Четири празника на 14 февруари! Изберете кой да празнувате
Това са църковният празник за Успението на Свети Кирил Славянобългарски, Денят на лозаря, празникът на влюбените Св. Валентин и денят на археолога
Четири празника съвпадат на днешния 14 февруари и всеки може да избере кой от тях да празнува. Това са църковният празник за Успението на свети Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, празникът на влюбените – Св. Валентин и денят на археолога.
Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището “философ” и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата “Свети Климент Римски”.
Денят на лозаря – Трифон Зарезан,
е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на свети мъченик Трифон.
Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на свети Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: “Колкото капки, толкоз коли грозде”.
Кулминацията на празника е избирането на “цар на лозята” – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото “царуване” да се роди обилен плод.
Празник на влюбените
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.
Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Празникът 14 февруари, посветен на свети Валентин, започва да се чества през XIV век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.
14 февруари обаче е и Денят на археолога. Отбелязва се от 1971 година насам. Археология – от гръцки „слово за миналото“, е хуманитарна наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки. Денят е свързан с празниците на древногръцкия бог Дионис.
За първи път Денят на археолога е честван през 1971 г. по инициатива на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките (дн. Националния археологически институт с музей при БАН).
На този ден всяка година по традиция в Националния археологически институт се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година.