Как да простиш, когато не можеш да забравиш?

Всички хора в даден момент от живота си са били засегнати от нечии думи, независимо дали е ставало дума за любовта, кариерата или друг аспект от живота им.

Учим се, че с всяка изминала година, която прибавяме към житейската си „сметка“, чуждите коментари не бива да остават следи в душата ни.

Да, на думи звучи супер, но в действителност е адски трудно за един чувствителен човек да стане „дебелокож“.

Животът не е в черно и бели краски, а в стотици други нюанси и светлосенки. И именно там се крие красотата му.

Затова и винаги има хора, които да ви предложат рамо и глътка позитивност, но понякога срещате и „другите” – онези, чакащите да се провалите, за да ви посочат с пръст.

Или пък третите – апатичните, които изобщо не ги интересува дали ще успеете, или не, те просто си говорят.

Всички ние носим тежестта от негативните мнения на някого. Но носим и светлината на онзи, който е повярвал в нас.

И докато някои ще кажат, че най-доброто решение е да махнете с ръка и да продължите, понякога е трудно да забравите хората, които са ви наранили.

А и не е нужно. Защото както казахме, светът е изтъкан от хиляди емоции, цветове и мини вселени, че не може избирателно да изтриваме това, което не ни харесва. Поне не и ако сте чувствителен човек с по-дълбока душевност…

Истината е там, че няма смисъл да прощавате, ако не можете да забравите. Не бъдете наивни и не раздавайте любов и опрощение на хора, които не заслужават да бъдат в живота ви.

Постарайте се просто да не таите омраза в сърцата си. Лошите чувства изяждат отвътре, а хората, които са ги провокирали, ще изчезнат с течение на времето. Затова останете в мир със себе си и запомнете, че всяка реакция е отражение на вътрешния свят на човек.

А вашият свят черна и мрачна гора или цветна поляна е?

http://lifetime.bg