Христо Дунчев, Партия на зелените: Първо есе: Човешкото общество и промяната

Още древногръцкият философ Хераклит от Ефес (Heraclitus; ок. 530 — 470 г.пр.н.е.) пише: „Всичко тече, всичко се променя”, както и „Нищо не е постоянно освен промяната”.

Следвайки, този неотменим закон на природата, човешкото общество като нейн продукт, също си намира в непрекъснат процес на промяна. Възникнало незнайно, точно кога и как, променяйки се, то преминава през няколко основни етапа на своето развитие – стаден, родово-общинен, робовладелски, феодален и капиталистически (индустриален; пазарен, стоково паричен) и етапите, не устояли проверката на времето: социалистически и комунистически. Всяка от тези обществено икономически формации(ОИФ) е имала своето зараждане, като алтернатива на предишната; своя разцвет/апогей и своето западане и отмиране под натиска на зародилите се нови по-прогресивни икономически и обществени отношения като отражение на развитието на противоречието „производителни сили – производствени отношения”. Във времето/вековете, тези процеси протичат с различна скорост, право пропорционална на развитието на средствата за производство, на науката и технологиите, на качеството на производителните сили.

Капиталистическата обществено икономическа формация в момента е достигнала своя най-висш стадий на развитие – глобалния неолиберализъм. Най-общо, на разбираем за хората език, той може да се определи като господство на свободния, некотролируем пазар, отварящ широко врати за спкулативно определяне на цени и печалби. Парите в световен мащаб се натрупват в ръцете на все по-малко хора. За тях е възприет и се използва в литературата, може би не най-точния термин – „Господари на световните пари”.

Този епап на развитие на капитализма, може да се нарече „Глобален неолиберален импрериализъм”, при които „свободния, неконтролируем пазар” е над всичко и определя състоянието и развитието на всички останали обществени сфери. Целта е националната държава окончателно, на 100% да бъде изтласкана от икономиката, чрез „гласно” или „неявно/ скрито” приватизиране на държавната собственост, включително и на стратегическите за всяка суверенна държава суровини, енергетика, транспорт и съобщения, специални производства и т.н. След разпада на социалистическата политико-икономическа система, неолиберализмът се утвърди в световен план. За това спомогна и изкуственото му насаждане в постсоциалистическите страни.

Една от характерни черти на глобалния неолиберализъм условно можем да наречем „интернационализиране” на състава на “господарите на парите”, при което американските му членове загубиха своето болшинство, а с това и безспорното световно лидерство на САЩ и на основния силов инструмент за неговото налагане – НАТО. Неговото безапелационно господство продължи до преди пет – осем години. Този факт, се определя от все по-силно открояващата се тенденция, господстващият до сега еднополюсен модел(САЩ) на света да бъде заменен с 4-5 полюсен. Тоест, 4-5 държави(САЩ, Китай, Русия, Индия и евентуално Европа), приблизително изравнили своето развитие в икономическо и военно отношение, да очертаят, да договорят и/или отвоюват, ако се налага, зоните-страните на своето влияние, тоест, своите „задни дворове” по аналогия на САЩ с болшинството страни от Латинска Америка.

”Специалната операция” в Украйна не е нищо друго, освен опит (неуспешен за сега), да се обяви и легализира полюса „Русия”, със своя сфера на влияние на база постигнато изпреварване във въоръженията. Очаквано, не без основание, е и „присъединяването” на Тайван към Китай, на база изпреварващо икономическо развитие и военнна мощ

В основата на разклащането на доминацията на глобалния неолиберален импрериализъм са: неговата бруталност по отношение на националните икономики; усилените действия за денационализация и асоциализиране на човечеството; морално деградиране/опростачване/ на индивида; ограничаване на правата и свободите, чрез задълбочаване и разширяване обхвата на наблюдението и контрола над гражданите; и довеждане на човешкото общество до ниво – стадо от потребители.

Недъзите си, неолибералният глобализъм демонстрира, както в развитите капиталистически държави, така и особено в пост социалистическите страни. При първите, това са загубата на икономически позиции на националните капитали на световния пазар и като следствие на това постоянно нарастващо ограничаване на политическия и държавен суверенитет, както и социален срив, изразяващ се във все по осезаемо намаляваща средна класа, прогресивно обедняване, морално и културно деградиране на населението.

При вторите, пост социалистическите страни, освен още по-големия социален и икономически срив, резултатът и идването на власт на клептократични, корумпирани политически и икономически елити; управление с трайна тенденция към авторитаризъм/диктатура; и неоколониален статус на управляваните от тях страни.

Това поражда в човечеството силно недоволство и активно търсене на алтернатива. Мислещата част на човешката общност все повече разбира опасноста от това, единствени морални ценности за човека да са само парите и успеха на спекулативния свободен пазар. Тя отрича идейната нищета или по-точно безидейността на глобалния неолиберализъм и се обръща/връща отново към философията, в търсенето на алтернативни идеи/идеологии за промяна в устройството на човешкото общество. Тук е удачно да се цитира Алеко Константинов: „Идеалите са нужни, те не са празна дума, както си мисли жадната за облаги сволочь!”

При това търсене, като най-значими тенденции се открояват идеите на: а) консерванивния национализъм; б) на пряката демакрация; в) социалдемократическата идея за „социалната държава”(Карл Балот), и г) зелената идеология. Към тях би трябвало да се добавят д) оптите за вдъхване на нов живот на научния социализъм и комунизъм – основна алтернатива на капиталистическите обществени отношения през 20-ти век.

Днес, не случайно все повече се говори, че в много близко време (след „пандемията” и рецесията/кризата) светът ще бъде различен. Основните направления на промяната, които се открояват са в тенденциите за:

Завръщане към и укрепване на силно разклатения етатизъм (на суверенитета и независимостта на националните държави), особено големите и високо развити страни;

Назряващото формиране на тази основа на нов 4 – 5 полюсен модел в света: САЩ, Китай, Индия, Русия и ?Европа?, със свои зони на влияние, тоест, ново преразпределение на света, най-често решавано преди със световни войни;

Очаквана милитаризация на света и надпревара във въоръжаването като елемент на преразпределението и защита на новопридобитите сфери на влияние;

Ограничаване на правата и свободите, чрез задълбочаване и разширяване обхвата на наблюдението и контрола над гражданите, както и продължаващо промиване на мозъците с цел пълно морално деградиране и асоциализиране на индивидите и обществото;

Зачестяване и усилване на изблиците на радикални, анархистични антиглобалистки и други протести, предвид липсата на утвърдена силна алтернатива на глобалния неолиберализъм;

Най-често срещани в последните години, са опитите на отделни национални елити да се върнат от неолибералните стоково-парични, пазарни отношения към нов осъвременен държавно-монополистичен модел на класическия Марксов капитализъм. Това означава – реставрация /връщане/ на националната държава като регулатор на пазара, значимо връщане на държавната собственост в ролята на пряк участник в производството, търговията, услугите и банковото дело като конкурент-регулатор; наличие на национално отговорен капитал, отстояващ национални интереси като контрапункт срещу транснационалния глобален финансов/банков, търговски и индустриален неолиберален капитал.

Най-значителен успех в това „вътрешно” капиталистическо противоборство постигна президентът на САЩ Доналд Тръмп. Олицетворението на еднополюсния неолиберален глобализъм – САЩ, изведнъж придоби нов националистически облик и политика. От там и истеричните реакции и действия на неолибералите-глобалисти срещу неговото управление. В процес на търсене на подобни модели са и останалите големи и силно развити капиталистически страни – Русия, Китай, Индия, Великобритания, Южна Африка, Турция и др. Естествено следствие, с гояма вероятност, би бил споменатият вече, 4 – 5 полюсен свят (САЩ, Китай, Русия, Индия и евентуално обединена Европа) на планетарно равнище, плюс 10 – 15 второстепенни регионални лидерски страни с околните им сателитни държави. И още по-естествено – авторитарна форма на управление на тези страни.

Основният извод от това кратко първо есе е, че днес позициите на глобалния неолиберализъм и неговото влияние върху развитието на човешката общност в световен мащаб са все още господстващи, независимо от засилващото се стихийно недоволство и нарастваща тенденция за търсене на идеи за алтернативно развитие.