Партньор на Проватон
 Ще се справим с насилието само така, както се борим с COVID-19 – заедно

Ще се справим с насилието само така, както се борим с COVID-19 – заедно

Сподели в

Той ще подкрепя жертвите на домашно насилие и техните деца, като подпомогне организациите, които работят на първа линия и предоставят юридически, психологически и социални услуги на жертвите на домашно насилие, управляват кризисни центрове за настаняване, консултативни центрове и мобилни услуги в цялата страна. Сред първите организации, които отправиха апели за помощ са тези във Варна, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Перник, Пловдив, Русе, София, Търговище и Хасково.

Проучването сред тези организации, показва, че услугите продължават да функционират, но са изправени пред големи и съвършено нови трудности. Случаите на насилие нарастват, местата в приютите не достигат. Необходимо е изграждането на помещения за карантиниране на новопостъпилите, има нужда от допълнителни часове работа на психолози и юристи. Нарастват и нуждите от закупуване на бързи тестове, дезинфектанти и предпазни средства, необходими за овладяването на заразата.

Организациите съобщават, че голяма част от пострадалите, които се обръщат за помощ към тях, са изправени пред крайна мизерия и невъзможност да купят за себе си и децата си най-необходимите храни, лекарства и предпазни средства. Те се нуждаят от спешна хуманитарна помощ за оцеляване след кризата и края на извънредното положение.

Три компании и една фондация вече се включиха с целеви дарения: Bеiersdorf /NIVEAEasyPayExperian България и фондация „Лъчезар Цоцорков“.

Каузата търси подкрепа и от индивидуални дарители. Всеки, който желае да подпомогне спешния Фонд за борба с домашното насилие, може да го направи по следния начин:

  • В кампанията в Платформата.бг
  • Чрез изпращането на дарителски SMS с текст DMS SILA на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори
  • На сайта на Български фонд за жените https://bgfundforwomen.org/bg/дарете/ чрез дарение по сметка или с карта
  • Дарение на каса на EasyPay в цялата страна на КИН 4236895688

Г-жо Дерменджиева, как стигнахте до решението да създадете спешен фонд за борба с домашното насилие и каква е целта му?

COVID-19 ни напомни за много по-страшната пандемия, наречена домашно насилие и насилие над жени. Пандемия, от която боледува всяка трета жена по света, респективно – всеки трети мъж. Пандемия, с която от години се борим, и която коронавирусът ескалира до крайност.  Ако през 2018/2019 на всеки две седмици един мъж убиваше жена, то сега всяка седмица има жертва. Жени, които са живеели в „извънредно положение“ години наред и жени, които не можахме да спасим. Точно както и в борбата с COVID-19, така и в борбата с домашното насилие има бързи и бавни мерки, които трябва да се предприемат. Има спешно лечение на заразените, но се разработва и лек/ваксина т.е. превенция. Така решихме, че трябва спешно да подкрепим пострадалите от домашно насилие, създавайки Фонда за борба с домашното насилие, докато паралелно работим по приемане на законови промени и т.н. Целта на Фонда е да подкрепи жените и децата, търсещи помощ и подслон в кризисните центрове за временно настаняване, като им помагаме да осигурят добри условия. Реално, борим се с човешка и хуманитарна криза. Средствата ще отидат за хранителни продукти, дрехи (много често жертвите напускат дома си с един чифт дрехи на гърба си), дезинфектанти, тестове за коронавирус и .т.н. Отделно, оказа се, че колегите ни в кризисните центрове трябва да заделят и оборудват специални стаи, в които да карантинират новопостъпилите жени и деца. Не на последно място, част от парите ще отидат и за предоставяне на психологическа и юридическа помощ.

Държавата и институциите предприемат ли достатъчно мерки и какво може да се подобри като законодателство и практики?

Можем да се справим с насилието само така, както засега и с COVID-19 – с общи усилия. С политическа воля, с навременни мерки, с институционални усилия. А ние като хора и като общество можем да създадем среда, в която жертвите да се чувстват спокойни и защитени да споделят историите си, да подкрепяме организациите, които са на първа линия в борбата с насилието и приютяват жените и децата в кризисните си центрове, можем и трябва да протестираме, когато се налага, за да бъдат правени крачки и законови промени. За съжаление, все още инициативата за повече мерки и законови промени идва от гражданския сектор, а не от самите институции. Задължително е да се работи по превенция на национално ниво, да се въведе единна база на сигналите за домашно насилие, до която имат достъп заинтересованите институции, да се води официална статистика на случаите, да се инвестира в откриването на повече кризисни центрове, т.е. във всяка област да има поне по един (в момента те са едва 13), да има държавно финансирани и устойчиви програми за борба и реинтеграция и възстановително правосъдие за извършителите и т.н. Пътят е много дълъг, но може значително да бъде съкратен, ако има политическа воля за справяне с проблема. За момента, такава няма, за съжаление.

А прави ли се превенция и какви са ефективните начини да се предотвратят тези сериозни престъпления?

В България единствената превенция на домашно насилие и насилие над жени се прави от граждански организации. Усилия, безкрайно нужни, но напълно недостатъчни, заради ограничения ресурс на неправителствения сектор. Кампаниите по превенция трябва да се правят на национално ниво и да бъдат координирани от институциите, особено от МВР и министерствата на образованието и здравеопазването, за да сме сигурни, че те ще имат необходимият ефект и ще достигнат до всеки мъж и всяка жена в България. Непрекъснато трябва да се говори по темата, да се разпространява на достъпен език информация за видовете насилие, какво да правим, ако сме насилник или жертва, къде можем да получим помощ, какво да правим, ако станем свидетели на насилие. Най-добрата превенция на насилието е образованието. Още от детската градина децата трябва да бъдат учени да разпознават видовете насилие, да говорят за него, да уважават другия, различния, да ценят човешкия живот, да решават проблемите си с ненасилствена комуникация. Образованието е най-добрата, устойчива и дългосрочна превенция.

Какво е вашето послание към жените жертви на домашно насилие?

Мисля, че най-трудната крачка е да признаем пред себе си, че сме жертва на насилие, независимо дали психологическо, физическо, сексуално или икономическо. Но направим ли тази крачка, вече не сме жертви. Вече сме хора, които имат проблем и започват да работят за решаването му. Започваме да споделяме със своите близки, търсим закрила и подкрепа, обръщаме се към институциите. Важно е да знаем, че ни очаква дълъг път и че нито за миг не трябва да се самообвиняваме или да се съмняваме в себе си. Никой, който се е надявал на любов, а е срещнал насилие, не е виновен. Важно е да носим надеждата в себе си и да не губим вяра в доброто и в хората. Има такива, които ще ви наранят, но има и такива, които ще ви помогнат. Затова – говорете открито за насилието, споделяйте, търсете помощ. Ще я намерите.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *