Партньор на Проватон
 Съвети за контрол на емоциите, които ще ви превърнат в победители

Съвети за контрол на емоциите, които ще ви превърнат в победители

Сподели в

Възпитани сме да контролираме и дори да крием емоциите си, но за да живеем в съгласие със себе си, е просто необходимо да ги проявяваме. Според нашия консултант психотерапевт можем да се научим да изразяваме чувствата си и дори да извличаме полза от това.

Случайна среща с приятел от детинство, катастрофа на пътя, представяне пред нова публика, дългоочакваното първо „мама“ или „тати“ от устата на детето – много събития ежедневно пробуждат емоциите ни. Ние се срамуваме от тях, страхуваме се, че може да изглеждаме глупаво отстрани, сдържаме се и си мислим, че управляваме емоциите си. Но те постоянно надделяват над нас.

ДВОЙНИ СТАНДАРТИ
gfhbgfhgfhgh

Сигурно проблемът е, че сме израсли в общество, в което умението да контролираш чувствата си, „да се владееш“, винаги се е смятало за достойнство. Самоконтролът като бдителен страж постоянно ни напомня, че е неприлично да се държим твърде емоционално, че не бива да проявяваме открито гнева си, че трябва да крием страха си, да сдържаме вълнението си и дори радостта.

Всяка една силна емоционална реакция може да се стори на околните неуместна, смешна, дори непристойна – и да бъде възприета като проява на слабост.

Изключенията са малко – само радостта и тревогата, които се преживяват едновременно от много хора, оказали се в определени обстоятелства. Нормално е да викаме и скандираме заедно на футболния стадион или заедно да съчувстваме на пострадалите, гледайки по телевизията как цунами помита мирен град. Но примерно да танцуваме в офиса, защото сме получили повишение, меко казано не е прието – както не е прието и открито да проявяваме тъгата си.

Твърдият самоконтрол ни създава определен психологически комфорт – ритуализираните прояви на емоции донякъде облекчават състоянието на афект и го регулират. Но в същото време самоконтролът предизвиква фрустрация и създава опасна пропаст между това какво чувстваме и как се държим.

Онези, на които собствената им емоционалност им пречи да живеят, понякога се опитват да я „заглушат“ с помощта на някое вълшебно хапче. Мнозина винят за своята мнима свръхчувствителност собствените си родители, които не са ги възпитали „правилно“. Но и едните, и другите не знаят или забравят колко е важно да проявяваме емоциите си. Благодарение на тях ние изразяваме истинското си „Аз“ и ставаме по-разбираеми за другите хора. Освен това емоциите са необходими за оцеляването ни.

Затова потискайки емоциите си, ние буквално се излагаме на риск. Всяка една от тях има своя специална роля.

Страхът ни съобщава за реална или въображаема опасност. Той улавя онова, което е значимо за живота ни в даден момент. Страхът не само приема информация, но и дава на тялото команди – насочва кръвта към краката, ако е нужно да се бяга, или към главата, ако е необходимо да се мисли. По правило страхът мобилизира енергията ни, макар понякога да има противоположен ефект – страхът понякога ни парализира, докато решим как да постъпим в конкретната ситуация.

Гневът понякога бива бъркан с насилието, което той може да предизвика. По правило човек изпитва това чувство, когато подозира, че не го взимат на сериозно (а някои хора постоянно живеят с това чувство). Но гневът може да бъде и полезен, той предизвиква отделяне на хормони в кръвта (включително и адреналин), които на свой ред осигуряват мощен изблик на енергия. Тогава ние усещаме силата си, чувстваме се смели и уверени в себе си. Освен това гневът ни показва, че сме стигнали до границата, отвъд която може да спрем да се владеем – затова в известен смисъл гневът замества проявата на насилие.

Тъгата ни помага да се вглъбим в себе си, за да преживеем някаква загуба (загуба на близък човек, на някакви качества у самите себе си, на материални обекти…) и да си възвърнем жизнената енергия. Тъгата ни позволява да „надмогнем себе си“, да се приспособим към загубата и отново да намерим изгубения смисъл на случващото се. Освен това преживяването на тъга предизвиква съчувствие и внимание у другите хора – и така се чувстваме по-защитени.

Радостта е най-желаната емоция. Именно тя освобождава най-много енергия, стимулирайки отделянето на хормони на удоволствието. Ние изпитваме увереност, лична значимост, свобода; чувстваме, че обичаме и че сме обичани. Радостта действа като магнит – тя привлича други хора към нас и им помага да споделят чувствата си. Известно е също така, че усмивката и смехът имат лечебно действие и засилват имунитета.

РАЗУМ И ЧУВСТВА
nbmvnnjmn

Друго много важно предимство на емоциите е, че те ни правят по-умни. Дълго време науката в известен смисъл ги е обезценявала, поставяйки ги на по-долно ниво от мислещия разум. Все пак от гледна точка на еволюцията емоциите са се зародили в дълбините на „предчовешкия“ архаичен разум и са тясно свързани с инстинктивното поведение на животните. Новите дялове на мозъчната кора, които в частност отговарят и за процесите на осъзнато мислене, са се появили значително по-късно.

Днешно време вече е известно, че разумът не съществува в чист вид – той се подхранва от емоциите. Американският невролог Антонио Дамасио е доказал, че познанието, което не е съпроводено от емоции, се оказва безплодно, а емоционално студеният човек не е способен, например, да си взима поука от грешките си. Интересно е, че децата и възрастните узнават и запомнят нещо ново само на фона на позитивен и достатъчно силен емоционален импулс, който образно казано отваря вратите към нова област от невронни връзки.

Възприятията също не могат да съществуват без емоциите. Всяка дума, която възприемаме, всеки жест, всяка миризма, вкусовете и образите, всичко незабавно се „интерпретира“ от нашите чувства. Без емоции бихме се превърнали в автомати и щяхме да водим доста безцветен живот.

Психологът Даниел Гоулман е въвел в научните среди понятието „емоционален интелект“. Ученият е стигнал до извода, че личният ни успех зависи не толкова от IQ, показателя на интелектуалното ни развитие, колкото от емоционалния коефициент (EQ).

С помощта на данни от експерименти той доказал, че в професионалната среда най-голям успех имат не специалистите с куп дипломи, а онези служители, които имат ценни човешки качества – способност да анализират чувствата си и да управляват както своите, така и чуждите емоции.

Когато такива хора, например, молят някого за помощ, околните с готовност откликват, докато „емоционалните инвалиди“ (с нисък EQ) могат да чакат някой да отговори на молбата им няколко дни…

ГЛАСЪТ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО
hgjhgjhgjhhh

Емоциите ни съобщават важна информация за нас самите или за това, което ни се случва, затова е добре да им имаме доверие, да се вслушваме в тях и да разчитаме на тях. На пръв поглед изглежда, че тази екзистенциална позиция противоречи на личния опит на много от нас – неведнъж сме допускали грешки, водейки се от чувствата си.

Известният немски философ Макс Шелер е обяснявал това противоречие със съществуването на два типа усещания. От една страна има контактни усещания, действащи подобно на механизма на осезанието.

Когато изпитваме радост, ние се чувстваме по-добре, можем да се отпуснем, тревожим се по-малко и следователно живеем по-пълноценно. Ако нещо ни натъжава или ядосва, ние почти физически усещаме, че се лишаваме от част от здравето и енергията си, част от живота си. Контактните чувства дават важна информация за екзистенциалната значимост на случващото се за вашето здраве, за вашата жизненост. Но на такива чувства (които често се коренят в детството) не бива да разчитате при взимане на решения, важно е да умеете да ги разграничите, да ги обособите.

Другият тип усещания са дистантните. Те нямат непосредствено отношение към актуалното ни състояние, но улавят нещо много съществено у друг човек. Това интуитивно чувство е познато на всички. Именно то ни подсказва да питаме свой близък „Станало ли е нещо?“ или ни нашепва спешно да се обадим вкъщи.

