Партньор на Проватон
 Атанас Радев: Благодарен съм на своите учители

Атанас Радев: Благодарен съм на своите учители

Сподели в

За да може една страна да върви напред тя безспорно трябва да има ясни приоритети. В България тези приоритети трябва да бъдат образованието и културата. Това заяви в интервю за „ВАРНА новини“ председателят на „Студентския клуб на политолога“ в Софийския университет„Климент Охридски“ Атанас Радев.

Младият варненец завършва Средно училище „Димчо Дебелянов“ през 2018 и започва да следва политология в София.

През ученическите си години е бил отговорник на класа, председател на ученическия съвет и член на Общинския консултативен съвет като представител на средните училища във Варна.

Разказва, че получения в училище управленски опит и създадените познанства са му помогнали изключително много, за да се адаптира в университетската среда.

Навръх 24 май той поздрави всички свои учители, изтъквайки тяхната изключителна роля в неговия живот:

– Г-н Радев, Вие сте председател на студентския клуб на политолога в Софийския университет. Какво представлява той и какви са вашите планове за бъдеще?

– Това е един студентски клуб по интереси с добре наложени традиции. Ние ежемесечно организираме кръгли маси, на които обсъждаме актуална политическа обстановка в страната. Трябва да призная обаче, че в първия си мандат като председател пренебрегвах тези срещи

Те са добро опитното поле за нас, младите политолози. Ние сами определяме регламента и темите. В рамките на седем минути излагаме факти за даден политически проблем, след което изказваме своето мнение за тях.

Колегите, които са магистри и докторанти правят истински анализи. Дори колегите от IV курс се представят изключително добре, защото имат необходимите знания, запас от думи и терминология.

Определено тези кръгли маси ни осигуряват предимство. В тях се събираме 10-15 души, обсъждаме политическата обстановка, задаваме си въпроси, провокираме се.  Има и други такива клубове в страната, но това, което ни отличава, е академичността.

Гордост за клуба е, че един от неговите бивши председатели, Георг Георгиев, в момента е зам.-министър на външните работи. Други наши бивши и/или настоящи членове са политози в различни консулства, държавни агенции.

Колеги, които завършиха през 2019 вече работят в държавна администрация, а имаме и хора, които работят в медиите. Определено има реализация за политолозите, но всичко зависи от това колко усилия си сме вложили през годините.

– Казахте, че реализацията зависи от вложените усилия…

– Срещал съм колеги, които не влагат никакви усилия – не посещават допълнителни курсове или събития. Няма да забравя случката след кандидатстудентския изпит по история.

Тогава с колегите отидохме в едно заведение за бързо хранене. Момчето, което работеше там ни попита дали сме били на кандидатстудентски изпит и след като чу положителни отговори се обърна към нас с думите: „И аз съм учил в университет. Да знаете от мен, че в България висшето е такова, каквото си го направиш“.

Споделям мнението, че образованието има недостатъци. С колегите от студентски съвет дори организирахме дискусия с министъра на образованието Красимир Вълчев миналата година.

Все пак ако желаеш да учиш няма какво да те спре, просто системата е такава, каквато е. За моите преподаватели мога да кажа, че никога не са ми отказвали помощ и винаги са се отнасяли необходимото уважение.

– Продължавате ли да следите живота в СУ „Димчо Дебелянов“ и в Общинския консултативен съвет?

– Признавам, че не следя положението в консултативния съвет, защото през последните две години живея в София и съм съсредоточен върху следването си. За училище обаче мога да кажа, че нещата не стоят по този начин.

Миналата седмица започнах да пиша курсова работа и осъзнах до каква степен моите преподаватели от училище са ми повлияли. Трябва да посоча имената на г-жа Великова, която ми преподаваше по история и цивилизация, госпожа Благоева, която водеше часовете по география и учителката по философския цикъл г-жа Янушева. Няма да бъде пресилено ако кажа, че те са ми дали една основа, която надграждам с политологията.

Може би често говоря за госпожа Великова, но трябва да отбележа, че тя ми помогна в подготовката за държавния изпит и кандидатстудентския изпит. Тя е човекът, който изигра много важна роля в ученическите ми години.

Спомням си, че когато започна да ми преподава през втория срок в V клас не я харесах изобщо. Впоследствие обаче спечели сърцето ми и до ден днешен непрестанно се чуваме за празници. Наистина ѝ благодаря, защото тя успя да разгърне моя интерес към историята.

Най-големият подарък, който получих от нея беше в последния ни час по история. Тогава тя каза: „Най-голямата награда за един учител е неговият ученик да го надмине“, след това погледна към мен и каза: „Имам огромни очаквания към Атанас и съм сигурна, че той ще ги оправдае“. Това беше една от най-големите ми награди в училище.

– Значи зад председателството Ви в училищния съвет е стояла сянката на вашите учители?

– Всъщност, подозирал съм, че имам лидерски качества. Може би учителите просто ме убедиха, че ги имам. Учил съм 12 години в СУ „Дебелянов“. Там прекарах най-хубавите си години, особено от VIII до XII ти клас.

В VIII клас наш класен ръководител беше Янка Мавродиева. Тогава започна да ми се формира представата за кариерното ми развитие. По това време станах председател на класа. Не е кой знае каква длъжност, но все пак е отговорност. Започнах да разбирам, че организационната работа и лидерството са нещата, без които не мога да си представям живот.

Продължих да бъда отговорник и в IX клас. Тогава в училище имаше един проект – „Млади идеи за Европа“. В него говорихме за Европейския съюз, демократични принципи, Европейския парламент, глобализацията…

Сега си давам на представа колко важни са били тези неща. Не съм някакъв вундеркинд, просто съм бил в правилнатасреда. Когато започнах да следвам се убедих, че с моето средно образование имам основа, която е съразмерима с тази на някои висшисти.

Затова мога да заявя, че средните училища често се пренебрегват от хората, а не бива да е така. Те също са конкурентноспособни и трябва да разберем, че учителите са тези, които правят образованието различно.

– Посочихте средните училища…

– Да! На тази възраст учениците започват да се променят и да израстват в личности. Това е моментът, в който трябва да се работи изключително активно с тях.

Всъщност помня, когато бяхме в X клас. Тогава на директорския стол седна Калина Нушева.

След коледната ваканция на дневен ред стоеше проблемът с ученическия съвет. Учителката по английски ме заведе в дирекцията, където разбрах, че е имало е такъв съвет, но не е функционирал. Това е показателно, че в страната имаме добри практики, които обаче не продължаваме.

От срещата стана ясно, че трябва да възстановим дейността на училищния съвет като изберем председател и зам.-председател с преки избори. Не бях чувал нещо подобно да се е случвало във Варна.

Повечето съвети се избират от председателите на класовете и функционират като парламент. В нашето училище принципът беше различен и право на глас имаха учениците от VIII до XII клас.

Аз бях един от организаторите на изборите, а в последствие и един от кандидатите. Бяхме като президентски двойки. Моят съученик Денислав беше мой зам.-председател по време на двата ми мандата.

Все още помня, че първите избори се проведоха 9 май 2016, ден по-късно резултатите бяха представени. Изборите бяха като истински – имаше списъци, тайни стаички, протоколи.

И сега поддържам като теза, че гражданското образование в училище трябва да бъде застъпено в по-големи мащаби, а ученическите съвети трябва да имат правомощия. В момента те са включени в закона.

Когато аз станах председател ми беше много трудно, защото не разполагах с достатъчно практически опит. Все пак започнахме да формираме екип. От дистанция на времето смятам, че на няколко пъти не подходих както трябва.

Моята грешка беше, че не поставихме целите и приоритетите като организация. Да, съветът трябва да защитава интереса на учениците, но останаха много въпросителни…

Все пак трябва да посоча и факта, че през 2016 и 2017 като председател на училищния съвет се срещнах с мои връстници, които днес често срещам в София.

– А от гледната точка на политолога – къде трябва да бъде мястото на образованието в България?

– Мисля, че образованието и културата трябва да бъдат водещи. Винаги съм казвал, че двете най-важни професии са на добрия учител и на добрия политик.

Добрият учител може да те подготви за добър специалист, но добрият политик може да разпредели благата по правилния начин.

Дори сред плановете ми за бъдещето е за година или две да преподавам българска история в училище. Искам да предам своето знание и да разпаля искрицата към родолюбието сред младите. Вярвам, че трябва да обичаме страната си, рода си и семейство.

Преди да опознаем света е важно опознаем себе – кои сме и къде отиваме.

В този ред на мисли, за да върви една страна напред безспорно трябва да има ясни приоритети. При нас това трябва да бъдат образованието и културата. За жалост те често се пренебрегват.

– А какво трябва да се направи?

В настоящата ситуация може би образователната система трябва да си изрази приоритетите. Може да си зададем въпроса какви точно компетенции получават завършващите.

Аз съм самият съм завършил предприемачество и бизнес. Да, това дава знания, но няма някаква съществена реализация, защото има много други ученици, които излизат със същата специалност.

Пренебрегват се много важни според мен елементи като изграждане на критично мислене, защитаване на гражданска позиция, участие в политическите процеси. Да, училището е деполитизирано, но това не значи, че не бива да знаем правата си.

– И все пак вие сте получили тези умения…

– Както вече казах, при мен водеща роля игра средата около мен. Но наистина не съжалявам за нищо през ученическите си години. Представлявал съм училищното на местно и национално ниво. Помня, че с отбора на нашето училище взехме участие съм в състезание по история по повод 140-годишнината от Руско-турската освободителна война. Това, че една варненска гимназия спечели подобно състезание е показателно, че към средните училища не бива да се тръгва със лоши мисли.

– 24 май е. Какво бихте пожелали на своите учители?

– 24 май определено е един светъл български празник. Искам да поздравя всички хора на словото. Отправям и специално пожелание към българските учители. Нека на първо място бъдат здрави, да съхранят своята борбеност и да вярват в бъдещите поколения.

Ролята на учителя е от изключително значение, защото на техните плещи пада отговорността да превърнат подрастващите в личности. Аз съм благодарен на всички свои учители и признавам, че те са направили изключително много за мен и някои от тях ще помня цял живот.

ВАРНА новини

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *