Кой път ще изберат шахматните клубове – този на развитието или този на разрухата?

Ситуацията в българския шахмат стана повод за бурни дебати и полемики от средата на миналата година до днес.

След като през август 2017 година Европейският шахматен съюз обвини тогавашната българска федерация, че манипулира съществени суми, превеждайки ги по друга сметка вместо по тази на организацията, напрежението в родната федерация съвсем обяснимо нарасна неимоверно.

Тогавашният председател и на Българската федерация по шахмат, а и на Европейския шахматен съюз – Силвио Данаилов, логично попадна в центъра на вниманието. От Министерството на младежта и спорта реагираха своевременно, като на база цялата акумулирана фактология по темата до онзи момент, отказаха да подновят лиценза на федерацията. От Инспектората на ММС констатираха, че действително са налични неправомерно изразходвани суми от БФШ, под председателството на Силвио Данаилов.

Тогава само в рамките на около месец – между октомври и ноември – в спортното министерство постъпиха две отделни заявления за издаване на спортна лицензия – от Сдружение „Шахматна федерация България“ и от Сдружение „Българска федерация по шахмат 1928“.

Нека припомним, че „Шахматна федерация България“ с председател Методи Стойнев беше учредена на тайно събрание, като по документи на него тогава присъстваха 20 български клуба. Според неофициална информация обаче, присъстващите са били далеч по-малко. Впоследствие почти половината клубове се присъединиха официално към новоучредената „Българска федерация по шахмат 1928“. Нейни съпредседатели тогава са Иван Генов и д-р Руслан Тошев, а учредяването се проведе на публично събрание във Велико Търново. Учредители бяха 62 родни шахматни клуба.

Сериозната организация на шахматна общност в страната обаче отне повече време на „БФШ 1928“, като през него конкурентите от „Шахматна федерация България“ използваха случая и първи подадоха документи за официален лиценз. Тяхмата документацията бе разгледана обстойно от министерството на спорта, като се оказа обаче, че е непълна. Именно затова лицензът бе даден на „Българска федерация по шахмат 1928“, която от своя страна за това време успя да обедини почти всички шахматни клубове в България.
От своя страна опонентите от „Шахматна федерация България“ пък заведоха дело срещу Министерството на младежта и спорта заради отказания им лиценз. Документацията по случая може да бъде разгледана отново, но само ако ШФБ спечели делото на последна инстанция.

Реално тогава „Шахматна федерация България“ се опита да атакува изготвена промяна в Наредбата за лицензиране, съгласно която при подаване на документи за лиценз от повече от една организация, заявленията се разглеждат едновременно и при изрядна документация на всички организации, а лицензът се дава на тази с по-голям капацитет, който пък се обуславя от: брой членуващи спортни клубове, брой треньори и брой спортни обекти и съоръжения.

Сам по себе си проектът на Наредбата е в пълно съответствие и логика с цялата нормативна уредба и в частност с чл.8 от Административнопроцесуалния кодекс, а именно всички лица, които са заинтересовани от изхода на административното производство следва да имат равни процесуални възможности и еднакъв старт в защита на своите права и законни интереси.
Логично, лицензът бе издаден на организацията, представляваща основната общност от съответния спорт, а и разполагаща с необходимия капацитет за управлението му, а именно „Българската федерация по шахмат 1928“.

От своята страна и към днешна дата Министерството на младежта и спорта продължава с действията си за възстановяване на дължимите от старата БФШ на стотици хиляди левове. Пред новата федерация обаче все още предстои много работа по въстановяване на доброто име на родния шахмат, както и за възстановяване на членството в международните организации.

Успоредно с тези високи цели „БФШ 1928“ трябва да развива и самите родни клубове. Вероятно тежкият ритъм и огромното напрежение в работата през последната година, доведоха до отказването на някои членове на управителния съвет от постовете им, като тук става дума преди всичко за Васил Антонов и Иван Генов. По този начин те оставиха цялата отговорност на плещите на останалите членове на управителния съвет и на председателят на „БФШ 1928“ д-р Руслан Тошев.
Така почти сам Тошев заедно с още няколко човека в продължение на месеци все пак успява да постигне резултат. Той успява да впрегне целия капацитет на новосъздадената федерация, която както вече стана ясно, започна всичко от нулата.

Първият изключително значим резултат идва само преди месец, през октомври 2018 година, когато родния шахмат е приет отново за член на ФИДЕ, а старата федерация е изключена от международната организация. Реално така за пълното легитимиране на пред света на „БФШ 1928“ остава само още една крачка – приемането ни в Европейския шахматен съюз. Оказва се обаче, че докато едни работят за развитието на шахмата и подобряването на неговия вътрешен и международен имидж, други дейци се занимават с дейности по разединяването и политизирането на шахмата. Подобна тяхна дейност например сравнително наскоро доведе до съдебно дело и насрочване на извънредно общо събрание с дневен ред включващ избирането на ново ръководство. Изненадващо на това общо събрание на преден план отново изскочи фигурата на подалия оставка преди по-малко от година, Васил Антонов. Нека припомним, че Антонов напусна шахмата именно когато той и то бе изправен пред най-тежките си проблеми. Оказва се, че когато тежката работа е вече свършена, Антонов, който абдикира през лятото от дейността на федерацията, вече отново иска цялата власт и отново е претендент за председателското място срещу д-р Руслан Тошев.

Посленият е човекът, който изнесе цялата тежест заедно с колегите си от управителния съвет за да върне родния шахмат в световното шахматно семейство. Любопитен детайл е, че Антонов е член и на ръководството на БСП, което може да доведе до политизиране на родния шахмат. Евентуалната смяна на сегашното ръководство пък ще бъде лош сигнал към международните партньори и може да се отрази много зле на предстоящите разговори за приемането ни в Европейския шахматен съюз.

Какъв избор ще направят шахматните клубове тепърва предстои да видим. Можем само да се надяваме, че той ще бъде правилен и смислен за развитието на този спорт у нас.