Лагерфелд. Карл Лагерфелд.
Една легенда на 80
„Занимавайте се с това, което ви прави щастливи. Забравете за парите или за другите уловки, които се приемат за успех. Ако сте щастливи да работите в селски магазин, работете. Помнете, че животът е ваш и е само един.“
На 10 септември една от най-емблематичните личности в света на модата отпразнува официалния си 80-и юбилей. Споровете около рождената му дата са поредното нещо, за което публиката с усмивка му прощава, наред с други, заради които мнозина биха паднали от модния Олимп. А той прави каквото си иска и при това – винаги в точното време. С лекота нарушава общоприетите правила на индустрията, не пести разточителство в демонстрацията на идеите си и не се стеснява да скандализира с мнението си по всеки житейски въпрос. Той просто е Карл Лагерфелд и не спира да вдъхновява.
Слуховете за него отдавна са се превърнали в митове – от тези за дневния му режим (как спи точно по 7 часа на ден, при това винаги с дълга бяла риза от поплин, изработена специално за него) през творчеството му (твърди се, че може да нарисува 200 ескиза за по-малко от 12 часа) до уменията му (владее 4 езика и чете по 20 вестника на ден). Колегите му пък са повече от ласкави. Американският дизайнер Ралф Лорън споделя: „Съмнявам се, че Карл Лагерфелд въобще някога е скучал. Той е сред малкото, които поддържат и вдъхновяват младите таланти. И освен това има отлично чувство за хумор.“ Легендата Миуча Прада казва, че за нея Карл е въплъщение на мощна креативна сила, Джон Галиано го нарича просто гений. Даян фон Фюрстенберг го определя като „несъмнено най-умният дизайнер на нашето време“, Марк Джейкъбс признава, че всеки път, когато говори с Лагерфелд, се разтреперва от вълнение. Самият дизайнер е напълно безразличен и твърди: „Личността започва там, където приключва сравнението.“ А ние селектирахме няколко истории и мисли от достойната за издание в томове биография на Карл, рисувайки за кратко магнетичния му образ:
За детството: „Моята биография не започва така, както всички си мислят.“
Като за начало, не се знае и кога точно започва. Самият Лагерфелд твърди, че е роден през 1938-а, докато независими източници спорят дали годината не е 1933 или 1935-а. Израства в Хамбург, в семейство от средната класа и макар нищо да не му липсва, той е по-скоро срамежливо и необщително дете. „Не си играех с другите деца, всички ми се струваха ужасни. Детството ми мина в четене на книги, учене на езици и рисуване. Имах само едно желание – по-бързо да порасна.“ Интересът му към живота се променя, когато на 14-годишна възраст той и семейството му се преместват в Париж. Идеалната среда, в която Карл да разгърне таланта си на творец, а първата стъпка е лицеят за изкуства Монтен, поддържан от Синдиката на висшата мода. „Модата ме интересуваше още от момента, в който разбрах, че се нарича мода – обяснява избора си дизайнерът. – Просто ми харесваше да разглеждам костюми на картинки, рисунки или хората около мен.“ Сред множеството конкурси, в които участва, печели специална награда за дизайн на „идеалното палто“ (в същия конкурс призът за „ескиз на идеалната рокля“ отива при Ив Сен Лоран) и тя е асистентско място в модната къща на Пиер Балмен. Детството му приключва и започва стремителният поход към върха на модната индустрия.
За Chanel: „Направих това, което самата Коко Шанел никога не би направила. И би ме намразила за него.“
Преди да стигне до вратите на Chanel през 1983 г., Лагерфелд вече има доволно богат опит като творчески директор на ред модни къщи: Jean Patou (за която работи под псевдонима Роланд Карл), Chloé, Charles Jourdan, Krizia и Fendi. Легендарната френска къща е в тотален крах, когато притежаващата я компания Вертхаймер предлага на Карл да се заеме с възраждането й. „Всички ми казваха – не се занимавай, това име е мъртво и никога няма да се завърне. В този момент ми стана особено интересно. Приех го като предизвикателство и както виждате, всичко сработи“ – спомня си Карл. Той прави невъзможното, за да върне култа към туидените костюми, белите перли, именитите чанти и комбинацията от черно и бяло, съвместявайки ги с авангардни както за времето си, така и за бранда вещи. Вече повече от 35 години, сезон след сезон, успява да разкаже историята на модната къща под нов ъгъл и с нова тема – технологии, космос, супермаркет, феминизъм, античност… Издига Chanel до една от най-успешните и желани в света модни марки, превзема нови пазари, обогатява портфолиото й с колекции, аксесоари, бижута и парфюми и междувременно превръща няколко от моделите си в модни икони – от Инес де ла Фресанж до Клаудия Шифър.
