“Първа страница”: Мария Касимова-Моасе иска да ви накара да мислите

С думите, които пише, тя може да ви разсмее, може и да ви натъжи. Много вероятно е и да ви накара да се замислите. Едно е сигурно – няма да ви остави равнодушни.

Мария Касимова-Моасе е гост в десетия епизод на подкаста “Първа страница”, за да разведе вас, слушателите, и водещите Темз Арабаджиева и Антон Биров из своя свят – на интернационални срещи, литературни начинания, журналистически излияния и емоционални въртележки.

Добре позната и на читателите на Webcafe.bg със своите ясно заемащи позиция текстове, Касимова-Моасе има дългогодишна връзка със словото. Първо като журналист и редактор в редица медии (днес работи на свободна практика), а впоследствие – и като писател.

А таланта ѝ не се ограничава само до хартията. През 2020 г. в платформата Storytel се появи нейният аудиосериал “Записки от Шато Лакрот”, с който Касимова-Моасе смело се впусна в едни слабо изследвани от български писатели зони.

Такава си е Мария – не се страхува нито от предизвикателства, нито да излее това, което ѝ е на сърце. Така постъпва и при гостуването си в този брой на подкаста на Webcafe.bg и “С книги под завивките” за хора, книги и (не)истински истории.

Чуйте го тук:

Как се стига до Шато Лакрот? Лесно, когато имаш правилните напътствия. Мария черпи вдъхновение от всички забавни семейни истории, породени от брака ѝ с французин (нещо, което поради незнайни за нея причини хората приемат за хвалба).

В “Първа страница” журналистката и писателка разказва историята около създаването на “Записки от Шато Лакрот” – от споделянето на хиперболизирани лични преживявания с приятели във Facebook до предложението на Ана Клисарска от Storytel да превърне идеята в аудиосериал.

С помощта на хора с опит и гласа на Богдана Трифонова тази история за сблъсъка на култури, пораждащ забавни моменти, оживява за слушателите.

И тъй като зад всяка (не)истинска история има голяма доза истинско вдъхновение, в подкаста Касимова-Моасе разказва за реалната първа среща с родителите на съпруга си, пропусната вечеря и един прелюбопитен въпрос за шницели.

В разказа си Мария се връща още по-назад във времето – към библиотеката в първия ѝ дом, приказките на братя Грим, гръцката митология, Пейо Яворов, Валери Петров, Йордан Радичков и всички онези автори и книги, начертали нейния собствен път към словото.

В писането ѝ днес е отразен фактът, че самата Мария сякаш е пъзел с разнообразни съставни части. Ето защо понякога може да звучи хумористично, понякога тъжно, а понякога и със споделено мнение да остави читателя с усещане за размахан пръст. Постига го с помощта и на това, че може лесно да сменя настроенията – както го прави в живота, така успява и при писането, и на сцената.

По този начин поражда емоционални реакции и в четящите, а в “Първа страница” става дума и точно за това – за коментарите в интернет, нещата, за които хората се хващат, и “безсилието” на писания текст в някои ситуации.

В текстовете на Мария Касимова-Моасе обаче има сила, независимо дали ги четете или слушате. А върху какво работи сега? Това ще разберете в десетия брой на подкаста “Първа страница”.