Никой не ни учи да се вслушваме в дистантните си усещания, но именно те ни позволяват да оценим моментално атмосферата сред група хора, да си съставим впечатление за събеседника или за ситуацията. Ако погледнете живота си назад, сигурно ще забележите, че всичките ви най-важни и правилни решения са били взети въз основа на усета ви – рационалните обяснения обикновено се появяват по-късно.

Доверието към собствените ни емоции трябва да се възпитава и упражнява. Важно е само да не бъркаме контактните чувства, които съобщават лично за нас, с дистантните, които ни говорят за друг човек.

ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
nbmjvmhjmjh

Когато емоциите са твърде силни, се активират механизмите на психологическа защита – и ние не чувстваме нищо повече. Депресия, апатия, ступор – така изглежда всичко отстрани, а отвътре човек просто вече не го боли, все едно е под упойка. Потиснатите („забравени“) емоции се трансформират в телесни усещания, изтривайки зависимостта между емоционалното преживяване и онова, което го е предизвикало.

Понякога емоциите приемат образа на своята противоположност. Тъгата понякога се изразява в еуфорична превъзбуда, радостта – в сълзи, друг път можем да се разсмеем с глас, само и само да не се поддадем на отчаянието. Механизмите на психологическа защита изтощават нашите психически и физически сили и почти винаги се оказват неефективни – в даден момент истинските чувства излизат наяве и надделяват над нас.

Хората, които успешно крият емоциите си, също са подложени на натиска им. Човек може да имитира смях, да изиграе гняв, да лъже за истинските си чувства, но е невъзможно да се преструва постоянно, рано или късно истинските емоции ще излязат наяве. Така че е по-добре да умеем да ги приемаме такива, каквито са.

Може да сте избухливи или свръхчувствителни, комплексирани или парализирани от страх… Пробвайте да усвоите няколко прости упражнения, които ще ви помогнат да хармонизирате емоциите си.

ВИЕ ИМАТЕ КОМПЛЕКСИ
nbmnbmnbm

Сдържате се, не си позволявате да изразите нито гняв, нито радост… Поведението ви има мотив, който ви е трудно да признаете. Решението е да си дадете свобода, да освободите своите чувства.

Постарайте се да изразявате чувствата си с жестове

Думите са важни, но 90 % от нашите емоции се изразяват чрез мимиката и езика на тялото. Усмивката, позата, жестовете – дори едно свиване на рамене казва за отношението ни към случващото се повече, отколкото дългите речи.

Признайте съществуването на емоциите

Ако детето се страхува от вълци, безсмислно е да го уверявате, че в нашите гори вълци няма. Приемайки чувствата му, родителите могат да го попитат „Какво да направя, за да те успокоя?“. Не е срамно да се страхуваш, недейте да се срамувате от страховете си. Нито една от нашите емоции не е опасна – емоциите са наши съюзници и не бива постоянно да очакваме удар под кръста от тях.

Водете си дневник

Това е като да споделяш чувствата си с приятел. Писменият разказ ще ви помогне да си спомните забравените емоции, да ги обмислите, да определите отношението си към тях.

ВИЕ СТЕ ПАРАЛИЗИРАНИ ОТ СТРАХ
njmhjmhjmvjm

Колкото са по-високи „залозите“ (а тоест, колкото е по-тежка загубата и колкото е по-голяма наградата за победа), толкова по-силно се паникьосвате. Толкова ви е страх от провала, че си представяте най-катастрофичните сценарии и губите кураж. Решението е да овладеете чувствата си и да преодолеете „парализата“ на волята си.

На кого прилича онзи, който ви кара да се страхувате? Може би на учителя, който ви е кастрил като малки, или на съседката, която се е заяждала с вас постоянно? Всяка една стресова ситуация пробужда у нас спомени за нещо, изживяно в миналото – през първите 6 години от живота. И отново изпитваме страха, който не сме могли да преодолеем.

Дишайте правилно

Концентрирайте се върху дишането си. Удължете издишванията и скъсете вдишванията, за да неутрализирате вътрешните си усещания.

Спомняйте си за успехите си

Например за това как сте взели изпит с отличен или сте били свой приятел на тенис. Опирайки се на миналите успехи и свързаното с тях чувство за удоволствие, ще можете да надвиете желанието да виждате катастрофални сценарии на бъдещи събития.

Подгответе се за изпитание

Разгледайте възможните варианти за развитие на събитието, определете какво искате да постигнете във всеки един случай и за какво можете да отстъпите… Това ще ви помогне да контролирате по-добре емоциите си.

ВИЕ СТЕ ИЗБУХЛИВИ
nmjnmjhmh

Решението е да се научите да овладявате чувствата си и да управлявате конфликтните ситуации.

Не трупайте претенции

Колкото повече недоволство трупате в себе си, толкова повече рискувате да си изпуснете нервите. Говорейки за претенциите си, вие си помагате да избегнете изблиците на необуздан гняв.

Учете се да изразявате ясно чувствата си

Назовете чувството, което ви тревожи. Без да се оплаквате и без да обвинявате, кажете открито „Имам проблеми на работа, изнервен съм и не знам какво да правя“.

Правете паузи

Мозъкът има нужда от време, за да вземе решение и да установи контрол над ситуацията Отпуснете слънчевия сплит – вдишайте дълбоко, задръжте дишането за няколко секунди, издишайте и изчакайте, преди да вдишате отново. От време на време затваряйте очи за 2-3 секунди – изключването на зрителните сигнали намалява напрежението.

Американският психотерапевт Хаим Джинот ни съветва да построяваме изказванията си по схемата „Когато ти направи Х, аз изпитах Y, а в онзи момент ми се искаше да направиш Z“. Например „Когато ме упрекна, че съм закъснял, аз се почувствах виновен. Ще ми се да ме беше прегърнала, вместо да ми се караш“.

Протегнете ръка за помощ

Преди да отговорите на агресията с агресия, питайте „агресора“ дали не го измъчва нещо. Или пък му предложете примирие: „Нещо започвам да се изнервям, нека направим пауза, за да се успокоим малко“.

ВИЕ СТЕ СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНИ
nb bmnbmbnm

Вие реагирате остро и на критични забележки, и на комплименти. Решението е да установите уравновесени отношения с хората.

Не се фокусирайте само върху себе си

Вие се притеснявате излишно какво мислят околните за вас. Пробвайте да се „отдалечите“ леко от себе си и да проявите емпатия (съпреживяване). Учете се да се поставяте на мястото на друг човек. За какво мисли той? Какво преживява? Тази смяна на гледната точка ще ви помогне да промените стратегията на отношенията си.

Не се стремете всички да ви обичат

Понякога си заслужава да поемеш риска и да се съгласиш с това, че твоите действия няма да се харесат на някого, а на друг ще му усложнят живота. Невъзможно е да се избегнат проявите на съперничество, антипатия, несъвместимост на характерите. Колкото по-ясно го осъзнаете, толкова по-лесно ще ви е да го приемете и толкова по-трудно ще им е на другите да ви излъжат.

Постарайте се да намерите своите „спусъци“

Съставете си списък от ситуации, в които сте особено уязвими, и думи, които ви провокират към неадекватно поведение. Когато се сблъскате с такива отново, ще ги разпознаете и ще запазите самообладание.

Отбягвайте категоричните прогнози

За вас не е полезно да се обръщате към себе си в заповеден („Трябва да направя кариера!“) или минорен тон („Аз сигурно цял живот ще съм сам…“). Така ще усещате тежестта на вината за вашите беди, а това ще отслаби жизнените ви сили и няма да ви позволи да се настроите за победа.
woman.bg

Редакция "Силна Варна"

Подобни новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *