Легендата за Сребърния кладенец на Двореца в Балчик
Сребърния кладенец в Двореца е бил наричан от местните турците Гюмюш бунар. Той съхранява в дълбокото си гърло най-студента и кристално чиста вода, разказва легендата.
Румънската кралица Мария посещавайки за първи път Балчик през 1921 г, остава запленена от приказната красота и спокойствието на морски бряг. След известно време тя се връща отново и се установява там завинаги. Мария преустройва кладенеца в библейски стил и му дава това име заради бистрата вода с прекрасен вкус.
Близо до град Сихар в Самария библейският патриарх Яков изкопава кладенец, не само да утоли жаждата на народа си. Това е символ за края на митарството и установяване на рода.
В древността кладенецът е център за социални контакти, около него хората се събират, за да получат храна, да се ориентират, да бъдат поканени в нечий дом. Както кладенецът в Самария и този в Двореца в Балчик е изработен от каменни блокове, по които са изсечени кръстове, а гереника му е покрит с тежък капак от ковано желязо.
Единствената иззидана стена е декорирана с изящно изработена майолика “Преклонението пред Младенеца”. Тя е дело на изкусния флорентински художник от XV в. Андрея де ла Робия.
Легендата разказва че ако си намислиш желание и застанеш с гръб към кладенеца и успееш да хвърлиш монетка в него, то ще се сбъдне.
