Партньор на Проватон
 Игри на власт

Игри на власт

Сподели в

Властта е един от най-силните мотиватори за лидерите. Означава надмощие и възможност да подчиняваме чуждото мнение на своята воля. Властта намира външен израз във влиянието върху други хора, събития и процеси. Изразява се в способността на човек да има контрол, да налага позициите си и да получава желаните резултати – от жонглиране с йерархични позиции до обезпечаване на сделки.

Ако лидерът има смислен отговор защо му е нужна власт, то и хората от екипа ще го имат. Но когато лидерът не знае, властта се превръща в самоцел и не е градивна, не носи смисъл, нито удовлетворение дори на властимащия. Защото „достатъчно“ не е част от речниковия му запас.

Властта в песимистичната хипотеза

Лидерът използва властта за лично облагодетелстване, често се среща със „себеподобни“, не е екипен играч и налага гледната си точка и мнение под маската на „волята“. Склонен е към авторитарност, ефирно забулена под маската на „най-доброто решение за нас“. Може да го чуете да говори за себе си в трето лице единствено число, използвайки титлата или позицията си. Способен е да обори всеки факт с аргумента, че йерархичната му позиция е по-висока. Изисква да се изпълнява дословно, без оспорване. Липсва доверие в преценката на екипа. Не търсете този лидер в публично изградения имидж, а в действията му и начина на възлагане на задачи към „подчинените Ми“. Стилът е разпознаваем в еднопосочния начин на комуникация: от него към останалите.

Най-песимистичният профил е и най-слабият. Той остава най-кратко на позицията си в корпорациите, защото е най-лесно манипулируем. Всеки с по-голяма власт е способен да дърпа конците му. Единствената му цел е запазване на властта, а не на морала. Нивото на лидерство е първо: стратегията е да стане лидер, за да има табелката на вратата, заплатата в портфейла, шофьора и вечери с други ходещи „табели“.

Властта в неутралната равнина

Социално угодният лидер се стреми повече да се хареса на подчинените си, отколкото да упражнява властта си. Вместо да използва своята власт за повишаване на резултатите в организацията, той се стреми да получи одобрението на всички. Склонен е да работи с посредствени хора, неспособни да носят отговорност и да взимат решение. Така той изпъква – работи вместо тях, поема техните задачи, преуморява се, но рядко уволнява някого. Лидерският му стил е съпроводен от неясни правила и процеси, симпатии към слабите в екипа, отсъждане в полза на индивидуални решения и получаване на още власт.

Второ и трето ниво на лидерство е в основата на този тип власт –отношение към хората и получаване на отношение от тях. Звучи прекрасно при добри финансови резултати, но така ли е, ако един постига резултати, а останалите спокойно стоят в комфортната си зона, докато организацията върви надолу.

Властта в оптимистичния вариант

Лидерът използва властта си, за да създаде визия за развитие на организацията, да сплоти хората в устойчив екип, да развива потенциала на всеки, да провокира комуникация на езика на ценностите и промяна в мисленето на хората в организацията, клиентите и партньорите й и пазара като цяло. Всеки от елементите се свързва с мотивите на лидера да има полза от властта му в компанията. Реализацията на лидера като личност е водеща, а властта е необходимият инструмент. Човек има усещането за принадлежност към силен екип, за работа за важна за обществото кауза, за предадени умения и знания и за признание и благодарност от хората, които са му гласували доверие. Това са четвъртото и петото ниво на лидерство. Четвърто – с фокус върху развитие на силните хора в екипа и превръщането им в лидери, и пето, при което хората са с лидера заради личността му, а не заради властта му. Защото силната личност е такава и без мантията на формална власт. Тя дава пространство за свобода на мисленето, за водене на спор, за осъзнатост при взимане на решения и за промяна.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *