Партньор на Проватон
 Dolce far niente – италианската концепция за увеличаване на продуктивността

Dolce far niente – италианската концепция за увеличаване на продуктивността

Сподели в

Dolce far niente – италианският израз, описващ сладкото удоволствие от безделието. Какво означава това за нас – загуба на време, лентяйство, непродуктивност?

Всъщност при средна 35,5-часова работна седмица Италия произвежда почти 40% повече на час от Турция, където хората работят средно 47,9 часа на седмица, и от Великобритания, където хората работят 36,5 часа. С работна седмица от 38,6 часа средният служител в САЩ работи с 4,6 часа седмично по-дълго от норвежкия. Но за БВП на Норвегия работниците допринасят за еквивалента на 78,70 долара на час – в сравнение с 69,60 в щатите.

Макар да сме свикнали да изпълваме дните си с все повече и повече работа, много от нас осъзнават, че нон-стоп активността не е апотеоз на производителността, а напротив. Това не означава единствено, че работата, която вършим в края на 14-часовия работен ден, е с по-лошо качество, отколкото когато я ършим свежи. Този модел на работа подкопава също и нашата креативност и нашата способност за познание. С течение на времето тя може да ни накара да се чувстваме физически болни – и дори безцелни.

Мислете за умствената работа като за лицеви опори, казва Джош Дейвис, автор на “Two Awesome Hours”. Ако искате да направите 10 хил., най-ефикасният начин е да направите всички наведнъж ли? Знаем, че това е невъзможно. Вместо това, ако направиме само няколко наведнъж, между други дейности, в рамките на седмици, направата на 10 хил. лицеви опори ще бъде много по-осъществима. “Мозъкът е много подобен на мускул в това отношение”, пише Дейвис. “Чрез постоянна работа поставяте грешни условия и може да постигнете малко.”

Много от нас обаче са склонни да мислят за мозъците си не като мускули, а като компютър: машина, способна на постоянна работа. Не само, че това не е вярно, но упоритостта ни да работим с часове без почивка може да бъде вредно, казват някои експерти.

Причината изобщо да имаме осемчасов работен ден е, че компаниите са установили, че съкращаването на работните часове на служителите има положителен ефект -той увеличава производителността им. По време на индустриалната революция при нормалните от 10 до 16 часа работа на ден, Ford е първата компания, която експериментира с 8-часов работен ден – и открива, че нейните работници са по-продуктивни не само на час, но и като цяло. В рамките на две години печалба на компанията се удоила.

Ако 8-часовите работни дни са по-добри от 10-часовите, може ли още по-кратките работни часове да са още по-добри? Може би да. При хора над 40-годишна възраст изследване установява, че 25-часовата работна седмица може да бъде оптимална за продуктивността. Швеция наскоро експериментира с шестчасов работен ден и установи, че служителите имат по-добро здраве и производителност.

Един мета-анализ установява, че дългите работни часове увеличават риска от коронарна болест на сърцето с 40% – почти толкова, колкото и пушенето (50%). Друг експеримент констатира, че хората, които са работили дълго време, са развили значително по-висок риск от инсулт. Хора, които са работили повече от 11 часа на ден, са с почти 2,5 пъти по-склонни да развият депресия, отколкото тези, които са работили от седем до осем часа.

В Япония това е довело до тревожната тенденция на кароши – или смърт от преумора.

Други проучвания установяват, че вземането на кратки почивки от дадена задача помогна на участниците да запазят фокуса и да продължат да работят на високо ниво. Мнозина сред елитните музиканти, автори и спортисти никога не посвещават повече от 5 часа на ден на своя занаят.

Не е нужно да не правите абсолютно нищо, за да извлечете ползи. Вярно е, че почивката е важна. Но така е и активно размишлявате, разглеждате проблем или мислите по една идея. Всъщност всичко, което изисква визуализиране на хипотетични резултати или въображаеми сценарии – като обсъждане на тема с приятели или потапяне в добра книга – също помага. Дори само една разходка (за предпочитане навън), е доказано, че значително увеличава творчеството. Всякакви други задачи, които не изискват 100% концентрация също могат да помогнат, като плетене или рисуване.

Това не е лесно за тези от нас, които се чувстват така, сякаш непрекъснато трябва да се трудят. Но за да направим повече, изглежда може да се наложи да правим по-малко.

Може би най-важното от всичко е, че ако се лишим от свобосно време да насочим вниманието си към нас самите, губим решаващ елемент на щастието.

BBC

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *