Партньор на Проватон
 Домашното насилие

Домашното насилие

Сподели в

В България всяка трета жена е жертва на домашно насилие. По данни от МВР, предоставени след запитване от правозащитната организация, през миналата година са издадени 2338 заповеди, с които са наложени мерки срещу домашно насилие. През 2018 г. те са били едва 601, а през 2017 г. – 575. Според информация от Евростат 55% от жените в Европейския съюз са били жертва на посегателство, което означава около 62 милиона души. Насилието винаги е неприемливо, под каквато и да е форма, независимо от пол, раса, народност или етническа принадлежност. Въпреки това то се превръща в тема–табу, а самите жертви полагат неимоверни усилия, целейки да го прикрият. В настоящите условия на социална изолация се засилват значително криминогенните фактори, а пострадалите имат ограничени възможности да потърсят помощ и закрила.

По смисъла на Закона за домашно насилие (ЗЗДН), насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Преследваната цел на закона е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите лица, които са поставени в риск. Отговорността по този ЗЗДН не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя.

Физическото домашно насилие от своя страна би могло да се изрази в целенасочено посегателство над физическия интегритет на личността, което може да има множество проявни форми като нанасянето на телесни травми, крайни форми на родителски контрол или неприемливи възпитателни методи. Психическият тормоз като форма на насилие, от своя стана се характеризира с факта, че даден индивид, чрез начина по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес. Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия или унижение, пораждащо емоционално страдание. Законът предоставя засилена защита на децата от домашното насилие в семейната среда, за да не попадат подрастващите под негативни влияния, които могат да се отразят отрицателно върху формирането им като зрели и пълноценни индивиди.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:

1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Първите четири мерки се налагат за срок от три до 18 месеца. Във всички случаи, при които е установено домашно насилие, съдът с решението си налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв. Използваният в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН термин „глоба” сам по себе си не дава основание да се счита, че производството по ЗЗДН е с наказателен характер и не изключва приложението на принципа ne bis in idem (доколкото подобна санкция може да бъде наложена и за деяния, определяни в практиката на ЕСПЧ като дисциплинарни нарушения). За да се приеме, че е налице наказателна санкция по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, следва да се установи, че тя цели постигане на поправителен и възпиращ ефект спрямо наказаното лице (Решение на ВКС № 40 по н.д. № 41/2017 год.).

В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице за защита. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:

1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;

2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;

3. настойника или попечителя на пострадалото лице;

4. директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Молбата е писмена и следва да съдържа данните по чл. 9 от ЗЗДН. Подава се в срок до един месец от акта на домашно насилие и по нея не се дължи държавна такса от страна на потърсилия помощ, а разходите се възлагат на лицето, посочено като извършител. При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.

След постъпване на молбата в компетентния районен съд, тя се завежда по служебен ред в специален регистър с отделна поредна номерация на делата и се разпределя в деня на постъпването. В деня на постъпване на молбата съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. Допустими са всички доказателствени средства по Гражданския процесуален кодекс, като това могат да бъдат протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите “Социално подпомагане”, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице, а когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Съветваме Ви незабавно при наличие на предпоставки за домашно насилие да потърсите и лекарска помощ. По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

След разглеждане на казуса в открито съдебно заседание, съдът се произнася относно направеното искане по молбата и ако са налице данни за наличие на домашно насилие издава заповед за защита. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, а полицейските органи са длъжни да следят за нейното изпълнение.

В случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи. Районният съд в закрито заседание без призоваване на страните има правомощие за издаване на заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.

Призоваваме Ви, ако Вие или Ваш познат, роднина, приятел, съсед е пострадал от домашно насилие да се обадите незабавно на телефон 112 или да се свържете с националната гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие на Фондация „Асоциация Анимус“. Споделяме с Вас и денонощната телефонна линия на УМБАЛСМ “Пирогов” 0700 40 150, на която може да получите психологична помощ, консултация и подкрепа за план за осигуряване на безопасност и също съдействие за помощ от страна на органите на реда.

Мария Коритска, член на ЕЛСА

https://www.linkedin.com/

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *