Да мечтаем е вредно! Защо?

Да мечтаем е вредно! Защо?

Вече не сме деца, време е да спрем

Гледали ли сте филма „Генезис“? Ако не сте, поправете тази грешка възможно най-скоро и пропуснете този абзац. Та спомняте ли си сцената, в която героите на Леонардо Ди Каприо и Марион Котияр създават свой собствен измислен свят, докато сънуват заедно? Там те остават заедно цял един живот, но когато се събуждат, осъзнават, че са спали минути. Те са се превърнали в стари души, обитаващи млади тела, а героинята на Марион Котияр губи представа кое е сън и кое – реалност. Тази сцена от „Генезис“ е точното олицетворение на това, че сблъсъкът между мечтите и реалния свят може да е жесток и той няма как да бъде в наша в наша полза.

Червеното или синьото хапче?

Според проучване на Харвардския университет, ние мечтаем през цели 49% от времето си! Така прави и Емилия: „Аз постоянно мечтая. Когато отивам към работа, главата ми се пълни със стотици мисли. Не обичам да се връщам към миналото, както и да преживявам текущите проблеми, но да строя планове за бъдещето ми, е страшно интересно. Представям си какъв ще бъде животът ми след 5-10 години, какво ще правя, какъв ще е мъжът ми, колко деца ще имаме…“. Точно обратното казва големият психолог Ейбрахам Маслоу. Той въвежда термина „компетентност във времето“, с който означава непрекъснатостта на минало, настояще и бъдеще. Тоест миналият опит да се използва в настоящето и на основата на това се строят планове за бъдещето. Така трябва да бъде.

© iStock

(Не)реална заплаха

Детските мечти са опит да се потопим в започващия живот и да го опознаем. Според психолозите за най-малките е изключително полезно да мечтаят и да вярват в приказки и измислени герои, защото колкото по-широка е тяхната вселена, толкова по-смели и креативни ще станат. За възрастните мечтите са като скривалище. Те трябва да преминат сложния път от неосъзнатата свобода на детството до осъзнатата свобода на зрелия живот. Мечтателите затъват в един отминал за тях период, остават деца, които с удоволствие продължават да сънуват, но в реалния живот изпитват страх и неувереност и това им пречи да правят своите житейски стъпки. Това условно наричат „продажба на мечти“. Вместо да признаем, че животът ни тежи или просто не ни е по вкуса, ние потъваме в мечтите си. В тях можем да бъдем свободни, имаме тотален контрол над действителността. Този свят е предсказуем и прекрасен.

© iStock

На крачка от депресията

Американската психиатрична асоциация определя мечтателството като психическо заболяване, наричано „дезадаптивни мечти“. Резултатът от тях е неглижиране на реалния живот и отговорностите ни, а оттам и клиничен стрес и функционална несъвместимост. Което пък може да доведе до депресия, дефицит на внимание или обсесивно-компулсивно разстройство. Показателна е историята на Джейн Бегелсен: „Когато бях дете, постоянно мечтаех, дори си правех нещо като собствен сериал с различни сценарии за всяка серия. С годините се научих да мечтая, без да се движа и без никой да разбира какво правя. Стигна се до там, че когато излизах с приятели, не ги слушах, защото мечтаех. Ставах все по-неадекватна и в момента съм на антидепресанти, за да преодолея това“.

Сблъсъкът с живота

Всички искаме да бъдем силни и успешни, да живеем добре, да имаме най-красивия мъж и най-послушните деца. Но дори и реалността да съвпада на 100% с тези мечти, тя рядко носи същите усещания. Аз например си представях как майчинството ще бъде най-приятният момент от живота ми, но накрая се оказа точно обратното поради ред причини. А това е разочароващо и дори отчайващо. Проучване на Харвардския университет доказва това. Учените използвали мобилно приложение, за да следят мислите, чувствата и активността на 2250 души. Те откриват, че приятните мечти не допринасят с нищо за усещането за щастие, а неутралните или негативни мечти ни правят дори още по-депресирани.

Leave a Reply
Your email address will not be published. *