Адв. Цветан Цанев: От лукавата дейност с „Каптагон“ в хазната на България са влизали, а не излизали милиарди долари

Известната разследваща журналистка Маргарита Михнева предостави на „24 часа“ интервю с адвоката Цветан Цанев. То е взето преди седмица и е публикувано в сайтовете belgium24.be и euroobserver.gr, преведено е също в Русия и Гърция.

Името на Цанев, който живее в Швейцария, нашумя на 13-ти февруари 2019г. когато след среща на министър-председателя Бойко Борисов с американския посланик Ерик Рубин бе съобщено, че десетки милиони евро на държавната петролна компания на Венецуела са постъпили в доверителна сметка, открита от адвокат Цветан Цанев в Инвестбанк. От там парите са били прехвърляни в други сметки като плащания по различни сделки.

Цанев и Михнева се познават от деца. През 1990г. тя прави интервю с него за т.н. „Каптагонова афера“. Днес журналистката прекарва половината от времето си в Швейцария, където живее дъщеря ѝ.

„Пенсионерка съм с 200лв и съм на издръжка на дъщеря си“ обясни Михнева, която е една от първите разследващи журналисти у нас.

Делото за незаконно производство и търговия с каптагон бе образувано в Главна прокуратура през 1991г. и дадено на Военната прокуратура и следствие. 21 души са разследвани, сред тях и бившият външнотърговски министър Христо Христов, шефове на управления в държавна сигурност и директори на търговски фирми. В показанията по делото Цветан Цанев се споменава като един от основните играчи в търговията с каптагон.

През 1993г. делото е прекратено от военния прокурор Митьо Марков. Никой не е даден на съд. Мотивът на обвинението е, че към онзи момент каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество и не се преследва от Наказателния Кодекс.

Още акценти от интервюто на МАРГАРИТА МИХНЕВА:

„По случая с паричния поток от Венецуела действията ми са били напълно законни.

Никога и по никакъв начин не съм участвал в изготвяне, придобиване, държане, превозване или пренасяне на каптагон, предназначен за продажба или друга предназначение“.

„Опазване на професионалната тайна е основно задължение на адвоката без ограничение във времето, което се отнася в особено висока степен и към акумулираната, доверителна информация по специалните, клиентски банкови сметки“

„При обвинителният акт за каптагона никой не обърна внимание, че обвиняемите не бяха консумирали състав от тогава действащия Наказателен кодекс. Фирмата, носител на патента за каптагон, никога не е потърсила възмездие за нарушени авторски права“.

Ето и интервюто:

–Здравей, преди около 30 годни се видяхме с теб в Хамбург правих журналистическо разследване за моето предаване „Конфликти“. Помниш ли? Бях командирована от Асен Агов-тогавашния директор на БНТ.

-Да, много добре си спомням, но предаването така и не можах да видя.

–Една закъсняла среща след години….

Искаш ли да продължим това интервю-имаме повод, името ти нашумя в последните дни в българските медии.

-С удоволствие.

–В България, някои медии твърдят, че ти се криеш-ту си на Малдивите, ту в Доминиканската република….. Мога ли да обявя къде се срещаме и разговаряме?

Да, да… Разговаряме с теб в Швейцария. Маргарита, както знаеш аз съм гражданин на две държави. Повече от 40 години жвея и работя предимно в чужбина.

–В българския сайт „Афера“ се появи снимка с която се внушава, че това си ти и ти се приписва криминално минало?

-Снимката, която ми показваш Маргарита, е на българския адвокат Велимир Атанасов. „Фалшива новина“, както е модерно да се казва, и както може да се определи и останалото съдържание на статията…

–Показах лицето ти през 90-те години на миналия век в моето предаване „Конфликти“. Мога ли сега, близо 30 години по-късно, да публикувам твоя актуална снимка?

