, Image: 379372168, License: Royalty-free, Restrictions: , Model Release: yes, Credit line: Profimedia, Panthermedia
За децата, телефоните и оправданието “Ами, такова им е поколението”
Сред децата и тийнейджърите има глобална епидемия от свръхизползване на смартфони, което не би било възможно, ако не беше родителската апатия
Глобалната епидемия от свръхизползване на смартфони краде от времето на децата ни за сън, за четене, за реално общуване и за игри. Защо повдигаме безпомощно рамене?
На фона на достатъчно изследвания, които вече ясно доказват вредата от телефоните, изглежда странно и тъжно това, че много семейства просто приемат ставащото като неизбежно зло.
“Такова им е поколението”, “Те всички са на телефоните по цял ден”, “Всички в класа играят постоянно на игри, не може моето дете да е изолирано”… Ако сте родител и се е случвало да говорите по темата с други родители, сте чували тези реплики. Или пък сте ги изричали. Много майки и бащи потулват пред самите себе си истината, че прекомерното използване на смартфон е не просто съвременен феномен, а сериозен проблем.
Изследвания доказват връзката между броя часове, прекарани дневно на телефона, и рисковете от наднормено тегло, депресия и самоубийства сред подрастващите.
Твърде много време пред екрана води и до раздразнителност, разсеяност и проблеми със съня.
Според проучване, проведено тази година в Канада, средно малките деца там прекарват пред екрана 2-3 часа всеки ден, докато препоръчителното време е максимум час, и то ако децата гледат образователни програми, подходящи за възрастта им (Според Американската Академия по педиатрия). Прекомерното време пред телефона, таблета или телевизора се свързва със забавяне в развитието, включително намалени речеви и комуникационни способности, както и с дългосрочни проблеми със заучаването на нова информация и с паметта.
Останалото е проста математика – ако детето ви прекарва три, четири или повече часа на ден, заболо нос в дисплея, това означава, че през това време то нито чете, нито играе, нито спортува, нито разговаря с близките си. Кой би могъл да му върне изгубеното време?
Горчивата истина е, че родителите избират пътя на най-малкото съпротивление. Простичко, тъпо, тъжно, но вярно.
Детето с телефон е тихо и кротко. Детето с телефон не пречи на мама да си изтегли последния сезон на сериала и да си изпие виното. Детето с телефон не ходи след татко и не задава досадни въпроси. Живуркането ни с малките ни удоволствия на възрастни тече лениво и необезпокоявано, докато малкият човек безмълвно се е прегънал надве пред дисплея и покорява нови нива.
Истината е и това, че поколението им наистина е “такова”. Такова, каквото мама и татко позволят. “Поколението” не ражда и не възпитава децата ви. “Поколението” не се интересува дали точно вашето дете ще расте пълноценно и щастливо. Тази грижа е ваша. Уви, сред същото поколение има и бум на синтетичните наркотици. Ако научите, че детето ви взема наркотици, ще бъдете ли също толкова примирени? Вероятно не, защото за разлика от наркотиците, да оставите детето си на телефона не струва пари. Последиците от зависимостта към наркотиците също така са по-ясно и по-бързо забележими, а и застрашават живота на детето. За сведение на всички родители, обаче, затлъстяването, диабетът и депресията също могат да застрашат живота точно на онова човешко същество, за което трябва най-много да ги е грижа на този свят.
Да ограничите времето на детето си с телефона ще ви коства нещо, разбира се. Доза нерви, защото подрастващият шампион във “Фортнайт” ще ви бъде сърдит и вероятно ще се кара с вас. Ще трябва търпеливо да разговаряте с него, за да му обясните причините. Докато скучае, може да направи една-две бели вкъщи. Ще ви се наложи да му измисляте развлечения и да се уговаряте с други родители за разходки. А резултатът е, че ще имате повече пълноценно време със собственото си дете, то ще расте по-будно, здраво и щастливо, а вие ще се научите по-често да му давате любов, вместо да му подавате зарядното.
Дали си струва? Съвестта на всеки един родител определя това за него.