донесат емоционални дивиденти на вас и вашите близки?

Източник: Psychology Today

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *