Шоколадът и виното забавят стареенето

Шоколадът и кафето забавят стареенето. Учени от университета на Ерланген-Нюрнберг в Германия установиха, че комбинацията от хидрохинони, съдържащи се в шоколада, чая, виното и кафето, и цинк предотвратява окислителния стрес и забавя стареенето.
По време на изследването било констатирано, че цинкът активира съдържащите се в полифенолите хидрохинонови групи. В резултат започва обезвреждането на супероксид, който представлява кислороден йон с несдвоени електрони и принадлежи към радикалите. Супероксидът предизвиква свързания с увреждане на протеини, липиди и ДНК оксидативен стрес в клетката. Цинкът и полифенолите се свързват, образувайки металоорганично съединение. То може да функционира като ензима супероксид дисмутаза, допринасящ за дисмутация на супероксида в кислород и водороден пероксид.
В съответствие с една от теориите именно натрупващите се вследствие на въздействието на свободните радикали клетъчни увреждания водят до стареене на организма. Но освен супероксида, важна роля в този процес играят също други радикали, включително пероксиди и пероксинитрити.
Няколко месеца по-рано пък учени от Института по молекулярна биология в Германия разкриха точно механизма, свързан с неизбежното стареене и смъртта на организмите. Оказва се, че главна роля имат гени, които са нужни за поддържане на нормалните функции на клетките, но в напреднала възраст допринасят за увреждането и смъртта им.
Една от хипотезите гласи, че стареенето и свързаната с него смърт са програмирани от еволюцията. Колкото по-дълга е продължителността на живота на дадено същество, толкова по-голямо е потомството му, на което ще бъдат предадени гените му. Организмите, които могат да се възпроизвеждат безкрайно дълго, получават еволюционно преимущество пред всички останали видове. Затова стареенето би трябвало постепенно да изчезне. За да бъде решено това противоречие, eе предложена концепцията за т.нар. антагонистична плейотропия.
Плейотропия е наречен ефектът от множествени действия на ген, когато изпълнява едновременно няколко функции. Концепцията се състои в това, че един и същ ген може да допринесе за плодовитостта на дадено живо същество и за стареенето му. В резултат ДНК бързо се разпространява сред популацията, независимо че смъртта е неизбежна за всеки носител на гена. С това е свързана „недалновидността“ на еволюцията, когато се подбират единствено онези признаци, които осигуряват незабавно преимущество, а не тези, които са по-изгодни в дългосрочен план. Тъй като хипотезата бе потвърдена с помощта на математически модели, трябваше да се открият конкретни гени с антагонистична плейотропия, които допринасят за стареенето. Експериментите са извършени с нематоди Caenorhabditis elegans. Изследвани бяха няколко гени, обясняват учените. Резултатите показали, че за стареенето допринася ДНК, която е отговорна за процеса автофагия. Тя пък е необходима за нормалното развитие на ембриона и освен това е свързана с други важни функции. При червеите обаче този механизъм започва да функционира неправилно. Установено е, че дезактивирането на съответните гени в невронните мрежи у C. elegans допринася за удължаването на живота им с 50 на сто и подобрява физическото им състояние.
Учените са на мнение, че откритието ще допринесе за разработване на терапии срещу болестта на Алцхаймер, на Паркинсон и на Хънтигтън. Резултатите от изследването са публикувани в Genes & Development.

Копирано от standartnews.com