Партньор на Проватон
 Притча за труда

Притча за труда

Сподели в

Една от вълшебните притчи на ливанския писател Джубран Халил Джубран e посветена на труда. Тя е част от неговата книга – “Пророкът”.

ЗА ТРУДА

Тогава един орач помоли:

– Кажи ми за труда.

А той в отговор им рече:

– Трудите се, за да сте в крак със земята и с нейната душа.

Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение към вечността.

Когато се трудиш, ти си флейта, през сърцето на която шепотът на часовете се превръща в музика.

Кой от вас би бил глухоняма тръстика, когато всички гласове се сливат в хор?

Чували сте да се казва, че работата е проклятие и всеки труд – злощастен. Но аз ви казвам, че като работите, правите най-далечния блян по-земен, обречен вам, когато той едва е бил роден, и че като се трудите, вие наистина почитате живота, а да почитате живота чрез труда, е да си узнал най-съкровената му тайна.
оэжфяоифэишфши

На, ако помислите, че раждането е нещастие, а поддържането на плътта – проклятие, написано върху челата ви, то аз ви казвам: само с пот на чело ще измиете написаното.

Чували сте да се казва, че животът е тъма – и в своето изнурено униние повтаряте казаното от изнурените. Но аз ви казвам, че животът е тъма, освен когато има порив, а всеки порив е сляп, освен когато има знание, а всяко знание е суета, освен когато има труд, а всеки труд е напразен, освен когато има любов – защото когато се трудите с любов, обвързвате себе си със себе си, и един с другиго, и с Бога.
жоафхгжхщ

А какво е това да се трудиш с любов? То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно. То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея. То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд. То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят.
жоафжхфжгхжг

Често съм ви чувал да казвате, като в бълнуване насън: “Който дяла мрамор, за да извае душата си в камъка, е по-възвишен от оня, който оре земята.  И който улови небесната дъга и я втъче в платното в подобието на лик човешки, е по-голям от оня, който прави сандали за нозете ни”.

Но аз ви казвам, и не насън, а в дневно бдение, че вятърът не говори по-нежно на исполинския дъб, отколкото на най-малката от земните тревици и само оня е възвишен и голям, който превърне гласа на вятъра в песен, пречистена с любов.
fgbgdg

Трудът е любов, добила видим образ.

И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов.

Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина.
жохфжгхжгхг

И ако мачкането на гроздете в лина ти е омразно, тук омерзение ще влее във виното отрова.

И ако пееш като ангелите, ала не влагаш обич в песента си, ще правиш хорските уши глухи за гласовете на деня и на нощта.
https://woman.bg

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *