Партньор на Проватон
 Не си сама! Заедно срещу насилието

Не си сама! Заедно срещу насилието

Сподели в

“Казвам се Диана, аз съм на 27, а утре се женя. Сърцето ми трепери от щастие. Усещам пеперуди в стомаха, пърхат неукротимо в тялото ми . Омъжвам се за Павел, любовта на моя живот. Онази силната, изпепеляващата, която дава смисъл. Толкова е красиво.

Казвам се Диана, на 30 съм и съм бременна. Чувствам се зле сутрин, веднага щом седна в леглото, след като отворя очи. Умирам от глад , глад за неща, които не могат да се намерят в хладилника, така че Павел трябва да направи няколко супермаркета, преди да задоволи малкото, което живее в мен и изисква храна. Павел казва, че съм красива, но аз не му вярвам, натрупах десет килограма, но го оставих да ме поглези все пак .

Казвам се Диана, аз съм на 31 години и от няколко месеца държа на ръце Филип . Филип е добър. И има дъх на мляко навсякъде- по косата, ръцете, краката. Гледам го с учудване. Но наистина, той ли излезе от мен? Аз съм толкова развълнувана. Павел- не. Даже крещи:”Накарай го да млъкне, за бога” Вчера той ме удари по лицето. Простих му веднага. Изморен е. Това бащинство го намира неподготвен.

Казвам се Диана , на 32 години съм и днес, гледайки се в огледалото, забелязах синина на дясната ръка, една на скулата и една близо до устната. Сега ще се гримирам и всичко изчезва.

Казвам се Диана, аз съм на 33 години и тази вечер се озовах в спешното. Три счупени ребра. Павел ме повали с ритник отстрани. Но не е негова вина. Не е негова вина. Той е толкова уморен, а аз толкова разсеяна, че паднах в кухнята, докато носех чинията и приборите му на масата. “Съпругът ми се опита да ми помогне да стана, но той падна върху мен”, казах в болницата. “Сигурна ли си?”. „Разбира се.“, Отговорих тихо, с болката, която ми прекъсна дъха.

 

Казвам се Диана, на 35 съм и тази сутрин Павел опря нож в гърлото ми. Усетих как острието влиза в плътта. Няколко секунди затаих дъх и си помислих „на мен ли ми се случва? Наистина ли ми се случва? Умрях след няколко часа. Без капка кръв.

Казвам се Диана и сега съм облак, и дъжд, и земя, и море. И дъх на майка на всички сираци на този свят…

НАУЧЕТЕ- КОЙТО ВДИГНЕ РЪКА ВЕДНЪЖ СЪС СИЛА , ТОВА ЩЕ СЕ ПОВТОРИ И НЕ Е ЛЮБОВ”

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *