
„Живот без край“ на Фредерик Бегбеде
Той е неуморим бунтар, симпатичен сноб, отявлен библиофил, язвителен до болка критик, разказвач, позьор и купонджия. И без съмнение заслужава живот без край.
„Живот без край“ е почти автобиографичен роман, в който добре познатият ни романтичен егоист разказва с ирония и самоирония за опитите си да постигне безсмъртие, с надежда и уплах за трансхуманизма и „надграждането“ на човека, с обич и нежност за своето семейство.
Героят привежда като оправдание списъка на причините си да иска да живее. Като например: „25. Мъркането на котка пред пращящия огън в камина и 26. Мъркането на огън в камина пред пращяща котка (по-рядко)“.
Споделяйки убеждението на Уди Алън, че „Докато е смъртен, човек никога няма да се чувства спокоен“, Бегбеде потегля на пътешествие от лаборатория на лаборатория и от професор на професор, с една единствена цел – да стане постчовек.
еле.бг