За вдъхновението: „В модата аз съм нимфоманка, която никога не е получавала оргазъм.“
Истинска загадка е как един човек на 80 години (независимо колко гениален творец е) създава по 4 колекции годишно за три модни бранда (Chanel, Fendi и Karl Lagerfeld), паралелно с тях куп капсулни колекции, колаборации, късометажни филми, фотографски изложби и някой и друг интериор за разкош. „Аз съм като телевизионна антена: улавям сигналите във въздуха и ги преобразявам по свой вкус“ – казва Карл и няма причина да не му вярваме. Докато връстниците му в бизнеса кротко се оттеглят в пенсия, той кипи от нови идеи. „Най-доброто, което можеш да направиш, е да се гмурнеш във въображението си – никога не можеш да се удавиш“ – казва той и никак не е изненадващо, че група учени го молят да изследват ДНК-то му, съмнявайки се, че гените му съдържат еликсира на младостта. „За да ме молят това, вероятно са считали, че не съм нормален – казва Карл пред Vogue. – Аз категорично отказах. Не усещам възрастта и освен това ненавиждам бавните хора. Както и онези, които говорят за добрите стари времена. Казвам им: „Не времената, а вие сте стари.“ Всичко в миналото ми е безинтересно. Това, което е действително важно, се случва именно сега, в настоящия момент.“
За уменията: „Обичам да се самообучавам. И съм доста образован.“
Една от тайните на Лагерфелд е, че той е в състояние на непрестанно учене. Независимо дали става въпрос за нов език, технология, изкуство или умение, Карл иска да знае и види всичко. „Престъпление е да кажеш, че ти е скучно, при положение че времето е толкова ценно и има толкова много неща, които могат да се вършат: да се чете, да се учи, да се наблюдава.“ Натрупаните знания са извор за въображението му и лекотата, с която непрестанно експериментира с нови посоки в дизайна и идеите си. Редакторът на френския Vogue Джоан Джулиет Бак си спомня за назначението му във Fendi през 1967 г.: „Те искаха от него да работи с кожа, а той им предложи невероятни неща: „Хайде да сплетем кожата, да я оцветим, да я смесим, да рисуваме по нея…“ Днес Карл има същия безсрочен договор с Fendi, какъвто и с Chanel – буквално до живот. „Никога не казвайте: аз мога да направя това. Освен ако вече не сте го направили“ – казва Карл от висотата на човек, който е пробвал уменията си в почти всяка сфера на дизайна, а и не само.
За любовта: „Може да виждате живота в розово, само не го носете.“
„Моята любов е в могила, там всичко е приключено. Вече съм достигнал възрастта, когато обсъждането на личния живот е просто неприлично“ – парира личните въпроси Лагерфелд. Тази тема е толкова загадъчна, колкото и спомените за детството му. Без да са официално потвърдени, легендите разказват, че Карл дълго време поддържа близко приятелство с друга модна икона – Ив Сен Лоран, докато в дружбата им не се намесва режисьорът и виден парижки бохем Жак дьо Башер. Слуховете за любовен триъгълник си остават такива, но е факт, че двамата дизайнери престават да общуват, а Карл се сближава все повече с Жак. Забавляват се, пътуват и работят заедно, докато в началото на 80-те на Жак дьо Башер е поставена безпощадната диагноза СПИН. Лагерфелд съпреживява тежко болестта на партньора си, напълнявайки забележително от високия стрес. А когато Жак умира през 1989 г., Карл е напълно сломен и се затваря за дълго време в себе си. По-късно, в рядък изблик на откровение, Лагерфелд коментира: „Обичах го безкрайно. Познавахме се цели 18 години, две от които живяхме заедно. Но отношенията ни си останаха платонични.“
За Мис Шупет: „Тя е Стив Джобс на котешкия свят“
В наши дни личният живот на Лагерфелд е пълна мистерия и мнозина подкрепят собствената му версия – такъв няма. В свое интервю дизайнерът коментира: „Ако видите спалнята ми, ще си помислите за всичко друго, но не и за секс. Това е най-несексапилната спалня в света. Обожавам несексуални спални.“ Единствената имаща право да спи в леглото му е тази, която носи фамилията му – Шупет Лагерфелд или „Най-известната котка в света на модата“. И вероятно най-добре заплатената, предвид че е герой в ред рекламни кампании (от дрехи до автомобили), може да се похвали със собствени линии козметика и аксесоари, анимационен филм, посветен на „личния й живот“, изложби и корици на списания, играчки и емоджита по неин образ. Бурната й кариера може да бъде проследена в туитър и инстаграм, където профилът й се радва на повече от 100 000 последователи. „Хонорарът на Шупет е невероятен, защото всъщност не искам тя да работи – коментира дизайнерът. – Измислих абсурдни цифри и някои хора се съгласиха с тях. Така че бяхме принудени да го направим.“
Шупет влиза в ролята на муза благодарение на един от любимите модели на Лагерфелд – Баптист Джиабикони, който я оставя в дома на Карл за няколко седмици. Предостатъчно време, за да разтопи сърцето на Кайзера с пухкавата си козина и големи сини очи, до степен, в която той кара гледачката й подробно да води дневник с ежедневието на котката, събирайки 400 страници за 9 месеца. Именно записките на мадам Франсоаз са в основата на биографията на Шупет The Private Life of a High-Flying Fashion Cat (не се съмнявахте, че има такава, нали?)
