3 ключови качества на приобщаващия лидер
Едно от постиженията на последното десетилетие: организациите стигнаха до осъзнаването, че за да спечелят войната за таланти и да привлекат най-способните и квалифицирани служители и лидери, трябва да намерят начин да отключат многообразието.
Това означава създаване на култура на приобщаване, при която хората с различен демографски и психологически произход се чувстват ценени чрез предоставяне на различна перспектива за намаляване на хомогенността на нагласите, ценностите и вярванията и запазване групово мислене и пристрастия при вземане на правилните решения за компанията.
Как човек изгражда приобщаваща култура? Няма прост отговор на този въпрос, ние поне знаем кой е най-важният фактор в уравнението: лидерството. Културата е преди всичко резултат от ценностите на лидера. Както Платон отбелязва в Републиката: „Обществата не са изградени от пръчки и камъни, а от хора, чиито отделни герои, като завъртят мащаба по един или друг начин, определят посоката на цялото“.
Основният въпрос, на който трябва да се опитаме да отговорим, е защо някои лидери са по-склонни да създадат приобщаваща култура. За щастие, научните изследвания предоставят много доказателства, за да отговорят на този въпрос и има три специфични черти, които се открояват.
1. Любопитство
Любопитните лидери се интересуват повече от други хора, особено когато те са различни от тях. По-малко вероятно е да наемат хора, които са точно като тях и по-нетърпеливи да разберат защо хората мислят по начина, по който го правят, особено когато не са съгласни с тях.
Когато сте водени от човек с „гладен“ ум, е по-вероятно сами да се държите по по-открит начин. Не е изненадващо, че голяма част от обученията за лидерство се фокусират върху развитието на съпричастност или перспектива в служителите.
2. Смирение
Както отбелязах в последната си книга „Защо толкова много некомпетентни мъже стават лидери?“, една от основните причини за разпространението на лоши шефове е тенденцията ни да избираме лидери въз основа на тяхната арогантност, а не на смирението им. Това е и основното предизвикателство, когато става въпрос за изграждането на приобщаваща култура.
Когато вашият шеф е прекалено егоцентричен, той на практика няма шанс да вземе предвид възгледите на други хора, т.е. освен ако не потвърдят неговия собствен нарцисизъм и не ласкаят по някакъв начин егото му.
Назначаването на смирени личности увеличава вероятността различните мнения, идеи и гледни точки да се толерират. Скромните лидери по-често разбират, че лидерството е ресурс за екипа, а не лична привилегия, и успяват умело да ръководят екипите си.
3. Смелост
Третата и последна съставка на приобщаващото лидерство често е неразбрана, но е не по-малко критична. Докато любопитните и смирени лидери ще бъдат по-добре подготвени да създадат култура на всеобхватност, те също се нуждаят от смелост, за да постигнат тази цел. Лидерството винаги е свързано с движещи промени. Ако не сте човек на промяната, всъщност вие не сте лидер.
Ето защо, ако организациите се отнасят сериозно към разнообразието на качествени лидери, те трябва да започнат с повишават качествата на своите служители, като се уверят, че хората с по-високи нива на любопитство, смирение и смелост не се пренебрегват.
………………………..
Томаш Чаморо-Премузич – професор по бизнес психология в Университетския колеж Лондон и в Колумбийския университет и автор на „Защо толкова много некомпетентни мъже стават лидери? (И как да го поправим)“ пред Business Insider
Редактор: Нели Тодорова