Партньор на Проватон
 Силвена Роу и храната като предизвикателство

Силвена Роу и храната като предизвикателство

Сподели в

Зимата е най-желаният сезон в Дубай – температурите са поносими, плажовете – пълни, а заведенията отварят своите градини. Nasao, шикозният средиземноморски ресторант, който шеф Силвена Роу отвори миналия ноември в голф комплекса Jumeirah Golf Estates, е заобиколен от акри зеленина. Здравословната, органична храна на растителна основа привлича добра клиентела, а в условия на корона криза бизнесът тръгва толкова добре, че сама не смее да го изрече. Собствениците на имоти (в района има 2000 вили), които преди пандемията са посещавали снобарските ресторанти в централен Дубай, сега предпочитат местните.

Nasao обаче е по-скоро изключение. Да, нещата сега изглеждат добре за нея, но още я боли, че много от затворените по време на изолацията заради COVID-19 ресторанти в Дубай никога не отварят. И тя попада в този капан с нейните пет гурме заведения под бранда Omnia. Те са ѝ донесли награди и слава на фамозен готвач в ОАЕ, но вече не съществуват. „Целият пазар се промени. Много хора изпаднаха в депресия, но аз видях възможност“, казва тя. По време на уебинара, организиран от седмичника Arabian Business това лято, Силвена Роу говори за сребърната подплата (oт silver lining – метафора за оптимизъм в английския език, която означава, че негативното явление може да има положителен аспект), която ѝ помага да се измъкне от кошмарната ситуация.

В кризата, причинена от COVID-19, тя се свързва с инвеститор (името му не споменава, казва само, че е шейх от Дубай) и за няколко месеца отваря четири нови заведения с различна концепция. Създава кафене със здравословни храни без захар, глутен и млечни продукти Botanika по подобие на затвореното Omnia Gourmet на рибарското пристанище Джумейра. Един спортен бар с „най-хубавите бургери и ребра“, един в тенис академията, в която сама играе падел, и дневен бар, 17-17, с лека фина кухня за женска аудитория.

За това време създава и своя марка храни за Spinneys, най-реномираната търговска верига в ОАЕ, защото, „ако говорим за бизнес в новите условия, ресторантите не са толкова успешни, колкото хранителните вериги“. „Хората вече се хранят вкъщи. Затова и новият сезон на MasterChef в България ще е много по-успешен, тъй като ще има повече интерес към рецепти“, казва Силвена Роу, която в България е популярна основно като част от журито на кулинарния формат на bTV.

Роу споделя, че много иска да отвори ресторант в България, но инвеститорите, които са проявили интерес, очакват да го направи „за левчета“ и затова им отказва. Отдавна е разбрала, че „ако не се плати добре, няма респект“: „Те идват при мен с парите си, а аз давам своето име, опита и знанията, а това не е малко.

АКО РЕСТОРАНТЪТ ФАЛИРА, НИКОЙ НЯМА ДА ЗНАЕ КОЙ Е ИНВЕСТИТОРЪТ, НО АКО ЗАГУБЯ ИМЕТО СИ – ГУБЯ ВСИЧКО

Вече е на 52, с име сред най-добрите готвачи на Великобритания. Животът ѝ протича между Лондон, Дубай и София. Родена и израснала в Пловдив, Силвена Роу замина­ва за Лондон на 19, за да последва мъжа си Малкълм Роу. През 1986 г. двамата живеят в скъпия квартал „Блекхийт“ и често канят гости за вечеря. Госпожа Роу готви толко­ва вкусно, че всички са очаровани. Дарбата е наследила от баща си, журналист и редактор от турски произход, чието небце е повлияно от вкусните ястия, които сам приготвя в кухнята. Усетила своя талант, тя започва да готви за частни партита и да развива ку­линарни умения.

През 2002 г. нейна приятелка я окуражава да се запише в кастинг за любители готва­чи, организиран от британската обществена телевизия Channel 4. На финала е първа сред близо 2000 кандидати. Надпреварата в кули­нарното риалити Chef on the night се снима в един от култовите ресторанти в Сохо – Mezzo. Когато идва моментът за десерти­те, Роу съвсем спонтанно изрича, че обяд без десерт е като секс без оргазъм. Фразата ѝ прави „кофти впечатление“ по собствените ѝ думи. На следващия ден медиите коменти­рат коя е тази българка, която казва как да се живее. Шоуто удря висок рейтинг, а тя става популярна. „Почувствах се силна. За­почнаха да ме търсят от най-добрите рес­торанти в Лондон“, казва Роу.