За диетите: „Диетата е единствената игра, в която печели този, който губи.“
Още един отличен пример за таланта на Лагерфелд да предизвиква сензации е историята на собственото му отслабване. Само за 13 месеца той сваля 42 кг, шегувайки се пред журналистите: „Загубих 200 фунта, за да нося костюмите на Еди Слиман.“ Специално създадената за него диета от д-р Жан-Клод Удре впоследствие излиза в книга, а Карл коментира: „Моят режим е прост: никога не ям захар, сирене и хляб и това е напълно естествено. Когато видя тоновете вредна храна в студиото по време на снимки, гледам на нея като на пластмасова. Освен това, представете си животните в гората – те никога не ядат това, което е противопоказно на природата им.“
За стила: „Всичко е въпрос на вкус. Ако той е евтин – нищо не помага.“
Фразата е финал на рекламната кампания за колаборацията му с шведския бранд H&M през 2004 г. Той е първият дизайнер от висшия ешелон, който създава колекция съвместно с масов бранд и дава път на изяло нов подход в индустрията. Подобно освобождаване от отговорност (било то класова или историческа) чудесно си партнира с философията му, че „дизайнерите са диктатори“. И се допълва от безценен опит. „Прекарал съм целия си живот в обкръжението на жени и имам добра представа какво се върти в главите им…“ Карл умее да бъде винаги на крачка пред желанията на модните фенове, изненадвайки ги или с нещо съвършено ново, или с различен поглед към емблематичен модел. „Аз през цялото време се променям. Ако се занимаваш с мода и не се променяш, значи си мъртъв. Трябва да се приспособяваш към времето, в което си.“ Същевременно не пропуска публично да отбележи липсата на адекватност и всеки дразнител, помрачил съзерцанието му – от първи дами и принцеси до обичайни знаменитости и модели. А стане ли въпрос за стил, езикът му е особено хаплив: „Долнище на анцуг – това е признак за поражение. Ако вече сте си купили, това е знак, че сте загубили контрол над живота си.“
За съвременните дизайнери: „Модата започва със скица и завършва с фотография.“
Както всеки истински гений, Карл подминава с безразличие потока от признания: „В модата понятието „успех“ не означава нищо, защото на всеки шест месеца всичко започва отначало. Освен ако не се превърнеш в класика, но тогава кой ще те пожелае?“ Карл ненавижда колегите си, които се жалват за професионалните си проблеми, съветвайки ги: „Не преувеличавайте, това е просто една рокля.“ Смята, че започнеш ли да критикуваш времето, в което живееш, значи твоето собствено време е свършило. И отбелязва, че талантът отдавна е отстъпил тронното си място пред маркетинга: „Започнеш ли да анализираш това, което ти влияе, значи вече мислиш за маркетинга. Творчеството вече не е естествено. Много от дизайнерите днес въобще не могат да рисуват. Заместват ги дизайнерски студиа и компютри. Аз винаги рисувам с моливи ескизите си, харесва ми работата по тях. Щом са готови – слагам ги в папка и отивам в ателието – точно като някой студент.“ По въпроса за неизчерпаемата му енергия Лагерфелд коментира: „Някога майка ми ми казваше: „Никога не жертвай себе си заради другите.“ С годините разбрах дълбокия смисъл на тази фраза: ако жертвате докрай себе си, просто от вас нищо няма да остане. Икономисвайте силите си и своята енергия, само така ще можете да давате малко, но на повече. Може би на тези, които ще се нуждаят от вас утре. Отдавайки се без остатък, опустошавате себе си. А в крайна сметка не на всеки е съдено да се роди майка Тереза.“
ЕВА