-Да, може естествено. Ето моя снимка, макар че бе по-хубаво да публикуваш наша снимка от преди години, когато бяхме млади и все още имахме надежда, че този свят върви към добро.

–Цветане, много от хората, които тогава, през 90-те години, участваха в моето предаване за каптагона си отидоха от този свят-Иван Славков, ген.Иван Иванов, Боби Бец, главните прокурори Евтим Стоименов, Мартин Гунев, Иван Татарчев….Тогава за „каптагона“ нямаше присъда, не се стигна до дело. Защо сега журналистите отново актуализираха темата за каптагона?

-Темата „Каптагон“ беше злободневна в първите години на прехода поради силно политизирания ѝ характер. Тогава, когато хората по инерция все още вярваха, че всичко написано във вестника е проверено, вярно или поне написано с отговорност. Тогавашният Главен прокурор, поведе кръстоносен поход срещу сменената власт, и за него всички средства бяха оправдани, стига да помагат за дискредитирането на бившите комунисти.

–Помниш ли как се шегуваше Иван Славков-„След 1989г. година БКП се раздели на две-СДС и БСП!„?

-Понесени от вихъра на прехода, много бивши комунисти се превърнаха в журналисти. В стремежа си да демонстрират изживян демократичен катарзис, не само тръгнаха по църкви, но и престанаха да обръщат внимание на такива немаловажно дреболии като действителната фактология. Така и в случая за обвинителния акт за каптагона, никой не обърна тогава и не обръща сега внимание на обстоятелството, че с деянието си обвиняемите по дело N2(за каптагона), дори не бяха консумирали състав от действащия тогава Наказателен кодекс на НРБ. Ако е имало нарушение, то е било от административно-правен характер, и би следвало да се накаже с парична глоба за производство и разпространение на лекарствен препарат без надлежно лекарско предписание в размер от стотина лева. Лекарството Captagon, съдържащо субстанцията Fenethylline(синтезирана и патентована през 1961г. от немския фармацевтичен концерн Degussa AG) е било произвеждано в Германия и разпространявано в немските аптеки до 1986г.. В България то се е произвеждало легално под лиценз и е било достъпно по аптеките до 1989г.

Първоначално се е импортирало от Германия и е било реекспортирано основно в Саудитска Арабия. На по-късен етап произведеният в България продукт е бил опакован като оригинал без надлежното разрешение от страна на държателя на патентните права

Изгодният експорт н атака оформения препарат, предлаган като оригинален фабрикат, също би трябвало да се третира като нарушение, но фирмата носител на правата, никога не е потърсила възмездие за нарушени авторски права.

От тази лукава дейност в хазната на България са ВЛИЗАЛИ, а не излизали както се безотговорно се твърди, милиарди щатски долари. Изнесената от мен тк информация е свободно достъпна не само в публичното пространство, но и в архивите на военната прокуратура. Ангажираните с журналистически разследвания специалисти никога не проявиха интерес към нея.

–По времето на Тодор Живков милиардите долари от търговията с оръжие и каптагон влизаха в джоба на държавата, това си беше държавна политика. А сега е обратното! Днес от тази търговия печелят „избрани частни лица, обвързани с политици“. А и след 89-а година разбрахме, че почти всички водещи политически журналисти са били доносници на Държавна сигурност. Да изброявам ли имената им? За какъв катарзис, за каква промяна ми говориш?

-Разпространено мнение е, че журналистическите разследвания са перлата на журналистиката. Да, но когато едно журналистическо разследване е обагрено, „осмислено“ от политически поръчки и амбиции, тогава то се превръща във фалшиви новини(fake news), които за жалост заливат безконтролно много медии, които не проверяват сериозно своите източници.

Длъжен съм тук да направя една декларация: Обратно на това което се твърди, аз лично никога и по никакъв начин не съм участвал в изготвяне, придобиване, държане, превозване или пренасяне на каптагон, предназначен за продажба или друга предназначение.

