Партньор на Проватон
 Още за домашното насилие – законови пробиви и въпроси за възможностите на институциите

Още за домашното насилие – законови пробиви и въпроси за възможностите на институциите

Сподели в

Четири подадени и оттеглени жалби на жена, убита от мъжа си, се оказват недостатъчни, за да се задействат институциите и да я защитят. Това се разбра от поредния случай на убийство след явно дългогодишно домашно насилие. Последните промени в Наказателния кодекс, приети единодушно от депутатите и въвеждащи нови по-строги правила и по-широки възможности за борба с домашното насилие, се предполага да се избегне подобен край и да се решат същодруги проблеми.

 

Въпреки измененията обаче в цялостната система за преодоляване на проблемите около домашното насилие сякаш все още има редица пробойни. А основният въпрос остава в полето на прилагането на иначе все по-доброто законодателство.

 

За това какво ще променят новите правила и какви още проблеми остават, “Дневник” потърси за коментар адвокат Елена Кръстева от “Алианса за защита от насилие, основано на пола”, която от много години защитава жени-жертви на насилие.

 

Кога прокуратурата ще защитава жертвите

 

Подаване, оттегляне, прекратяване на производството и отново – подаване, оттегляне…Това досега е бил кръгът, в който са се въртели много от жертвите на домашно насилие, осмелили се да подадат жалба. Последният случай е само един от многото.

 

От една страна това се дължи на факта, че жертвата е в силно уязвима ситуация и често силно зависима от насилника, а напрежението още повече ескалира в момента, в който тя се осмели да се противопостави открито. От друга страна досега цялата тежест на доказване е падала върху жертвата – тя трябва да води делото, да е обвинител, да докаже по безспорен начин, че е имало насилие и че именно това е човекът, който й го е причинил. Дори и средните телесни повреди – счупен нос, ръка, крак, но извършени от роднина или съпруг, също се преследваше изцяло с активното действие на жертвата и с нейни сили. Едва при причиняване на тежки травми се включва и прокуратурата и можеше да се заведе наказателно дело, където жертвата да бъде подпомогната от държавното обвинение.

 

В повечето случаи, дори при побой, продължил цяла нощ, даже и няколко дни един след друг, телесната повреда е лека, обяснява адвокат Кръстева. Това са юмручни удари, контузии по кръста, по гръбнака, корема, те са леки телесни повреди от гледна точка и на медицината, и на правото, даде примери тя. Повечето жени през целия си живот са били жертва на леки телесни повреди.

 

И в тези случаи жертвата е трябвало да защитава сама правата си, да търси адвокати, да вади медицински и т.н. И ако в хода на този процес се обезсърчи или бъде притисната да се откаже, делото се прекратява. До следващата жалба.

 

Сега законът дава отговор на този проблем. За сериозен и ключов пробив адвокатите определят промяната, според която дори при лека телесна повреда след домашно насилие, престъплението ще се преследва по Наказателния кодекс – да се води от прокуратурата и тя да отговаря за преследването на обвинения. А производството няма да може да се спира дори при оттегляне на жалбата от жертвата.

 

Условието обаче е да става дума за домашно насилие, което означава системност на насилието и тормоза, а не за еднократен акт. Системност според правото означава преди това да е имало три подобни акта, като четвъртият вече се води причина да се смята, че има такава системност, отбелязва Елена Кръстева. Все още защитата срещу еднократния акт на насилие в семейството, между роднини, съпрузи, партньори, остава задължение на жертвата.

 

Принципно аз не съм имала и не съм чела за случай, при който жертвата да се обръща за помощ към когото и да е след първия акт на домашно насилие, казва адвокатът. И посочи, че един акт на насилие винаги е предшестван поне от психически тормоз или ограничаване на физическата или икономическата свобода и т.н.

 

В такъв случай какво става с първите жалби

 

Въпреки тези условности на новите правила, според адвокат Кръстева разпоредбата не изисква жертвата например да има три предишни жалби и някакви активни правни действия, за да бъде разследвано домашно насилие. Дори при първа жалба за насилие, полицията и прокуратурата би трябвало да се задействат и да търсят дали става дума за домашно насилие.

 

Моето мнение е, че в случай, че жена сигнализира за насилие в семейството, независимо дали преди това е имало предшестващи оплаквания и жалби, полицията и прокуратурата би трябвало да образуват проверка и с всички механизми на наказателното преследване да порверят дали става дума за еднократен акт или има данни за системно насилие, коментира адвокатът. Тоест за мен дори първите жалби и дори ако те бъдат оттеглени, не би трябвало да се прекратяват производствата, без да е проверено задълбочено от прокурора става ли дума за домашно насилие или не, допълва тя.

 

Доказването става с всички средства по наказателния кодекс – свидетелски показания, експертизи, допускат се и писма, дневници, позвъняване и разговор на телефон 112. “Но за да се докаже домашно насилие, за да се премине към производство с участието на прокуратурата, трябва да има ясни следи и доказателства за тези предшестващи поне три акта на някакъв вид насилие. Не е задължително това да е придружено с подадени жалби до полицията, а и самите жалби единствено не са достатъчно доказателство”, уточнява Кръстева.

 

“Затова е много важно да се търси всякаква подкрепа и то достатъчно навреме. Защото жени при мен често идват и дори не са споделили на майка си и на баща си. Нямат никакви медицински документи. Понякога и не са сигурни дали наистина са жертви на насилие или проблемът не е в самите тях”, разказва Елена Кръстева. И тук нещата спират, няма какво много да се направи, отбелязва тя.

 

Координацията между институциите в подкрепа на жертвата

 

Това е и част от проблемите, върху които трябва още да се работи и да се приемат още промени. За да се подпомогне жертвата да осъзнае проблема, да потърси подкрепа и да знае какво да предприеме, за да може да бъде защитена от институциите.

 

“Няма механизми за институционално взаимодействие – при данни за евентуално домашно насилие, когато например полицията няма механизми да противодейства, да насочи жертвата към адвокати, социални, неправителствени организации”, коментира Кръстева. И допълва: “Шансът на жена, оплакала се от насилие в семейството, да й е казано да се обърне към адвокат е голям. Но въпросът е дали това е достатъчно, ако не й бъде дадена конкретна насока къде и как да се обърне, ако тя не срещне разбиране или поне някаква подкрепа в лицето на полицая, към когото се е обърнала”. А често жертвите и това не получават, а им се карат, че не са дошли достатъчно рано или не са запозната със закони и процедури. Сопват им се, че в случая няма какво да направи полицията и биват отпращани.

 

Няма нормативен акт, който да задължава полицията да насочва жертвите например към социалните или неправителствените организации. Това е в полето на индивидуалните решения, инициатива, желание и време на всеки отделен полицай. “Много го правят, някои дори откарват лично жените в кризисен център. Но това не е урегулирана нормативно практика, а не е редно да зависи от моментното настроение или добра воля”, казва адвокатът.

 

И изрази надежда при бъдещи промени в закона за домашното насилие да се направи пробив и областта на социалните услуги. За осигуряване на по-достъпна подкрепа и консултации с психолог, юрист и др.

 

“Това е ключово при този вид насилие, защото говорим за жени с тежка зависимост от насилника. При мен са идвали жени, които са ме питали луди ли са, в тях ли е проблема, не разбират, че става дума за домашно насилие. Психиката на тези хора е съвсем различна. Доказано е от експерти, че самата травма от насилието, независимо дали е психическо или физическо насилие, причинява такъв стрес, че възпрепятства нормалната работа на мозъка”, отбелязва Кръстева.

 

Част от проблемите не са в законодателството

 

Немалка част от проблемите, свързани с противодействито на домашното насилие обаче не ас в сферата на законите и за тях трябва усилена, целенасочена и дългогодишна работа, посочва Елена Кръстева.

 

Трябва системно да се работи в преобръщане на представите, че това е проблем в семейството, в дома. И никой не следва да се намесва. Това е традиция, останала от комунистическия период, но е крайно време да й се сложи край, посочва тя.

 

Новото законодателство например дава възможност вече преследването на домашното насилие да започва и по жалба не само на жертвата, прокуратурата може да се самосезира или да бъде сигнализирана от съседи, роднини, приятели. За целта обаче трябва ад има кой да сигнализира. А Кръстева припомня много случаи, в които преди да се стигне до убийство, жените са търсили помощ, викали са, но никой не се е отзовал.

 

Съществува едно усещане за безнаказаност и че всичко ще се размине без последствия, което допълнително успокоява насилниците, смята още адвокатът. Дава пример с множеството заповеди за защита, чието спазване обаче рядко се контролира качествено. “В много случаи, в които с нарушава забраната да се извършва домашно насилие, полицията отказва да задържи нарушителя. А в закона за защита от домашното насилие пише, че той се задържа веднага. Сякаш полицаите смятт, че престъпление има доколкото те са свидетели пряко, да са го видели с очите си. Ако не го видят с очите си, сами заключват, че няма достатъчно доказателства и съответно отказват да си изпълнят задълженията”, казва тя.

 

Друг проблем, по който не се работи е свръхнатовареността на полицаите, изтощението им. И съответно демотивацията им да работят по тези много сложни и тежки казуси.

 

Противоречиви съдебни практики за родителски права

 

Често жертвите търпят насилие в името на детето. Логиката сочи, че жена, жертва на насилие, би трябвало да получи по-лесно родителските права над децата си за сметка на насилника. Това обаче в практиката не е винаги така. Последният слуай от Варна на сериозен побой на 14-годишно момиче от баща му, стигнал и до задържане на бащата, е само един от примерите. Бащата е получил правата над дъщеля си, въпреки че е имало данни за упражнявано насилие над майката преди развода.

 

“Има много такива случаи и по мои дела, и по дела на колеги. Специално си направих труда да попитам колеги с дългогодишен опит има ли ли са дело за родителски права, при което съдебният състав за родителски права да е взел предвид данните за домашно насилие. Нямаме такова дело”, каза Елена Кръстева. Даже имало ситуации данните за насилие да се игнорират.

 

“Има едни бащински организации, които постоянно твърдят, че повечето дела за домашно насилие са измислени, за да може майката да вземе по-лесно родителските права. И има съдии, които дори наказват майките, като видят, че има дело за домашно насилие, дават детето на бащата”, разказва адвокатът.

 

Тя отбеляза, че т.нар. Истанбулска конвенция е задължавала съдът, който гледа делото за родитески права, да изследва данните за домашно насилие. Това в сегашното законодателство остана нерешен въпрос. Но не е и въпрос толкова на императивни разпоредби, смята адвокатът. Защото има доста законови разпоредби, които изискват да се търси най-добрия интерес на детето.

 

А законът за закрила на детето дава достатъчно основания да предприеме мерки з закрила и да извади детето от средата на насилие. “Проблемът не е толкова на законово ниво, колкото в съдиите и то в конкретни съдии. И адвокатите се молят да не попаднат на тях, когато водят дело за домашно насилие”, коментира Елена Кръстева.

 

Социалните

 

На база дългогодишната си практика Кръстева смята, че има немалко поводи да се търси подобряване на работата и на социалните служби. Те имат множество правомощия, особено в защита интересите на децата, могат дори да отправят предложения до съда за ограничаване на контактите на децата с родители-насилници, да го извадят от среда на насилие и др. “Не съм чувала обаче за много такива случаи, да не кажа че няма. Сякаш социалните просто отказват да работят по случаи на домашно насилие”, допълва тя.

 

Така на фона на дупките в полиция, социални служби, съд, обществена подкрепа, законодателството може да остане просто едно добро пожелание. А прилагането на правилата да се спъне в редица препятствия – свръхнатовареност на полицаи и социални работници, недостатъчна компетентност и желание да работят активно и да подпомагат жертвите, противоречиви съдебни практики, прокурорски субективни решения, координацията между отделните звена.

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *