Добрият човек във всичко открива нещо полезно

Чувал съм за един монах, че той, когато отивал при някого от братята и виждал килията му непометена и ненаредена, казвал в себе си:

“Блажен е тоя брат, че е оставил грижата за всичко земно и така е устремил целия си ум горе, че не намира време дори килията си да приведе в порядък.”

А когато отивал при друг и виждал килията му наредена, изметена и чиста, пък си казвал:

“Както е чиста душата на тоя брат, тъй е чиста и килията му, състоянието на килията му съответства на състоянието на душата му.”

И никога той не казвал за никого този е немарлив, онзи – горд, но съгласно с доброто си устроение всички виждал добри и от всички получавал полза.

Оттук става ясно, че добрият всякога открива нещо полезно за себе си и се ползва от него.

Злият, обратно, всякога вижда греховете, които го съблазняват и отравят.

Архимандрит Серафим (Алексиев), из “Самозваните съдници”