Партньор на Проватон
 Защо понякога е толкова трудно да се отървем от спомена за бившата половинка

Защо понякога е толкова трудно да се отървем от спомена за бившата половинка

Сподели в

Поне веднъж в живота на всеки се е налагало да преживее любовна раздяла. Тя обикновено идва внезапно, колкото и човек да си мисли, че е подготвен за нея. И тогава всичко се променя, а реалността започва да изглежда все по-неприветлива.

В началото, когато мозъкът отрича случилото се и чувството на гняв към бившата половинка заема 90% от емоциите, успокоение се търси във фрази като “Той/тя не ме заслужава” и “Сега мога да правя каквото си искам!”, последвани от безпаметни вечери и песни в стил I will survive.

Периодът обаче често е краткотраен и съвсем скоро гневът се трансформира в страх, съжаление и тъга, които бавно заливат съзнанието и действат като студен душ.

Съмнението дали всъщност това е било правилното решение кара повечето хора да претеглят многократно лошите и добрите страни на старата си връзка, опитвайки се да намерят задоволителен отговор на растящото в тях съмнение.

Накрая често резултатите са доста противоречиви и всъщност се оказва, че хората са склонни да виждат миналите си отношения в много по-добра светлина, отколкото са били в действителност. Изведнъж дразнещите неща в бившия партньор сякаш изчезват и явните причини, довели до раздялата, се изпаряват безвъзвратно.

Именно тогава се появява и желанието за отчаяни драматични жестове, които да успеят отново да запалят пламъка на любовта, за да може старата връзка да се възроди като феникс от пепелта.

Защо се случва така?

След раздяла, особено ако връзката е дългогодишна, се появява страхът от самота и то по-често при този, който е бил в ролята на отхвърления.

За да разберат какво в действителност се случва с тези хора, неврологът Хелън Фишър и нейни колеги от института за изследване на секса, пола и репродуктивността “Кинси” решават да надникнат в мозъка на хора, които наскоро са приключили връзка. Целта е да видят какви са процесите, които произтичат, когато вече необвързаните си спомнят за бившата половинка при виждането на нейна/негова снимка.

Оказва се, че в този момент “отхвърлените” изпитват едновременно превъзбуда, висока тревожност и нужда да се обадят на някого за помощ. Тази толкова нова смес от емоции поражда силното им желание да се върнат при бившите си, тъй като в този момент имат усещането, че не могат да се справят сами.

При тази ситуация, както при мъжете, така и при жените, се активира друг център в мозъка, свързан със зависимостта.

Много от хората, включили се в изследването, изпитват натрапчиво желание отново да се свържат емоционално с бившия си партньор, а едно от заключенията по този въпрос е следното – двойките, които се разделят и събират многократно, все още са пристрастени един към друг, така че не могат да продължат напред, докато това привличане не изчезне напълно.

Освен това хората, към които се привързваме и обичаме, се “закодират” в лимбичната област на мозъка, където се намират и емоционалните центрове. Затова след раздяла все още съществува усещането за нужда от близък контакт с любимия човек, а когато това не се случи тези центрове се активизират в желанието си да го намерят.

Лимбичната област на мозъка обаче е свързана с депресивните състояния и намаляването на серотонина и ето защо се появява безсънието, липсата на апетит, невъзможността да изпитваме радост, като натрапчивата мисъл за този човек става все по-силна.

В същото време нивата на ендорфин, отговарящи за усещането на удоволствие, спадат, което обяснява защо изпитваме психическа и дори физическа болка от прекъсване на отношенията с любим човек.

Но как да се спре с това веднъж завинаги?

Една от най-големите грешки, които прясно разделените двойки правят, докато се опитват да преодолеят раздялата, е да използват социалните мрежи, за да се информират за живота на другия (въпреки че някои просто искат да се убедят, че бившата им половинка страда толкова, колкото и те, дори повече).

На пръв поглед това безобидно действие може да се окаже доста коварно и вместо по някакъв начин да помогне за по-бързото откачане от връзката, да донесе след себе си емоции като гняв, чувство на самота, загуба и мъка, защото вероятността очакванията и реалността да се разминат е огромна.

В тези случаи би помогнало точно обратното – да се прекрати всякакъв контакт с бившата половинка, тъй като е доказано, че ако успее да се откъсне напълно, за 90 дни човек би могъл да се отърве от каквато и да е зависимост в живота си, каквато в случая се явява и старата му връзка.

Взимането на дълъг отпуск за самосъжаление и целодневното стоене по пижама вкъщи в никакъв случай няма да ускорят процеса по преодоляване на негативните емоции.

Тук не става въпрос те да бъдат потискани, но ако човек даде твърде много превес на тези чувства, съществува опасността от появата на по-тежки психически състояния, като най-често срещана сред тях е депресията.

Затова е добре умът да бъде зает с работа.

Ако пък чувството за непродуктивност е толкова силно, посвещаване на времето в някаква кауза или доброволчество също би довело до облекчение. В тези моменти за всеки е важно да се чувства полезен, като по този начин запълването на отворилата се емоционална празнота ще бъде изпълнено със смисъл.

Естествено, най-бързото лекарство за болезнената раздяла си остава любовта.

Появата на нов човек в живота би могъл да ускори процеса по заличаването на старите чувства, а също и да намали вероятността и желанието за възраждане на връзки от миналото.

Ако това все още не се е случило, добър вариант е да се посветим на приятелите си. Така чувството за самота ще намалее, а и какъв по-добър момент за наваксване на пропуснатите ви мигове заедно.

И най-важното – всичко, което по някакъв начин напомня за бившата половинка, по възможност трябва да изчезне от живота ви.

Стари снимки, подаръци и картички с любовни излияния е добре да бъдат далеч от погледа, тъй като всяка среща с тях връща болезнени спомени от миналото и превръща тези моменти в още по-мъчителни.

Всеки има свой начин да се справи с любовната раздяла и в крайна сметка да започне живота си начисто. Няма смисъл от твърде дългото страдание, защото то само ще забави отварянето на новите врати, които идват след хлопването на тази, която сме си мислели, че ни прави истински щастливи.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *