Партньор на Проватон
 “Каза, че е избягала от мъжа си, защото я е ударил…”

“Каза, че е избягала от мъжа си, защото я е ударил…”

Сподели в

“Съветът на жените бежанки в България” (СЖББ) често получава обаждания от уязвими лица, които са попаднали в кризисна ситуация. Особено в условията на пандемията от Covid-19 случаите на домашно насилие се утрояват, а СЖББ получава многократно заявки за подкрепа както от жертви на насилие и тормоз, така и от лица в риск от насилие.

За екипа на СЖББ една студена зимна петъчна вечер се оказва всичко друго, но не и спокойна. В края на работния ден социален работник от организацията получава обаждане от кризисен център в София. На централната железопътна гара в София стои Иман* – млада жена с дете на около пет години. Жената изглежда безпомощна, объркана и изплашена. Сътрудниците от кризисния център търсят съдействие от СЖББ, тъй като Иман говори само на арабски. Билал Башир, културна медиаторка и преводачка от СЖББ, разговаря с пострадалата, за да получи повече информация.

“Жената беше много изплашена, говореше несвързано и не знаеше къде да остане през нощта. Каза, че е избягала от мъжа си, защото я е ударил няколко пъти”, спомня си Билал.

Заедно с Бойко Ценков, социален работник в СЖББ, Билал отива на място и двамата съдействат жената и детето й да бъдат настанени в хостел за няколко дни. С помощта на културния медиатор, който превежда разговора на арабски, социалният работник добива представа за сериозността на ситуацията.

“Иман е на около 30 години, отскоро е в България и не познава почти никого. Жената е недоверчива, но споделя, че е пострадала от физическо насилие и е много разтревожена”, обяснява социалният работник.

Бойко прави първоначална оценка на нуждата от неотложна медицинска помощ на майката и дъщеря й и съставя кризисен план. Социалният работник също така насочва жената към културен медиатор, който да работи с нея през почивните дни. След като Иман и Лейла се възстановяват от преживяната тежка вечер, социалният работник ги приема за нова консултация в офиса на СЖББ за последваща подкрепа и изготвяне на дългосрочен план за съдействие.

Историята на Иман не е лесна за разказване.

“Преди три години в родината си тя се запознава с мъж, който живее и работи в България. Чаровен и галантен, той предлага да се ожени за нея, въпреки че тя има дете от предишен брак. След сватба в страната им по произход Иман продава магазинчето, където е работи, и заминава за България”, разказва Бойко.

Реалността, с която Иман се сблъсква в новата си житейска ситуация в България, е коренно различна от очакванията от нея..

 “При пристигането в дома на съпруга ми забелязах, че нещата там са мръсни и стари. Поисках от съпруга си да направя промени и в този момент започнаха първите ни конфликти. Той отказваше, заявявайки, че няма пари и не ми е работа да пипам или да променям вещите му”, споделя Иман.

Конфликтите понякога се разиграват пред Лейла и продължават дори след като Иман забременява. Подложена е на допълнителен стрес, когато семейството на съпруга й заявява, че детето им ще бъде изпратено в родината им и ще бъде отгледано от сестрата на мъжа й. При един от поредните скандали относно бъдещето на нероденото им дете конфликтът ескалира.

Тогава съпругът на Иман й нанася тежък побой. Малко по-късно Иман прави спонтанен аборт.

Сломена от загубата на нероденото си дете, състоянието на Иман се влошава. След поредния побой мъжът ѝ я заплашва, че ще я затвори в психиатрия, ще я убие и ще я зарови в района и никой няма да разбере.

 “Това беше вторият най-ужасен побой след този, при който направих аборт”, споделя жената.

Социалният работник информира Иман за Закона за закрила от домашно насилие и Закона за закрила на детето и я насочва към юридическа консултация, за да се поиска заповед за незабавна закрила.

Ситуацията допълнително се усложнява, тъй като Иман и дъщеря й се ползват от хуманитарна закрила в страната и разрешителните им за продължително пребиваване изтичат скоро. Екипът на СЖББ се свързва с различни социални услуги в страната. Предвид въведените ограничения поради пандемията от Covid-19 и нарасналия брой лица в риск е трудно да се намери социална услуга за жената и дъщеря й достатъчно бързо.

 “Благодарение на подкрепата, получена от УНИЦЕФ, успяхме да покрием разходите за настаняване на жената и малката й дъщеря. Изключително важно беше да ги настаним веднага на по-сигурно място”, казва Бойко Ценков.

За да намерят подходящо решение, експертите от СЖББ провеждат мултидисциплинарна среща с други социални услуги, на която кризисен център приема да настани Иман и Лейла за по-дълъг период.

 “Лицата, получили хуманитарен статут, имат ограничени възможности за достъп до пазара на труда и не могат ползват всички услуги, които иначе предоставят социалната и здравната система в България. Новият Закон за социалните услуги обаче не изисква лицата да имат определен статут, за да могат да ползват подкрепа. Системната работа с отговорните институции и навременната помощ в рамките на партньорството ни с УНИЦЕФ ни помогнаха да осигурим подкрепа и по-голяма безопасност на Иман и детето й в тази действително сложна ситуация и този труден етап от живота им”, обобщава Радостина Белчева, заместник-председател на СЖББ.

* Имената на основните действащи лица са променени, за да се запази анонимността. 

 

Напомняме ви, че групата “Не си сама – Заедно срещу Насилието” е инициирана от Момичетата от града и има за цел да обедини усилията и волята на всички обществени организации, институции и отделни личности в борбата срещу насилието в дома, от което страдат не само жертвите и техните деца, но и цялото българско общество.

При нужда, обадете се на 0800 18 676 и 02/981 76 86.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *