Партньор на Проватон
 Лидерството не е цветя и рози

Лидерството не е цветя и рози

Сподели в

В наши дни да си “просто” изпълнителен директор, ръководител на отдел, отговорник не е престижно. Трябва да се стремиш към това да си лидер, защото иначе звучи плоско, кариеристко и крайно неатрактивно за бъдещите поколения служители. Пардон – таланти! Сякаш “лидер” е статус, с който се сдобиваш отвъд професионалната си визитка. Някога го наричахме просто “Имам страхотен шеф!”. Беше по-лесно, защото описваше същото, но без концептуални отскоци. Също така, сега е модерно да казваме, че всеки може да бъде лидер и се чудим, защо стажантите идват с изисквания за мениджърски хоризонт с лидерски размах. Или какво да кажем за поредната модерност – “служещият лидер” (от англ. servant leadership), който поставя себе си в услуга на хората, каузите, идеите и се синхронизира с функциите на фасилитатор за колективното благо?

Лидерството не е цветя и рози, макар че така изглежда в ежедневната реторика в социалните мрежи или в официалните документи, описващи визията на компанията. Хората, които най-добре знаят това, са всъщност самите лидери.

Неотдавна обядвах с моя приятелка, която отговаря за програмите за обучения в компанията, за която работи. Говорим си и докато споделяме актуални новини една за друга, тя ми разказа за плановете за обучения, които изготвя и каква визия има за посоката им. “Само ако можеше да не се занимавам с прилагането им!” – оплака се тя. “Искам да измислям какво трябва да се направи и после друг да го свърши!”.

Лидерската дилема!

Не знам защо не е описана в някой учебник по мениджмънт. Бих й дала следното определение: субективна илюзия, създадена от подвеждащи убеждения, че функциите ти като лидер изключват пряко ангажиране с действителността, която следва да принадлежи на по-долен клас изпълнители – мениджъри.

Колкото по-модерен става светът ни, толкова по-разпространен е този мит.

Добрият мениджър и “страхотният шеф” обикновено са лидери. Знаем какво означава това. Усещаме го, дори когато не можем да го опишем вербално. Това е като разликата между “шеф”, който е с навити ръкави в бизнеса, познава всяка брънка, цени всеки човек и всеки контрагент и на сън може да говори за маржовете на печалба и предстоящите инвестиции. От другата страна е “лидерът-звезда”, който се ръководи от модерните концепции по лидерство и мениджмънт. Разликата е, че последният изглежда по-атрактивен.

Обикновено в очите на външния свят добрите лидери демонстрират яснота, посока, комуникират открито, почтени са, отговорни към екипите си, прозрачни в целите.

Рядко обаче си даваме сметка, че способността им да бъдат изключителни лидери има и небляскава страна, която не попада в клиширани цитати и корпоративни документи.

Да си лидер означава, че правиш трудни избори ежедневно

Взимането на решения е основната работа на лидерите. Голяма част от тях са трудни. Изискват опит, познаване на детайлите, визия, вяра и убеденост, нюх и не на последно място стратегически фокус. Понякога направените избори не са добри, но се налага да приемат, че това е оптималното, на което са способни в този момент и при тези условия. Зрелостта да приемеш трудния избор и да направиш от него най-доброто е характерна само за най-изявените лидери. Останалите ще създадат хаос в компанията, стремейки се да бъдат перфектни и да постигнат целите на всяка цена.

При жените на лидерски позиции това се вижда особено явно, защото повечето от тях са изключително усърдни в постигането на цели и задържането на висока летва пред себе си. Стандартите им са високи, изискванията също, а най-безмилостни са към себе си. Опасна комбинация, която лесно преминава точката на пречупване, в която достигат до задънена улица или прегарят.

Някои избори изискват дипломатичност, други политическа гъвкавост и търговска далновидност, а трети – тежки борби за надмощие. Защото лидерството не е цветя и рози.

Да си лидер означава да уволняваш, когато се налага

Едно от най-трудните решения, дори когато изглежда очевидно, е освобождаването на член на екипа, който не е подходящ. Отговорност към хората е един от основните атрибути на лидерството, но обикновено разглеждаме предимно светлата му страна – създаването на екип, изграждането на култура в него, мотивирането на служителите. Рядко споделяме открито по-малко атрактивната част от управлението, а именно създаването на правила с изискване за спазването им и търсенето на отговорност, когато това не се случва.

Повечето жени на лидерски позиции, с които работя, ще изберат да изчакват и дават повторен шанс многократно преди да предприемат действия и обикновено те идват с огромно закъснение, за тяхна сметка. Едва тогава обсъждаме какви стъпки би следвало да предприемат, от какъв процес за превенция се нуждаят и какви са техните лични уроци на растежа. Всеки бизнес генерира резултати на базата на активите, с които разполага. Хората са актив. Отговорност на лидерите в една компания е да създадат средата, атмосферата, правилата и да зададат ясно своите очаквания. Оттам насетне отношенията са въпрос на договор и спазване на поети ангажименти. Оценката за това е математика, не лично мнение.

Освен към хората обаче, лидерите в бизнеса имат отговорност и към самия бизнес и тя не е по-малка. Затова понякога трудното решение е най-прекият път към излизане от ситуация, която е застрашила бизнеса, останалите членове на екипа и културата в компанията/отдела.

Лидерството не е цветя и рози.

Да си лидер означава да си силен, дори когато вътрешно не си

Една от поредните модерности, които компаниите възприеха направо и лидерите, в частност жените, нерядко усвояват погрешно в лидерското си представяне е т.нар. “уязвимост” (от англ. vulnerability). Аз лично нямам обяснение как приравнихме човечност към уязвимост и как я превърнахме в черта на лидерството.

“Трябва да помисля” е човечност, “Не знам какво да правим! Нека се срещнем на поредна среща и да направим брейнсторминг, за да намерим решение” е уязвимост, примесена с липса на отговорност. Много тънка е границата между това да дадеш глас на членове на екипа и да изслушаш предложенията им и това да се допитваш до тях или до свои пиъри в търсене на решение. Споделянето на слаби моменти или емоционалните изблици само допълват образа на уязвимия лидер като слаб и незрял.

Лидерите са хора като всички други и имат своите слаби моменти, моменти на несигурност, незнание, сиви зони, в които не виждат ясно посоката. Но тази тяхна несигурност им служи за симптом, който изследват в индивидуална работа със себе си, за да намерят ресурса в него. Да прехвърляш отговорността за своето объркване и несигурност на екипа или компанията и то на това ниво е опасен прецедент, който може да завърши със сериозни последствия. Лидерите имат право да не знаят, но нямат право да са слаби, защото залогът е винаги отвъд тях самите. Лидерството не е цветя и рози.

Лидерството има бляскава страна – визионерската и небляскава такава – мениджърската. Тя се съдържа в ежедневната, усърдна работа по прилагане и изпълнение на собствената визия за успех. Понякога е вълнуващо, но по-често е ангажиращо, напрягащо и изискващо дисциплина и усилия да управляваш процеси, хора и отношения. Включва четене на отчети и взимане на решения при недобра информираност и далеч от перфектни условия. Налага приемане на грешките – собствените както и тези на другите и предполага намиране на начин за корегирането им, дори когато това означава да уволниш най-стария член на екипа.

Лидерството е системна работа, която се захранва от стратегия, желание, цели и личния процес на израстване. И има дългосрочен хоризонт.

Трябваше да бъда лошият вестител за моята приятелка и да й кажа, че ще трябва да приложи плановете си в действие с или без екип под себе си.

Лидерството не е цветя и рози.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *