Остави егото си извън залата и усети разликата

Представи си какво е чувството да застанеш пред една планина, да изкачиш върха ѝ и после да слезеш. Сега и представи, че се отнасяше към всяка една тренировка по същия начин. Ако си готов да се изправиш срещу догмата покрай тренировките, ще се научиш много по-добре да надвиваш себе си и да постигаш своите цели.

А сега си представи, че си в началото на следващата си тренировка и започваш да подготвяш тялото си с разни упражнения, обръщайки внимание на слабите си места докато не загрееш. Фокусът ти е върху баланса, подвижността и укрепването на нервната система.

Това е частта, в която изкачваш планината – трудността постепенно нараства. Когато си на върха ще се сблъскаш с най-големите предизвикателства. Успяваш да постигнеш целта си този път и започваш да слизаш, полека разпускайки с други упражнения.

При тренировка на горната част на тялото целият процес може да изглежда по следния начин:

– Леки упражнения с ластици
– Cable face pulls – 2-4 серии по 12-15 повторения, без да се стига до отказ на тялото
– 1-arm kettlebell press – 2-4 серии по 12-15 повторения без да се стига до отказ
– Лежанка
– Лежанка под наклон
– Раменна преса
– Лицеви опори
– Упражнение за специална мускулна група с цел заздравяване на слабите места

Виждаш ли как най-тежкият момент е към средата на цялата тренировка? А сега сравни тази схема с традиционните тренировки. Влизаш в залата и след няколко слаби минути леко кардио, къси упражнения с ръцете и клекове, минавате на главното упражнение.

Може би това ти е познато
– 5-10 нискоинтензивно кардио
– Кръгове с ръце
– Лежанка
– Останалата тренировка с различни преси и други тежки упражнения

Но още по-често традиционната тренировъчна сесия изглежда така:
– Влизаш в залата след като не си мърдал няколко часа
– Правиш няколко серии на лежанката само с лоста
– Правиш още няколко серии на лежанката, трупайки килограмите
– Продължаваш с останалата част от тренировката и другите упражнения

При силовите тренировки имаме едно водещо упражнение, което обикновено или е на лежанката, или е мъртва тяга, или клекове. Хубаво е винаги да имаш едно водещо упражнение, за да следваш прогреса си и да контролираш килограмите или повторенията.

Друг въпрос е доколко са подходящи за теб конкретно разните упражнения, но нека предположим, че са важна част от програмата ти. Затова искаш да ги правиш изрядно още в началото, когато все още си свеж. Нормално е да искаш да вдигаш повече и да подобряваш личния си рекорд от миналата седмица.

ПРАВИЛНИЯТ НАЧИН ДА ИЗКАЧИШ ПЛАНИНАТА

Знаем, че прогресът е ключов, но е важно и също как да постигнеш – как постепенно да натоварваш тялото си, за да жънеш успех. Таймингът също е от голямо значение и ако правиш водещото си упражнение преди всичко, не е много ОК.

И сега сигурно си мислиш, че искаш да вдигаш възможно най-много, но ще се изтощиш ако правиш нещо преди това. Но се запитай – егото ли те кара да скачаш първо на най-трудното или мислиш, че това работи най-добре? Или пък просто ‘хората така правят’?

Предизвикай себе си и се замисли, че не винаги това, което всички правят, е най-правилното. Ако не поставяш под въпрос действията си, значи със сигурност я караш по инерция.

Сократ е казал, че истинското знание се крие в това да знаеш, че нищо не знаеш.

Примерът, който ти дадохме в началото върви срещу догмата, но си заслужава да му се обърне внимание.

Ето какво ще усетиш, ако започнеш да изкачваш планината по правилния начин, вместо директно да скачаш на трудното, без необходимата подготовка. Първият път може и да не успееш да вдигнеш колкото ти се иска.

Ще си се изморил от стартовите упражнения и това ще окаже влияние върху представянето ти. Но на кого му пука – остави егото си извън залата, защото ще си заслужава. Тялото ти ще работи по-добре, ще изградиш по-стабилни основи и представянето ти в залата ще е по-смислено.

Запомни, че няма как да изградиш нещо велико без подходяща основа.

Действайки разумно, ще намалиш травмите и няма да губиш време в излишно възстановяване.

Ще усетиш по-дълготрайни резултати и тялото ти ще започне да работи по-адекватно.

Ще подобриш значително здравето си. Ще го усетиш особено след 50-те и 60-те.

Запитай се как би дефинирал успеха след всички тренировки в залата. Ако си се напомпал за няколко месеца, но за сметка на това си увредил здравето си – това успех ли е за теб? Ако е трябвало да прекъснеш тренировките заради ненужна травма – това успех ли е?

Обикновено едва след като се контузи човек започва да прекарва повече време с фоум ролера и да обръща внимание на ‘ядрото’ си. Тогава или започваш да я караш по-леко и по-разумно или се отказваш изцяло от тренировките в залата.

Без значение дали искаш да станеш по-силен или да усетиш някакво друго развитие, ще трябва егото да остане извън залата и да спреш да вярваш на общоприетите ‘истини’, които често подвеждат. Ако спреш да се привързваш към стила си на трениране и започнеш да осмисляш действията си, тогава ще пожънеш успех.

ОСТАВИ ЕМОЦИИТЕ НАСТРАНА

Ще усетиш истинско развитие, ако спреш да изпитваш излишни емоции към стила си на трениране. Никой не е съвършен и можеш да взаимстваш много от различните дисциплини, за да постигнеш търсените резултати. Сам срещу себе си си. Без значение дали се бориш да подобриш личния си рекорд или се опитваш да опровергаеш вярванията си.

Едно нещо можеш да промениш още сега, без значение от това, в което вярваш, и то е да започнеш да си представяш всяка тренировка като изкачване на планина. Не можеш да стреляш с оръдие от кану.

Разбрахме ли се? А сега отивай да покоряваш нови върхове!