Партньор на Проватон
 Промяната на климата: 10 отговора за цената, които икономистите търсят

Промяната на климата: 10 отговора за цената, които икономистите търсят

Сподели в

Преговорите за климата на COP26 в Глазгоу, които започват в неделя, може да са най-добрият за всички последен шанс в света да се ограничи глобалното затопляне до не повече от 1.5-2 градуса по Целзий, определена в Парижкото споразумение от 2015 г.

Залозите за планетата са огромни – включително за влиянието върху икономиките по света и бъдещата стабилност на глобалната финансова система.

Ето 10 въпроса, свързани с изменението на климата, на които определящите икономическата политика по света се опитват да отговорят:

1. Колко струва промяната в климата

От наводнения и пожари до въоръжени конфликти и миграция: икономическите модели опитват да се справят с множеството възможни странични ефекти от глобалното затопляне. Основната оценка на МВФ е, че неконтролираното затопляне ще свие със 7% от световото производство до 2100 г. Групата на световните централни банки Network for Greening the Financial System (NFGS) поставя летвата още по-високо – 13%. В проучване на “Ротерс” сред икономисти средният показател за загубата на продукция в този сценарий е 18%.

2. Къде въздействието ще се усети най-тежко

Очевидно, че ще се усети най-силно в развиващия се свят. Голяма част от бедните по света живеят в тропическите или региони на малка надморска височина, които вече страдат от климатичните промени като суши или покачване на морското равнище. Освен това техните страни рядко разполагат с ресурси за смекчаване на такива щети. Докладът на NFGS предвижда общи загуби на продукция от над 15% за голяма част от Азия и Африка, нараствайки до 20% в страните от Сахел.

3. Какво означава това за личния живот на хората

Промяната на климата ще доведе до 132 милиона повече хора в крайна бедност до 2030 г., заключи доклад на Световната банка от миналата година. Факторите включват загуба на доходи от земеделие; по-ниска производителност при труда на открито; покачване на цените на храните; повишена заболеваемост и икономически загуби от екстремни метеорологични условия.

4. Колко ще струва да се поправи всичко това

Защитниците на незабавните действия казват, че колкото по-рано се започне, толкова по-добре. Широко използваният макроикономически прогнозен модел на NiGEM дори предполага, че ранното начало би означавало по-малко намаляване на нетни печалби в производството благодарение на големите инвестиции в зелена инфраструктура. Същият модел предупреждава за загуби на продукция до 3% в сценарий за преход в последния момент.

5. Кой ще изгуби в един свят с “нулеви нетни въглеродни емисии”

На първо място, всеки, който е зависим от изкопаеми горива. Доклад на института Carbon Tracker през септември изчисли, че над 1 трилион долара инвестиции от петролния и газовия сектор вече няма да са печеливши в един истински нисковъглероден свят. Освен това МВФ призова за прекратяване на всички субсидии за изкопаеми горива – които изчислява на 5 трилиона долара годишно, ако се смятат и заниженото облагане за доставки, екологичните и здравните разходи.

6. Каква трябва да е реалната цена на въглерода

Схемите за данъци или разрешителни, които се опитват да оценят щетите, нанесени от емисиите, създават стимули за зелено развитие. Но досега само една пета от глобалните въглеродни емисии са обхванати от подобни програми, като въглеродът се оценява средно на едва 3 долара за тон. Това е много под $75/тон, според които МВФ е необходим за ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2°C. Допитване на “Ройтерс” сред икономистите показа, че те препоръчват 100 долара/тон.

7. Това ще предизвика ли инфлация

Всичко, което влияе върху цената на замърсяването на изкопаемите горива, вероятно ще доведе до покачване на цените в някои сектори – например в авиацията. Това от своя страна може да доведе до това, което централните банки определят като инфлация – широкообхватно и трайно покачване на цените в цялата икономика. И все пак историята показва, че не е непременно така: въглеродните данъци, въведени в Канада и Европа, тласнаха общите цени надолу, защото намаляха доходите на домакинствата и следователно потребителското търсене, показа скорошно проучване. Вярно е също, че бездействането може да доведе до инфлация: документ на Европейската централна банка миналата година предупреди за покачване на цените на храните и стоките поради екстремни метеорологични явления и недостиг на земя, причинен от разрастване на пустинните зони и повишаване на морското равнище.

8. Наистина ли зелените постижения отделят емисиите от икономическия растеж

Истински устойчивият растеж предполага, че икономическата активност може да расте според нуждите, без да се добавят още повече емисии. Това е светият граал на “абсолютното отделяне”. Но досега всяко отделяне е било до голяма степен относително – в смисъл просто на постигане на по-високи темпове на икономически растеж, отколкото темпове на увеличаване на емисиите – или е постигнато чрез преместване на замърсяващи производство от една национална територия на друга. И затова засега глобалните емисии все още се увеличават.

9. Кой ще понесе бремето на прехода

Идеята за “справедлив преход” беше подкрепена от организации като Европейския съюз, за да се гарантира, например, че групите обществото, които са с ниски доходи, не влошават положението си. В глобален мащаб богатите страни, които след своите индустриални революции генерираха по-голямата част от емисиите, обещаха да помогнат на развиващите се страни да напредват чрез 100 милиарда долара годишни трансфери – ангажимент, който досега не е изпълнен.

10. Може ли това да предизвика глобална финансова криза

Глобалната финансова система трябва да бъде изолирана както от физическите рискове от изменението на климата, така и от сътресенията, които вероятно ще се случат по време на преход към свят с нетни нулеви въглеродни емисии. Централните банки и националните финансови министерства призовават банките и другите финансови играчи да изяснят позициите си относно излагането на техните резултати на подобни рискове. ЕЦБ и други регулаторни органи дадоха да се разбере, че има да се измине дълъг път по този въпрос.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *