Нужно ли е процесуалното представителство на държавата да се прехвърля на министъра на правосъдието

динственият законопроект на новия екип на Министерството на правосъдието, при това пуснат за скоростно (14-дневно) обществено обсъждане, е за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които процесуалното представителство на държавата по дела се прехвърля от министъра на финансите на министъра на правосъдието.

„Лекс“ подробно разказа за законопроекта (повече виж тук), но ден преди да приключи общественото му обсъждане становището си по него е дал само председателят на КПКОНПИ Сотир Цацаров и предупреди, че крие корупционен риск (повече виж тук).

Хумористичната фейсбук страница за юристи „Правна лудост“ днес публикува още едно становище на „екип от юристи“, без да посочва имена. Въпреки развлекателната насоченост на „Правна лудост“, там са повдигани много сериозни теми – именно от там тръгнаха разкритията за плагиатство на Петър Илиев, довели до оставката му от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Освен това проверка на „Лекс“ установи, че становището частично е публикувано и на правителствения сайт за обществени консултации по законопроекти (на който държавата не изисква от авторите на становища да се идентифицират и допуска използването на псевдоними, в случая е използван sandvichaa12 – виж тук).

Поради значимостта на огласените изменения в ГПК, с които се предлага да се промени вековна процесуална традиция и сериозността на аргументите на становището, на което „Правна лудост“ дава публичност, поставяйки въпроса „Чии интереси се обслужват с преместването на държавното юрисконсултство в Министерството на правосъдието?“, „Лекс“ представя основните моменти в него.

В становището се изтъква, че промените в ГПК не са обосновани, тъй като в мотивите за тях и оценката за въздействието им не е посочено да е идентифициран проблем при осъществяване на процесуалното представителство на държавата от министъра на финансите.

„Принципното правило на чл. 31, ал. 1 от ГПК, че държавата се представлява от министъра на финансите, освен ако в закон е предвидено друго, е исторически закрепено. От Освобождението на България през 1878 г. до настоящия момент процесуален представител на българската държава винаги е бил министърът на финансите. Това законодателно решение е напълно логично и се дължи на обстоятелството, че присъдените срещу държавата суми се заплащат от държавния бюджет, и съвсем естествено Министерството на финансите е най-заинтересованото ведомство по отношение защитата на публичните финансови интереси“, се напомня в него. И се изтъква, че доколкото държавата се конституира като ответник в производства с различен предмет, сред които и неизпълнение на договорни задължения от страна на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет, министърът на финансите не само осъществява процесуално представителство на държавата в съдебния или арбитражен процес, но на практика осъществява контрол върху законосъобразното разходване на средства от държавния бюджет.

Авторите на становището твърдят, че в мотивите към проекта данните за държавите, в които държавата се представлява от МФ по дела, „не съответстват на фактическата действителност“. Т.е. това е така не само в Гърция, Белгия и Франция, както пише в мотивите, но и в Унгария, Румъния, Чехия и Словакия.

Друг основен проблем, който се изтъква в становището, е, че не е изследвано какво означава МП да представлява държавата по дела, при положение че министърът упражнява множество функции по отношение на съдебната власт – свързани с бюджета, кадрови въпроси, кариерното израстване и квалификацията на магистратите. Министърът на правосъдието председателства Пленума на Висшия съдебен съвет и осъществява цялостното взаимодействие на съдебната власт с изпълнителната.

„В тази връзка следва да се направи анализ относно потенциалните последици върху принципа за равенството на страните в гражданското производство, както и принципа за независимостта на съда“, се изтъква в коментара по законопроекта. И авторите му добавят: „На свой ред компрометиране на независимостта на съда може да обоснове нарушаване на правото на справедлив съдебен процес на насрещните страни в съдебните производства срещу държавата, гарантирано в чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото разглеждането на делата от независим и безпристрастен съд представлява елемент на гарантираното от конвенцията право“.

Отделно те сочат и сериозни проблеми с това, че се дава на министъра на правосъдието да упълномощава ръководителите на държавните учреждения и кметовете на общини да представляват държавата по дела.

Първият е, че не е ясно какво означава „ръководител на държавно учреждение“ и така съдът няма да знае дали пред него стои надлежен процесуален представител на държавата. А на практика това значи, че правосъдният министър може да възложи изпълнението на това задължение на всеки ръководител на друга държавна администрация, в това число да упълномощи и министъра на финансите да представлява държавата, което в становището се определя като нонсенс.

Що се отнася до предложението министърът на правосъдието да може да упълномощава кметовете на общини да представляват държавата, в коментара се изтъква, че то въобще не отчита конституционната и законовата уредба на местното самоуправление и неслучайно в момента министърът на финансите може да упълномощава само областните управители.

Както „Лекс“ писа, основен мотив МП да поеме процесуалното представителство е, че се цели оптимизиране на процесите на държавно управление и концентрация на еднородни функции в един орган, тъй като в момента то представлява държавата по дела в Страсбург.

„Дейностите по процесуално представителство на държавата пред българските административни и граждански съдилища и по международни арбитражни дела от една страна и представителството на държавата пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, са коренно различни, тъй като се осъществяват въз основа на напълно различна правна рамка и пред напълно различни по естеството си правораздавателни органи. Първото се осъществява по българското право пред български съдилища, второто по международното публично право – двустранни и многостранни конвенции за защита на чуждестранните инвестиции – пред ICSID и UNCITRAL трибунали, а третото по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“, се посочва в становището.

И се констатира и друго – че окрупняването не е доведено до логически край, защото представителството на България пред Съда на Европейския съюз си остава в Министерството на външните работи, а това по дела за държавни имоти – в министерството на регионалното развитие.

„Не е ясно как механичното обединяване на две администрации, едната от които осъществява общото представителство на държавата по национални и международни дела, а другата строго специфичното представителство пред Европейския съд по правата на човека, т.е. две по своя характер разнородни дейности, ще постигне като резултат по-оптимално осъществяване на процесуалното представителство на държавата“, заявяват авторите на становището.

Те сочат и серия от аргументи, свързани с ефективността на процесуалното представителство, осъществявано от МФ. И изтъкват, че има реална опасността да се създадат организационни затруднения и забавяне на съдебните производства, като в това число може да се очаква, че по обявените за решаване дела, ходът по същество ще бъде отменен, с оглед конституиране на надлежния процесуален представител на държавата (пълния текст на становището виж в публикацията на „Правна лудост“ по-долу).

newsLEX.bg