Когато той яде навън, а тя обича домашна храна
Срещайки нов партньор, освен приликите, винаги установяваме и различията. За някои партньори е по-лесно да бъдат гъвкави към тях, докато за други се оказват основна пречка за създаването на щастлива връзка. Днес в рубриката ни „Какво те мъчи в любовта?“ лайф коуч и мачмейкър Ева Кулева отговаря на читателка относно различията.
Въпрос: С приятеля ми сме заедно от около година, но все още не живеем заедно, тъй като сме от различни градове и той все още държи на настоящата си работа. Всеки път, когато заговорим за съвместно съжителство, на преден план изникват различията ни в начина на живот – той е свикнал да се храни на работа или навън, не си пада по домашните задължения. Аз от своя страна обичам домашната храна, старая се да живея здравословно, винаги да приготвям неща, които знам какво съдържат.
Дразня се, че него тази тема не го вълнува и забелязвам, че когато съм с него, не ми влияе добре – храня се по-зле и съответно не се чувствам добре. Относно ежедневната рутина и съня също имаме различия и се отчайвам, че това може да е пречка за съвместния ни живот. В същото време по всички други критерии е моят мъж мечта. Не знам дали следва да се притеснявам или има шанс да се напаснем след известно време.
Имам чувството, че тези различия карат и двама ни да се страхуваме от предприемането на следващата крачка в отношенията ни и нарочно я отлагаме. Моите родители именно поради различни разбирания и битови спорове се разделиха и се страхувам от повтарянето на подобен сценарий и при мен.
Ева Кулева: Радвам се, че си осъзната за тези ваши различия и с право се притесняваш, че може да се окажат пречка за хармонична дългосрочна връзка. Не разликата в навиците ви ме притеснява толкова, колкото различните ценности, които може би стоят зад тях. И осъждането, което усещам в написаното от теб. Да видим кои са ценностите и кои са страховете. Това е много важно разграничение.
Доколкото разбирам, ти нямаш доверие в заведенията и съставките, които използват, затова предпочиташ да приготвяш храната си сама. Нали така? Това ми се струва малко крайна и не много здравословна позиция. Вероятно има заведения, в които храната и съставките са на достатъчно добро ниво. Въпросът е да ги откриеш. Но ако подхождаш с недоверие към всички, това едва ли ще стане.
Приятелят ти пък е в другата крайност. Явно съставките не са му толкова важни, колкото удобството.
Въпросът е дали можете да се срещнете някъде по средата и ако не, дали можете да приемете тези ваши различия с уважение, без да осъждате другия за неговите избори.
Много добре разбирам ситуацията ви, защото имах подобна дилема с двама от предишните си партньори. Единият беше в здравословната крайност и, според моите разбирания, се вманячаваше по темата. А другият, напротив, ядеше основно месо, чипсове и шоколади.
Първият ме осъждаше и се опитваше да ми вмени чувство за вина, когато си поръчвах каквото ми се яде. А с втория, често се поддавах на изкушението и ядях от неговите „нездравословни“, според моите разбирания, храни и после усещах тежест в стомаха и не можех да спя добре. Споделянето на храна е много важно за мен, затова тези различия ми създаваха голям дискомфорт.
Важно е в подобни ситуации да осъзнаем, че няма правилно и грешно. Всеки има право да вярва в каквото си иска и да се храни както си иска. Въпросът е готови ли сме да приемем различията и какво ще ни струва – финансово, емоционално и психически, да живеем с тези различия.
Вие как си представяте съвместното съжителство? Ти ще си ядеш у вас, а той навън? Едва ли. Помислете и обсъдете какви варианти са приемливи и за двамата и намерете съвместно решение. Вероятно ти би могла да се храниш в определени заведения с качествена храна, а той може да се включва в домакинството.
Важно е да не се опитвате да промените другия и да налагате своята позиция, а с уважение, разбиране и честност към себе си и към другия, да потърсите приемливи и за двамата варианти.
♥
Ева Кулева
лайф коуч и мачмейкър
Rare Life Coaching & Matchmaking
0889 237 207