Снимка: bTV

Тя става готвач в Baltic Restaurant Group – група от няколко лондонски ресторанта с източноевропейска кухня. Когато е свобод­на, два пъти в седмицата посещава свеще­ното хранилище на готварски книги Books for Cooks в Нотинг хил, за да търси рецеп­ти. Един ден отива при собственика Ерик, който е французин, и му казва, че иска да готви в кухнята на книжарницата и да при­готвя ястия по рецепти от избрани книги. Хората опитват и тогава купуват книгата. Той я харесва, понеже е различна. Books for Cooks се посещава от членове на кралско­то семейство и знаменитости от шоубизне­са. Там се запознава с британския винен гуру Малкълм Глюк. Двамата започват кулинарна страница във вестник The Guardian с весели евтини рецепти. Пред медиите Глюк казва, че работата с нея е „опасна, вдъхновяваща, вълнуваща, секси и изключително забавна“. За четири години се събират толкова рецепти, че издателство на HarperCollins решава да ги издаде в книга. Supergrub е евтино издание без илюстрации, но въпреки това се изчерп­ва бързо.

През 2006 г. друго издателство, Mitchell Beazley, финансира пътуването ѝ до Грузия, Русия и Унгария с фотографа Джонатан Лъвкин, от което се ражда втората ѝ книга – Feasts, с рецепти от Централна и Източна Европа.

Умението да използва храната като предизвикателство за сетивата и книгата Feasts за източноевропейската кухня я правят предпочитан консултант във филма на Дейвид Кроненберг „Източни обещания“ от 2007 г. Част от филма се развива в богато украсен руски ресторант, който е параван на руската мафия в Лондон. Тя говори руски, специализира руска кухня и прави такива кулинарни шедьоври, че New York Times ги описва като бижу на масата, а Дейвид Кроненберг казва, че фантастичната храна във филма му напомня „Сатирикон“ на Фелини за древния Рим.

Цялото това сюрреалистично преживяване идва в много тежък за Силвена Роу момент. Дни преди снимките баща ѝ умира внезапно и през цялото време крие сълзите си.

Няколко години след неговата смърт тя решава да проследи кухнята на османските си корени и прекарва известно време в арабския свят. През 2009 г. посещава Турция, Сирия, Ливан и Йордания с проект за нова книга, финансиран от HarperCollins. В Дамаск отсяда в хотел Four Seasons и готви в ресторанта, а главният готвач – швейцарец, ѝ дава рецепти за кебап с орехи и кедрови ядки и сотирани морски риби със сол от розови листенца. Тя пътува до древни сирийски села за автентични рецепти, посещава гръцки манастири. В Турция прекарва време с Муса Дагдевирен, собственик на ресторант и историк, но докато той се стреми да документира, съхранява и възстановява традиционната кухня, Роу се занимава с готвене.

НОЖОВЕТЕ НА КРИТИЦИТЕ И ХЕЙТЪРИТЕ СА ПРЕКАЛЕНО НАОСТРЕНИ СРЕЩУ ВСЕКИ УСПЕШЕН В АНГЛИЯ – ОСОБЕНО КЪМ ЖЕНА

Това пътуване в кулинарната приказка на „Хиляда и една нощ“ я вдъхновява да напише бестселъра Purple Citrus and Sweet Perfume. Луксозното богато илюстрирано издание печели наградата Gourmand Award 2011 г., „която е като Оскарите на готварските книги“ и отваря много врати пред нея.

Голямата британска верига Waitrose ѝ дава възможност да разработи собствена линия храна с рецепти от книгата. Брандът Delicatessen е съпроводен с нейното име и снимка и се появява в тв реклама за пикник с размера на футболно игрище, обсипано с продукти. „До този момент Waitrose никога не са правили реклама по телевизията“, казва Силвена Роу.

Телевизията обича Роу с нейния вид на рок звезда, лазурни очи и изрусена къса коса с пънк прически. Тя влиза като една „екзотична птица“ в най-гледаните кулинарни предавания по BBC – Saturday Kitchen и Keep Cooking and Carry On, готова да сътвори сензация всеки момент. Нейното появяване вдига рейтинга, защото се знае, че някаква щуротия ще стане, нещо интересно ще каже. През лятото на 2010 г. в Saturday Kitchen в събота сутринта Силвена Роу се появява с коса, изпъстрена в лилаво, за да съответства на корицата на Purple Citrus & Sweet Perfume, и обявява, че поема ресторанта в лъскавия хотел May Fair в Лондон, а кухнята ще използва екзотичните рецепти от книгата ѝ.

Тази книга ми донесе ресторант, казва госпожа Роу в ефир. „Обикновено е обратното.”

May Fair е емблематичен луксозен хотел от 1927 г., собственост на Джасминдер Сингх, който притежава веригата Edwardian Hotels.

Снимка: bTV

Когато Роу разбира, че търсят нова концепция за ресторанта, взема книгата и отива на среща с главния мениджър Чарлз. Тя не е от скромните и не чака в ъгъла да я забележат. Обяснява му, че нейната кухня е средиземноморска, а той я отрязва с решението, че ресторантът ще бъде с типична английска кухня и снимка на булдог на стената. При вида на книгата ѝ обаче обръща разговора и я кани на среща със собственика. „Бях много доволна от себе си. Не съм най-великата готвачка в Лондон. В Англия съм известна. Не мога да кажа, че съм Найджела Лоусън или Делия Смит, но на мен дадоха ресторанта“, казва тя. От този ресторант, наподобяващ „оранжев ход-дог“, тя създава място с финес и му дава името Quince (от англ. ез. дюля). Шведският дизайнер Мартин Бруднизки, смятан за „един от най-добрите в обзавеждането на ресторанти и хотели от своето поколение“, използва цветовете от книгата ѝ. На входа слага малки етажерки с дюли, които разнасят силно ухание. Quince е широко апло­диран от критиците ресторант, а Роу се превръща в сензация – нетипично е жена готвач да вземе ресторанта в May Fair и да е шеф-патрон. По този повод New York Times излиза със заглавие „Лондонски готвач гледа по различен начин на Изтока“. Роу под­клажда британска страст за нови вкусове от Централна и Източна Европа, а слава­та ѝ расте зад океана. Голяма американска продуцентска компания я кани да участва в шоуто Time Machine Chefs ABC – кулинар­но пътуване през времето с бюджет 1 млн. долара, и тя приема. „Съжалявам само, че не можех да се възползвам пълноценно от изявите си в шоуто, защото всеки готвач, който прави шоу в САЩ, има ресторант и от това печели пари, а аз нямах“, казва тя.

Когато се връща в Лондон, провежда дълга среща с основател на фонд с 12 млн. лири, който ѝ предлага да отвори някол­ко тренди гастро пъба. Идеята ѝ допада и дори започва да търси локации, но в също­то време иска да отиде в Дубай по съвет на неин приятел, за да види какво може да направи и там. Дубай я завладява от пръв поглед с необятните възможности на Сред­ния изток. Харесва ѝ, че там „хората са спо­койни, няма напрежение и състезание“. Из­правена е пред дилема дали да продължи с новия финансово осигурен проект в Англия, или да опита късмета си в Дубай, където е „много по-несигурно“. От друга страна, се усеща много уморена от стреса в Лондон и от всичките отговорности да управлява голям екип, който да създава ястия от класа­та на Michelin. Дава си сметка, че работата до 11–12 през нощта и безсънието я изцеж­дат. Чувства се дебела и състарена. Цял ден е заобиколена от хубава храна, но няма време да яде и вечер се тъпче с бургери. „Ножове­те на критиците и хейтърите са прекалено наострени срещу всеки успешен в Англия – особено към жена“, казва тя.

Казва, че да отиде в Дубай е „най-добро­то решение“, което е вземала в живота си. Там е „безумно добре платена“ като консул­тант на един ресторант. През 2013 г. Роу става главен готвач в един хотел от вери­гата Leading Hotels of the World, но между­народният екип трудно свиква с жена шеф.

След шест месеца седмичното британ­ско бизнес списание за професионалисти в хотелиерството The Caterer я слага на ко­рица. Тогава доста хотели като Jumeirah, Conrad, Sofitel ѝ предлагат да отвори рес­торанти при тях. Тя готви и на семейство­то на шейха от Абу Даби вкусни храни без захар и без глутен и мазнини, а той решава да инвестира в нейни ресторанти. Когато стартира Omnia by Silvena през 2014 г., Роу започва да набавя продуктите от регионал­ни фермери, което е „нечувано“ за ресторан­тите в ОАЕ.

ЗДРАВОСЛОВНАТА ХРАНА, КОЯТО ПРИГОТВЯ, ПЕЧЕЛИ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ КУЛИНАРНИ НАГРАДИ В ДУБАЙ

„До ден днешен съм в топ 10 на знаменитостите в храна и напитки в Средния изток“, казва тя.

В един момент става много трудно за нея да поддържа на ниво пет обекта в раз­лични локации, а и пазарът се насища: „Изси­лихме се и беше грешка, но решението го взе моят бизнес партньор. Имах спокойствие с него. Никога не ми е казвал „покажи ми па­рите“. Прекаленото разрастване е една от причините Omnia да не издържи на послед­ствието от корона кризата и промените в потребителското поведение. Това, което продължава като тенденция от Omnia, са нейните рецепти за вкусно приготвени здра­вословни храни, които остават източник на хубаво преживяване в новите ѝ ресторанти в Дубай и по света.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *