Играта започва, кучки!

Играта започва, кучки!

За някои от героите в „Куклите“ играта приключва, а за други едва сега започва. Само половин година след като „Милионерката“ се превърна в бестселър, Венета Райкова провокира публиката с нов сензационен роман. Изпълнен с интриги, мръсни игри и много звезден блясък, „Куклите“ разкрива какво се случва зад затворените врати на музикалния бизнес у нас. Книгата, откъс от която представяме на нашите читатели със съдействието на издателство „Ентусиаст“, вече предизвика безпрецедентен интерес сред читателите, а предварителният ѝ тираж беше изчерпен само за 3 дни.

20 март 2019 г., Женския затвор

Напрежението в малката килия беше непоносимо. Две жени на средна възраст, две легла, покрити с родопски одеяла, олющени стени, решетки от външната страна на прозореца, миризма на застояло.

– Кучко, днес излизаш, няма ли да кажеш нещо на раздяла? Мълча толкова години, кажи ми поне едно „сбогом“!

По-възрастната жена злобно изсъска думите и се надигна от леглото си. Седна на ръба и огледа с презрение, примесено със завист, другата жена, която хвърляше бързо дрехи в стар сак, без да й обръща внимание.

– Не съм на нивото ти, а?! Затова не ми каза и дума, а?! От желязо ли си?! Хммм… Нямаш нужда от никого, ясно! – продължаваше да нарежда.

Отговор отново не последва. В килията настана неловко мълчание. Хвърлените завистливи думи увиснаха във въздуха. По-възрастната жена помълча малко, но реши, че има какво да добави, и продължи още по-озлобено и настървено:

– Мислиш се за музикалната кралица на България, а? Ама прочетох, че мъжът ти ти е взел фирмата, докато си била тук! Прецакал те е! И даже се е развел с теб! Нямаш фирма, нямаш мъж! Така ли е?! Така е! И сега къде отиваш?! Излизаш от панделата бедна като мен! Нека ти! Така ти се пада, след като се мислиш за голямата работа!

Рая не отговори нищо на подмятанията по свой адрес. Не за първи път през последните осем години в затвора слушаше обиди. Хвърли последен поглед на шкафчето си да не е забравила нещо, затвори ципа на сака и седна примирено на леглото. После отегчено заби поглед в стената срещу себе си и изключи за ставащото в килията. Не искаше да чуе и дума повече от съкилийничката си. Страх я беше, че ако мърлата я провокира още малко, нямаше да издържи и щеше да фрасне главата й в стената и да я убие на място. Знаеше, че може да го направи. В затвора беше видяла много. За дългото време тук беше събрала достатъчно болка и агресия. Започна да си пее наум новия хипхоп хит, който беше чула по радиото в библиотеката, за да не слуша пороя от злобни думи, изливащ се върху нея.

Днес Рая излизаше на свобода и не трябваше да проваля това с някое необмислено действие, което би объркало сбогуването й със затвора. Веднъж се прецака и пое чужда вина, защото й беше обещано да не лежи в панделата. И защото беше наивна и вярваше. Божидар й беше казал, че изобщо няма да се стигне до затвор. Било абсурдно. Той щял да оправи нещата. Тя само да поемела вината пред разследващите, защото все пак тя била нейна. Вината. Тя беше подписала документите. Нали беше шеф на най-голямата музикална компания в България. А той беше неин съпруг. И сега Рая нямаше нито съпруг, нито фирма. Но пък излизаше от затвора след осем години, излежани за данъчни измами. Щеше веднага да отиде при Божидар, за да си изяснят всичко. И за да си получи своето.

Рая беше сигурна, че има някаква грешка. Най-вероятно Божидар беше направил всичко за нейно добро, за да я извади по-бързо от затвора и за да продължи работата на фирмата. Нали така й беше казал адвокатът, когато я накара да подпише купищата документи, които тя не прочете. Първите дни тук тя само стискаше зъби и се молеше да се събуди от този кошмар. Беше включила мозъка си на автопилот, за да не мисли, в противен случай щеше да се побърка. Не разбираше абсолютно нищо! Как от скъпата си къща в Бояна се озова в Женския затвор? Как скъпите рокли на „Долче и Габана“ бяха заменени със затворнически парцали? Как шампанското с любимия черен хайвер и стриди бяха заменени с нещо, което приличаше на повръщано? В деня на първото разрешено свиждане вместо съпруга й дойде адвокатът му. Успокои я, че работи по въпроса за нейното излизане, само трябвало да подпише документите, които й даде. И тя подписа. Защото му имаше доверие. Още не можеше да си обясни как тя, която беше прегледала, коментирала и подписала стотици договори, се беше оставила да я измамят толкова лесно. Не прочете нито ред… А после, за всичките осем години тук, адвокатът така и не се появи повече. Нито съпругът й. Вече бивш.

Нямаше съпруг, нямаше фирма. Съпругът й вече имаше знайни и незнайни приятелки, гаджета, любовници или както там ги наричаха медиите. А музикалната фирма продължаваше да е най-успешната в България и той продуцираше най-големите звезди от всички жанрове. Но за всичко това тя разбираше от вестниците, които се получаваха тук и които четеше в библиотеката на затвора. Слава богу, че там попадна и на няколко специални книги, които я мотивираха и й помогнаха да не полудее зад високите стени, които я разделяха от света навън. Нейния свят – на блясък, лукс и успех!

Имаше реална опасност да полудее, защото от лъскавите лимузини, луксозните яхти и скъпите петзвездни хотели се озова в затвора. Нещо, което не си беше представяла и в най-големите си кошмари. Напоследък често си мислеше, че вина за това имат многобройните любовници на Божидар. Сигурно някоя от тях го беше подучила да я държи дълго в затвора. Коя ли гадна кучка й беше погодила този номер? Рая се чудеше дали той й беше изневерявал и преди да влезе в затвора, макар че никога не беше забелязвала признаци за подобно предателство. През тези осем години редовно виждаше снимките му във вестниците – всеки месец с различна жена. И как иначе?! Та той беше собственик на най-голямата музикална компания в България! Всяка начинаеща звезда бе готова да се напъха в леглото му само за да й направи клип. И той с удоволствие се възползваше от властта, която притежаваше.

Вратата на килията се отвори с познатото зловещо скърцане и Рая чу надзирателката да произнася името й.

Бързо взе сака си и без да поглежда към другата жена, излезе в коридора. За осем години не си направи труда нито да разбере името й, нито да й каже една дума. В началото си мислеше, че е тук само за ден, и затова не искаше да говори с никого. После премина през отчаянието и срама, които не позволяваха от устата й да излезе дори стон. И накрая сломена осъзна, че ще излежи присъдата си за данъчни измами и затова просто продължи да мълчи. Не беше тук да създава приятелства, нито да разказва живота си или да плаче от болка по нараненото си его. Никоя от жените тук не би я разбрала, защото не бе имала нейния живот. Сега Рая вървеше по коридора на затвора към свободата, забила поглед в пода. Не искаше да запомни нищо от пребиваването си тук. Затова не гледаше откъде минава, кой е около нея и какво се случва. Просто се движеше като кон с капаци и се опитваше да изтрие от съзнанието си тези осем години. Това не бяха нейните осем години. Това не беше нейният живот. Не беше нейна вината. А на Божидар. И тя нямаше търпение да се срещне с него и да му потърси сметка. Да разбере сам ли беше планирал това, с помощта на някоя любовница, или на адвоката.

Макар че какво значение имаше вече за нея сам ли го е измислил, с любовница, планирано ли е било, или е било стечение на обстоятелствата. Прочетените книги в затвора я бяха научили да не задълбава в миналото, а да гледа напред. И тя щеше да направи точно това. Вече имаше старателно изграден план за действие. План, породен от любов и омраза…

Когато най-накрая желязната порта на затвора хлопна зад нея, Рая осъзна, че всичко тепърва започва. Седна уморено на една пейка наблизо и тихичко си каза на глас:

– Играта започва, кучки!

После се огледа и зачака някой да дойде да я вземе. От затвора сигурно бяха уведомили Божидар, че тя излиза днес, и той щеше да дойде да я вземе. Или поне да прати шофьора си. Или нейния шофьор. Защо ли се бавеха, чудеше се тя и с носталгия си спомняше за подгряващите седалки на мерцедеса, докато усещаше как студът се просмуква във всяка костица на тялото й. А можеше децата им да дойдат за нея. Рая беше родила на Божидар две прекрасни деца. Син и дъщеря! Точно като в мечтите му. Първо син, а после и дъщеря – Божидар-младши и Нора.

Докато седеше на пейката и чакаше някой да я прибере от затвора, Рая си мислеше само за Божидар. Двамата бяха голяма ученическа любов. Не можеха един без друг, бяха заедно в добро и лошо. Ожениха се веднага след като завършиха училище. Рая, която тогава се казваше

Райна, веднага забременя и на осемнайсет години роди син – Божидар-младши. Две години по-късно се появи и дъщеря им Нора.

През 2000 година двамата регистрираха първата си фирма – „Куклите“ – и започнаха да издирват и продуцират певици от всички жанрове – рап, чалга, поп. Всяка, която изкарваше пари, бе добре дошла във фирмата им.

Работеха само с момичета, защото Божидар настояваше, че не бива да подписват договори с мъже – с тях се работело трудно, били непокорни. Райна се беше съгласила с него. Искаше работата да върви леко и да не задълбава в баналности. И ако той искаше във фирмата да има само певици, тя нямаше нищо против.

Едно от първите неща, които беше направила, след като създадоха компанията, бе да се прекръсти официално от Райна на Рая. Щом превръщаше обикновени момичета в звезди, трябваше и тя самата да бъде звезда.

Рая й звучеше по-бляскаво от обикновеното име, дадено й от бедните й родители, които за съжаление беше загубила един след друг малко след сватбата им с Божидар. Вероятно защото беше останала толкова рано сама, тя се бе привързала толкова силно към съпруга си. Той беше единствената опора в живота й. Както и тя на него. Без нея той категорично нямаше да е това, което беше днес!

С ново име и с нова бляскава визия Рая започна да движи семейния бизнес. Не спеше, не се хранеше, докато не направи „Куклите“ най-успешната музикална компания в България. И успя! Медиите я коронясаха за музикалната кралица на България. А вкъщи беше отдадена съпруга и любяща майка. Беше й много трудно да жонглира успешно с ангажиментите в офиса и задълженията вкъщи, но успяваше с цената на много лишения. Малко сън и почивка и отказване от всякакви женски глезотии като спа уикенд с приятелки или посещение на модната седмица в Милано…

Десет години Рая се чувстваше като в рая. Десет години на грандиозен успех и удовлетвореност от всичко в живота й. Децата им растяха живи и здрави, с Божидар бяха по-влюбени от всякога, а банковата им сметка бе винаги пълна независимо от стотиците хиляди, които харчеха за маркови дрехи, екзотични почивки и луксозни имоти. И тогава в рая отекна гръм!

През 2011 година Рая изненадващо за всички влезе в затвора за данъчни измами. А беше сигурна, че имат най-добрите счетоводители в града! Те винаги я уверяваха, че всичко е изрядно и платено. Никога не беше искала да правят данъчни нарушения. Е, поне не големи и не такива, които да бъдат разкрити. В съда обаче, по време на делото, разбра, че нищо от това, което си беше мислила за бизнеса им, не беше вярно. Не разбираше нищо от счетоводство и сляпо се беше доверявала не на когото трябва.

Още преди да я осъдят, вестниците я заклеймиха и гръмнаха с новината, че музикалната кралица ще влезе в затвора. Медиите обичаха да създават жертви, чието месо да ръфат. Папараци я дебнеха пред офиса й, по телефона непрекъснато я търсеха журналисти с въпроси, на които тя нямаше отговор. И после бързо се сгромоляса от пиедестала, на който сама се беше качила благодарение на силната си интуиция как се създават звезди и хитове и на упоритата работа.

Рая се усмихна доволно, когато си спомни колко добра беше в бизнеса. После се огледа – по улицата отдавна не беше минавала кола. Времето беше студено, заваля сняг и тя най-после осъзна, че няма смисъл да чака повече. Никой от близките, които очакваше, нямаше да дойде да я вземе. Стана от пейката, опъна надолу роклята, с която беше влязла в затвора преди осем години, и я огледа критично. Знаеше си, че си струва да инвестира в „Долче и Габана“ – дори след толкова време в найлонов плик заедно с портмонето й с малка сума пари роклята не беше променила блясъка си. Рая закопча палтото си, вирна брадичката, отметна с властен жест черната си коса и зачака да мине някоя кола. Дано да имаше късмет да стигне на стоп до Бояна, иначе трябваше да изхарчи всичките си пари. А нямаше идея къде щеше да прекара първата нощ на свобода.

Беше планирала първо да говори с Божидар. Трябваше да си върне мъжа. И фирмата. Те й се полагаха. Бяха нейни. Беше създала компанията от нулата. От едно малко офисче с очукан стар принтер и бюро. Колко бедни и трудни години имаха! Едва успяваха да купят храна за децата си… В гарсониерата, в която живееха под наем, миришеше на бедност и амбиция. И двамата с Божидар имаха усет за хубавата музика и бяха завършили Консерваторията. Но музикант къща не храни. Освен ако не си най-добрият. Или не създадеш най-добрата музикална компания! И с много хъс и ентусиазъм Рая успя да я направи номер едно на пазара. Бори се, страда, препъваха я, пада, но винаги намираше сили да се изправи и накрая всички започнаха да се съобразяват с „Куклите“. И с нея. Всички в бизнеса знаеха коя е Рая. И се страхуваха от нея. Никой не смееше да я прецака. Тя беше кучката, не – кралицата на музикалния бизнес у нас. А Божидар беше нейната голяма и единствена любов. Единственият мъж, с когото беше правила секс, въпреки че вече беше на 40 години. Никога не беше поглеждала друг мъж. Освен това все още го обичаше. Въпреки всичко! Нищо че за осем години той нито веднъж не я беше я посетил в затвора. Е, точно заради това го и мразеше. Но любовта й беше по-силна от омразата, въпреки че двете вървяха ръка за ръка…

Leave a Reply
Your email address will not be published. *