Партньор на Проватон
 Александър Иванов: Да продължиш мисията на учителите си е отговорност

Александър Иванов: Да продължиш мисията на учителите си е отговорност

Сподели в

Съхраняването на българското слово, музика и танц са моя мисия, признава младият преподавател в СУХНИ “Константин Преславски”

Днес за духовното оформяне на човека до голяма степен отговорност носи учителя. Поради тази причина не всеки може да бъде учител, за да бъдещ добър е необходимо да обичаш това, което преподаваш, и тези, на които преподаваш. Светлината на преподаването се крие в това да даваш възможност на учениците да се изявяват, да мислят, да разсъждават, да им даваш връзката между книжовността, духа и ценностите, които си изградил, за да имат възможността те сами да осъзнаят, че желанието за знания е онова, което остойностява живота на човека.

В навечерието на един от най-светлите и български празници – 24-ти май, избрахме да
ви запознаем с млад и мотивиран представител на учителската професия. Ние вярваме в младите хора, гордеем с техните постижения, подкрепяме ги и ще сме щастливи да сбъднат мечтите си, защото “ТЕ” са Varnautre.

Александър Иванов е на 23 години, от Варна. Работи като учител по философия СУХНИ „Константин Преславски“. Носител е на много престижни награди и отличия, най-ярките от които са: награда от Националното представителство на студентските съвети в Националния конкурс “Носители на просвета“, награда на президента на ВСУ за утвърждаване авторитета на университета, Александър е и двукратен носител на поименните награди”Варна” на кмета на община Варна в категория педагогически науки, участвал е в множество научни сесии има завиден брой научни публикации.

Алекс, познаваме се отдавна, беше много активен и всеотдаен студент, завърши специалност „Психология“ във ВСУ „Черноризец Храбър“, носител си на множество награди. Разкажи на нашите читатели малко повече за себе си.

На първо място искам да Ви благодаря за поканата и интереса към моята работа. Казвам се Александър Иванов и както се подразбира от името ми съм доста амбициозен ( б.а. препратката е към името на Александър Велики ) , имайки предвид, че съм 23-годишен идеалист. (смее се)

Коя е най-ценната награда, която си получвал през годините ?

Получавал съм най-различни награди – от национални конкурси, от общината, от училището и университета, в които съм учил. Най- ценното нещо за мен е, когато видиш, че след като си получил награда за своя инициатива или дейност, тя съществува и продължава да се развива след теб. Така се случи с инициативите в Ученическия съвет на СУ за ХНИ „Константин Преславски“ (преди НГХНИ), където завърших своето средно образование. Случи се и във ВСУ „Черноризец Храбър“ със Студентската научна сесия „Младеж, наука, съвременност“, която инициирах и вече четвърта година е национален форум за университетите в България.

Какво ти даде университетът, какво се промени за теб през последната година ?

Изборът да уча във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, специалност „Психология“ беше мое рационално решение. Бях стипендиант на програмата на университета „Аз ще уча и ще успея в България“. Тук е моментът да благодаря на всички преподаватели и на ръководството на университета за полученото знание. Ще си позволя да спомена и имената на преподавателите, които бяха мои научни ръководители и ме вдъхновиха за множество психологически изследвания – проф. д.пс.н. Валери Стоянов и доц. д-р Даниела Андонова.

Успях да реализирам мащабно дипломно изследване на тема: „Лидерство и социална адаптация при студенти“ и да завърша с пълно отличие. Искам да благодаря и на проф.д.и.н. Анна Недялкова за примера в посока на съзидателност и визионерство, качества, които се надявам да възпитам в себе си.
Александър1
В последната година сбъднах моята професионална мечта. Много нетипична за млад човек – да стане учител. Аз се вдъхнових още като ученик от невероятния дух на моето училище – СУ за ХНИ „Константин Преславски“ и неговите изключителни преподаватели.

Имах честта през тази година да ме назначат като учител по философия именно там. Благодаря за доверието и шанса, предоставяни ми от ръководството в лицето на директора, господин Емил Груев. Напълно осъзнавам колко е отговорно да продължиш мисията на учителите си.

Да си учител е призвание и предизвикателство, разкажи ни как избра тази професия?

Това без съмнение беше едно много обмисляно решение. Обсъждал съм го с много хора – семейство, приятели, познати. Мислих и премислях постоянно. Моите родители бяха против, очакваха от мен да се реализирам като юрист. Вдъхновението дойде от моите учители и образователния модел, който присъстваше в училище.

Съхраняването на българското слово, българската музика, танц са и моя мисия. Разговорите с тогавашния директор на училището, госпожа Валентина Крачунова бяха изключително мотивиращи и подкрепящи. Важна роля имаше и класния ми ръководител – госпожа Цонка Ганчева, която е образец за учител и човек. Моят пример в работата ми е учителката ми по философия – госпожа Росица Тодорова.

Благодарен съм и на редица други учители в нашето училище, имената, на които са в моето сърце. Желанието ми е да се трудя за бъдещето ни, а именно да подпомагам развитието на децата. Това е избор, който гарантира много емоции – положителни и отрицателни. Надявам се да намирам мотивация, защото си признавам, че понякога никак не е лесно.

До каква степен успяваш да излизаш от рамките на образователната система?

Не мисля, че е нужно да излизаме от рамките на образователната система, а трябва да ги разширяваме и да вписваме идеите си в тях. Имам много идеи, които се надявам да реализирам през професионалния си път. Все пак ми е първа година. Но едно е сигурно – в образованието трябва да се твори.

Как успяваш да мотивираш учениците? Много си млад, как успя да спечелиш доверието на колегите си  и на родителите ?

Мотивацията е интресивен процес, случва се в самия човек. Аз съм външен стимул, който се старае да обосновава задачите, които поставя. Помолих учениците да ми задават въпроса: „Защо учим този урок?“. Целта на отговора му е да им покажа къде и как дадената тема намира приложение в личния им живот.
Относно доверието на колегите ми – голяма част от тях са били мои учители. (смее се) Предизвикателство е, защото за тях ще си остана техният ученик. Усеща се понякога и сблъсъка на поколенията.

За родителите беше доста странно в началото, че аз ще съм учител на децата им, имайки предвид възрастта ми. Но няма да забравя обратната връзка, която ми даде една майка на родителска среща. Детето ѝ е казало, че си личи, че обичам работата си и тях – учениците. Това е и основна моя цел. Според мен, когато учениците усетят, че си заинтересован от тях и тяхното образование, могат да ти позволят да имам дадеш много повече знания.

Какви методи използваш в преподаването си? Помага ли ти психологията ?

Методите във всеки клас са различни, а аз имам 23 класа и 600 ученици. Убеждавам се, че ученето трябва да е активен и личен процес. Това учителят да бъде лектор вече въобще не е достатъчно, научаването на фактите е достъпно, но изграждането на умения е нещо, което трябва да се покаже, да се изгради.

Догодина ще акцентирам още повече на активността в часовете – дискусии, игри, проекти, уроци на принципа „обърната класна стая“. Учителят трябва да води и да се опитва да докосва съзнанието на учениците си. Аз преподавам философия, но в темите ни има и много психологически, за което се радвам. Опитвам се да акцентирам в часовете си върху изграждането на Аз-образа, самооценката и добродетелите на учениците.

Младите хора са много интересни, с какво се отличават твоите ученици ?

Отличават се, да, защото учениците на Училището за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ винаги са били, и надявам се винаги ще бъдат, личности, които творят и запазват българските традиции. Искам да им благодаря за емоциите и предизвикателствата, които ми поднасят всеки ден. За това, че поемат и грабват идеите, които им предлагам и ги реализираме заедно. Пожелавам им да са отговорни към бъдещето си!

Непрекъснато работиш с учениците по разни проекти, организирате изложби, събития, сподели по какво работите в момента ?

В момента координирам създаването на специален сайт, посветен на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Онлайн празник, в който ще се включат ученици, учители и завършили възпитаници. Не можах да си представя да оставя любимия на всички ни празник да бъде просто един обикновен ден. Това е най-смисленият ден -на духовността и културата на българите.

Доста си активен, самият ти как се развиваш? Гледаш ли видеа, ходиш ли на обучения…?

Развитието е процес, който никога не спира. Надявам се тази мисъл да ме води в професионалния ми път, защото учителят не може да си позволи да е в застой. Често ходя на обучения, посещавах курсове за кариерен консултант и за медиатор. Търся интерактивни инструменти и платформи. Амбициите ми са да разработя дисертация по тема от училищното образование.

Кое е най-важното нещо, което искаш да предадеш на своите ученици?

Това, което им казвам често е да бъдат творци на самите себе си. Разбира се, искам да им предам и това, на което аз съм научен в СУ за ХНИ „Константин Преславски“: да бъдем благодарни, да ценим отношенията си и да се обичаме. Може би и с това достигам до тях, защото ги уважавам и обичам.

И за финал, какво те мотивира да избереш да останеш в България и в частност във Варна?

Не съм имал колебания относно това дали да остана в България. Варна се превърна в мой дом и най-любимо място в България. Аз съм родом от Ямбол, но живея много време тук – мястото, на което се чувствам щастлив. Хоризонтът на града ни е перспективен и аз искам да съм част от неговото развитие.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *