Коледа и Нова година са жътвено време за депресията

Защо Jingle Bells се превръща в Jingle Hells, питаме Веселина Седларска, покрай излизането на новата ѝ книга„Депресията ме обича“

Утвърден журналист с дългогодишен опит в печатни медии, Веселина Седларска е определяна като „остро перо, което може и да гали“. Автор е на психологическия роман „Кладенецът“ и на сборника от портрети и истории за света на българина „България за начинаещи. Джаз от сюжети и портрети“.

Нищо чудно, че е довела съпруга си чак от Будапеща, за да живеят в Сливен, където е всичко, което тя харесва – вятърът, планината, морето. Тук е и слънцето, което е нейното въже за изкатерване обратно нагоре от дупката на депресията.

Как звучат мислите?

„Когато си в блатото, може да те издърпа само твоето въже – това може да е писането, играенето, съня, танцуването, приятелството…Просто трябва да си знаеш въжетата“, пише Веси в новата си книга „Депресията ме обича“.

От нея научаваме, че депресията и щастието не са двете крайности на едно и също състояние. Че всеки от нас се влияе от музиката, която сам пуска в главата си и превърта отново и отново. И че не е толкова лесно „да смениш касетката“. Някъде в началото на „Депресията ме обича“ ще чуете френски хор, а към края й ви очакват „Бийтълс“.

Какво звучи в мислите на Веселина Седларска след написването на последния ред, питаме самата нея.

„Депресията, за разлика от хремата и кашлицата, подлежи на прикриване“

Защо наричаш депресията „приятелка“ и казваш, че те обича?

Когато имаме проблем, на помощ идват приятелите. Едни от тях ни съветват да застанем очи в очи с проблема и да го решим със замах. Други – да го загърбим, да го забравим, да го затворим в чекмедже.

Депресията е приятел от втория вид. Когато чуе камбаната на стреса, тя идва и казва: „Ето ме, тук съм вече и ти можеш да не правиш нищо, аз съм твоят аргумент да лежиш по цял ден в леглото, аз те пазя от това, да се изправиш и проблемът ти да те връхлети. Във всичко това има приятелска добронамереност да те пощади от полагане на усилия. Метафора е, разбира се.

Депресираните избягват да говорят за състоянието си. Казваш го и самата ти в книгата ти. Как тогава се престраши да пишеш за нея?

Като всички мрачни и загадъчни неща, депресията е стигма. Петно, печат, ударен върху душата. Освен това, за разлика от хремата и кашлицата, подлежи на прикриване. В стандартния образ на успешния човек депресията не се вписва. Затова повечето хора предпочитат да си я носят скришом.

В същото време тя нараства със скоростта на епидемия. Световната здравна организация вече я обяви за причина №1 за загуба на трудоспособност, прогнозите са, че само след няколко години депресията ще е в тройката на най-масово разпространените болести.

„Задължението да си щастлив, което празниците предполагат, е тежко за депресираните“

Не беше нужна храброст да пиша за депресията. Опит е нужен, а аз го имам. Исках да допринеса тази болест – защото това е болест! – да излезе на светло, тъй като тъмнината я подхранва. В послеписа на книгата казвам, че съм нарязала сърцето си на филийки и съм го сложила на подноса на страниците. За това не беше нужно престрашаване, а искреност. А моите отношения с читателите са отдавна установени – никога не се лъжем.

Казваш и че октомври е критичен месец за депресията. Че когато листата на дърветата закапят, депресията се усилва. Кои са другите клопки на годишните времена?

Според психиатрите сезонността вече не е типична характеристика на депресията, тя се е разпростряла целогодишно. Въпреки това аз лично я усещам най-силно през април – когато листата на дърветата излизат, и през октомври – когато капят. Изглежда съм от по-старомодните й жертви.

Празниците около Коледа и Нова година са жътвено време за депресията, неслучайно тогава стават и най-много самоубийства. Задължението да си щастлив, което тези празнични дни предполагат, е тежко за депресираните. Обикновено това са чувствителни хора, за които празниците не са свързани с дати, а със състояние на душата. И цялото това Jingle bells се превръща в Jingle hells.

„Много ще ми е интересно да видя депресиран глупак, но още не съм срещала такъв“

Защо четящите има по-голяма вероятност да са навестявани от депресия от нечетящите?

Вероятно чувствителността е свързващото звено между четенето и депресията. Не е задължително всички четящи да са депресирани, както и обратното. Но факт е, че такава зависимост съществува.

Каква е ролята на книгите – бягство от реалността или спасение?

Много хора се приютяват в тях – по различни причини. Те са и бягство от действителността, и търсене на ролеви модели, и любопитство към живота и хората, и територия, на която да преследваме и откриваме себе си, книгите са всичко това и много повече.

Други хора го намират в сериалите – наблюдават чуждия живот, вместо да живеят своя. Много ще ми е интересно да видя депресиран глупак, но още не съм срещала такъв.

А каква е ролята на социалните медии?

Социалните мрежи са клопка, ако не познаваш природата и правилата им. В момента, в който осъзнаеш, че те са просто и само инструмент, а не отделен свят, всичко си идва на мястото, ти си в безопасност. Ножът е инструмент, с него можеш да убиеш човек, но и да спасиш живот. Можеш да се порежеш, но можеш и да си отрежеш филийка.

„По-добре не казвайте нищо“

Това са инструментите – ти боравиш с тях, но и трябва да знаеш как да го правиш. Същото е със социалното мрежи, могат да отровят деня ти, а могат и да те свържат с най-хубавото от деня ти. Ти си човекът зад инструмента.

Как могат да помогнат близките и приятелите? И могат ли всъщност?

Хубавото е, че приятелите могат да помогнат. Лошото е, че обикновено го правят по най-неграмотния начин. С изрази като: „Стегни се“, „Всичко ти е наред“, „Какво си се оклюмал“, „Я не се халосвай с някаква си депресия“…

Същите хора никога не биха накарали хора със счупен гипсиран крак да тича, но фрактурите на душата са невидими и затова пренебрежими. По-добре не казвайте нищо. По-добре чуйте дали тъжният ви приятел има да ви каже нещо. Кажете му, че сте до него, няма нужда от много думи.

В този брой говорим за щастието. Много от нас възприемат депресията като неговата противоположност.

Не, депресията не е обратното на щастието. Тя е обратното на жизнелюбието. Има хора с природно жизнелюбива биохимия, за тях е наистина по-лесно да са щастливи. Но – колкото и да е странно – депресираните хора също могат да бъдат щастливи. По същия начин, по който алкохоликът може да бъде трезвен – това го казва Мат Хейг в чудесната си книга за депресията.

„Депресията ми започна да се смалява“

Теб какво те прави щастлива?

Моето его няма голям апетит, късметлийка съм в това отношение. На мен ми стигат обикновени, прости, чисти и бистри малки неща. Но онова чувство на пълнота, на щастие изпитвам винаги когато видя човек, който не се спестява в това, което прави, отдава му се с цялото си можене и по този начин се самопостига непрекъснато. Вдъхновява ме и аз да съм такъв човек.

Какво свири „касетката в главата“ ти сега?

Точно сега в главата ми касетката – може би трябва да кажа флашката, за да ме разберат повече хора – свири нещо, което стана послепис на книгата. То се случи малко след като предадох книгата в издателството и е едно от важните неща в моя живот.

Дълго е за описване тук, но който прочете книгата ще разбере, че след тази случка депресията ми започна да се смалява и че това е още един начин да ни показва приятелското си отношение – като ни напуска.

ЕЛЕ