–Цветане, спомняш ли си, когато Петър Младенов нареди, крещейки на Главния прокурор Евтим Стоименов: „Искам да видя документите за задържането на Тодор Живков „под стража!“. Тогава Стоименов бе поставен между чука и наковалнята-между закона и политиката. Помниш ли неговата фраза? Има я в мемоарите.….

-Да, спомням си и крилатия отговор на Стоименов- „Действащият наказателен закон е малка къщичка, в която искате да вкарате великан“

Маргарита, а ти спомняш ли си, че Евтим Стоименов подписа това постановление, а след това си подаде оставката? Весели времена бяха, но добре, че отлетяха.

–Да се върнем към настоящето. В българските медии се изписаха безброй противоречиви новини за „Венецуелската сага“. Досега всички се изказаха, само ти мълчиш.…..

-Мълча по обясними причини. Преди всичко, досега никой не се е интересувал от моето мнение, а аз всъщност и нямам какво да кажа повече от това, което вече е написано предварително в предоставената на разположение на банката документация. Текущата проверка възбудена чрез намесата от вън, направи тази информация достояние на всички компетентни и некомпетентни проверяващи организации у нас и по света. Част от тази информация се премята дори по страниците на уличната преса.

Случаят се политизира, но чисто професионално погледнато, няма поводи за скандал. Категорично знам, че в правната кауза на цялостното правоотношение няма допуснати грешки, а моите действия са напълно законообразни.

Не виждам причина да се оправдавам, разкайвам или спотайвам. Причините за моето мълчание са по-скоро от професионално и етично естество. Опазване на професионалната тайна е основно задължение на адвоката без ограничение във времето, което се отнася в особено висока степен и към акумулираната, доверителна информация по специалните, клиентски банкови сметки.

В Закона за адвокатурата упражняването на адвокатската професия се определя като дейност, предвидена в Конституцията за защита на свободите, правата и законните интереси на гражданите. Може би, ще е от полза да припомня тълкуванието на чл.39 от закона за тези, които са го позабравили, просто не го познават или не им е удобно да го помнят, било то от любопитство, политически амбиции, борба за вестникарска слава, търсене на злободневна тема, повод за собствена изява. Надявам се и да бъде от полза на тези, които се занимават със случая (да го наречем „Паричният поток от Венецуела в необичайно големи размери“) в изпълнение на професионалните си задължения. За да не бъда голословен, ще си позволя да цитирам директно с риск да те отегча, части от Решение N1873 на Висшия адвокатски съвет от 20.05.2016х.:

„Адвокат или адвокатско дружество-титуляр на сметката, НЕ МОЖЕ по свое усмотрение и без изрично съгласие на съответния клиент да предоставя където и да било сведения или данни за откриването и управлението на клиентската сметка. Тази информация изцяло попада в „тайната н клиента“, която всеки адвокат е длъжен безусловно да пази по слата на Закона за адвокатурата без ограничения във времето.

По отношение на сведения и данни за откриването, управлението и движението на паричните средства по клиентската сметка в съответствие с чл.39, ал.3 3А, за адвоката са приложими абсолютните забрани по чл.33, ал.4 и чл. 45, ал.2 3А да бъде свидетел и/или да бъде разпитван в процесуално качество.

При опит на разследващи и съдебни органи да получат свидетелски показания от адвокат за сведения и данни за откриването, управлението и движението на паричните средства по клиентската сметка, адвокатът е ДЛЪЖЕН ДА ОТКАЗВА, позовавайки се на чл.45, ал 2 3А. Документите (на хартиен или електронен носител), съдържащи информация относно откриването и управлението на клиентската сметка, партидите по нея, движението на средствата по нея, съхранявани от адвоката (или адвокатското дружество), са сред обектите, които не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване съгласно чл.33, ал. 1 3А

(Очаквайте продължение)

Автор Маргарита Михнева

Източник:https://www.24chasa.bg/