Едно “Мохито” с бамбукова сламка, моля!

Едно “Мохито” с бамбукова сламка, моля!

Този текст беше изпратен на редакционния ни имейл от наша читателка.

Поводът са все по-сериозните ограничения на пластмасовите продукти за еднократна употреба. До 2021 г. в рамките на Европейския съюз трябва да бъде изцяло забранена употребата на еднократни пластмасови изделия.

* * *

Канада последва примера на ЕС и от 2021 г. забранява пластмасовите изделия за еднократна употреба. За найлоновите торбички и клечките за уши – добре, но каква алтернатива имат сламките?!

Баба ми мразеше найлоновите торбички до дъното на габровската си душа.

Мразеше да й се мотаят из чекмеджетата и да се чуди какво да ги прави, тъй като изхвърлянето на каквото и да било за нея бе немислимо. Още повече мразеше да плаща за тях. Така, десетилетия преди еко-органик вълната, тя стресираше продавачките в магазините като вадеше саморъчно ушита платнена торбичка.

Повече от всичко друго обаче баба беше практична жена и се замислих дали би се зарадвала на забраната на пластмасовите сламки.

Бърза проверка в Aliexpress показва до какви алтернативи вече стига изобретателната китайска мисъл – бамбукови, силиконови, метални и хартиени сламки. Последните – с уточнение, че са “разградими”.

От последната възможност леко ме втриса.

Мисълта за комбинацията от вкусовете на фрапето и хартията, по която устните ми залепват, съсипва надеждата за обичайното ми спасение в летните жеги. Да не говорим как след десетата минута ще се разбъркват твърдите кубчета лед с омекналата сламка в отчаяни опити да се достигне до последните капчици кофеин на дъното на чашата.

Силиконовите сламки за многократна употреба се предлагат в разнообразни цветове и с различна дебелина. Металните пък могат да са сгъваеми, от неръждаема стомана, с интересни халогенни ефекти. Предлагат се и кокетни калъфчета, в които да си ги приберете в чантата след вечер, прекарана по баровете.

Добре е, че мъжете по принцип предпочитат питиета, които не вървят със сламки. Не съм сигурна дали ако кавалерът ми извади от джоба си калъфче за сламка с картинка на Върколака, няма да се разсмея истерично (колкото и да е разкошен Хю Джакман) и да съсипя шансовете за връзка, още преди да сме стигнали до въпроса за хобитата.

А дали биха ме пуснали със сгъваемата ми сламка в калъфче в самолета?

Все пак не се знае за какво може да се използва 20-тина сантиметрова метална тръбичка със заострен край. Тези сламки всъщност могат да са опасни и в домашни условия – представете си бебе на една годинка с такава една в ръчичката…

При сламките за многократна употреба ме смущава още нещо – как се поддържат чисти?

За хората, които все още нямат съдомиялна, въпросът може да е деликатен. Помните ли гъбите, закрепени на дълга, тънка дръжка, с които се миеха бутилките? Трябва ли да се сдобия с нещо такова и за миене на сламки?

Или да си пия айрана с аромата на снощното “Дайкири” след леко приплакване? Май ще трябва да стисна зъби и да купя съдомиялна въпреки убежденията и нуждите на малкото ми домакинство. Всъщност, тя би ли била ефикасна в случая? Или може би бебешки стерилизатор?

Остават бамбуковите сламки.

Материал, за който китайците твърдят, че е универсален и може да се използва за всичко. Макар че на когото се е налагало да се опитва да нареже пържола с бамбуков нож, може и да не е съгласен напълно. Освен това бамбукът може да мине при “Мохитото”, но някак съсипва концепцията за “Блъди Мери”.

Разградима пластмаса? Някои видове оставят токсични остатъци, които могат да нанесат доста поражения, ако компостът се използва за отглеждане на храни.

При всеки алтернативен материал всъщност на първо място трябва да стои въпросът дали той и производството му в крайна сметка не се оказват по-вредни за околната среда, отколкото е негативният ефект от изделията, които искаме да заменим.

Електромобилтие например не изхвърлят отровни газове и не замърсяват атмосферата, но в производството на батериите им се отделя повече въглероден диоксид, отколкото би произвела съответната кола на бензин или дизел.

Най-добрият начин да не замърсяваме природата като изхвърляме предмети, направени от вредни материали, е да организираме навиците си така, че да не се налага да използваме такива.

За почистване на ушите същата работа върши памуче, навито на кибритена клечка.

Вярно, “смяната на накрайника” отнема малко време, но хем е “реюзабъл”, хем е “еко френдли”. А баба не замърсяваше околната среда с пластмасови сламки. Просто пиеше турско кафе и ракия.

Leave a Reply
Your email address will not be published. *

Nothing Found. Ready to publish your first sponsor? Get started here.