Милен Врабевски: Българският народ е моят будител на годината
Д-р Милен Врабевски е един от най-успешните иноватори, предприемачи и лидери на мнение в наши дни в България.
Неговите идеи, водени от мотото, че най-добрият начин да предскажеш бъдещото, е да го създадеш сам, са внедрени в редица проекти с общо национално значение. Член е на Глобалната инициатива на Бил Клинтън и е лауреат на престижната награда „Европейски гражданин на годината“ за своя изключителен принос към разпространението и утвърждаването на европейските ценности и на мултикултурния диалог чрез инициативи за интеграция, социализация и европейска перспектива на младите хора в България, Източното партньорство и Западните Балкани.
– Г-н Врабевски, благодаря, че отделихте време за читателите на “Нова Варна”. Без да съм запозната в детайли с Вашата дейност, като чуя името Ви и си мисля за родолюбие. Как успявате вече 12 години да проповядвате родолюбие?
– Най-голямата ми гордост е ефективността, с която инвестираме у младите. Няма нищо по-важно от младите, ние инвестираме от сърце. Един ден те ще управляват държавата.
– Имате значимо участие в развитието и образованието на децата и младите хора в България. Какво е необходимо за родолюбиво възпитание на младото поколение?
– Много ми се иска сегашните деца да живеят в една България, с която да се гордеят и дори да не им хрумва да отиват някъде другаде. Само когато знаем кои сме ние, каква е историята и ценностите ни, можем да развиваме своето днес и утре чрез креативност и иновации, почиващи на здрава основа. Важно е децата да се гордеят с произхода си и с постиженията на прадедите си и да използват това национално самочувствие като трамплин за своето личностно развитие. За да го използват обаче те трябва да знаят за онова, което е било преди тях. И ето тук е нашата работа – да ги научим по такъв начин, че да бъдат аналитични и критични в мисленето си, да могат да правят причинно-следствени връзки между определени събития, процеси, явления, да бъдат отговорни, смели в идеите си, да развият предприемачески, творчески и социални умения. Все неща, които ще им бъдат потребни в бъдеще.
– Младите се дегитализираха бързо, по-възрастните изостават. Според едно изследване много хора не разбират света. Вървят ли технологиите и хората ръка за ръка?
– Ние работим за психологията на успеха, какво да направим, за да бъдем успешни. И колкото сме по-напред с информационните технологии, с езиците, финансовата грамотност, с предприемачеството, толкова ще бъдем по-добре ще паснем на средата, която изисква от нас това. Младите като знаят, ще помагат на по-възрастните.
– До къде стигна начинанието Ви да разберете колко хора са били спасени по време на втората световна война? – На 8 ноември ще разкажем за това на специална пресконференция. Това е международен проект, финансиран от мен. Аз не съм експерт, наели сме специалисти, които работят по темата. Ще разберем колко стабилна държава сме били тогава, по отношение на това, който може да бъде спасен, да бъде спасен, независимо от начина. Ние спасяваме арменците си, бесарабските българи, белогвардейците, Най-светлия пример е спасяването на евреите, заедно с музея на холокоста в Будапеща работим, с румънските и сръбски колеги, защото това е пътят, по който са минавали голям процент от хората, които не са имали право на път. Бягали са от риск от депортация и от дискриминиране и бягайки, те са знаели откъде ще могат да минат – от мястото, където има по-демократични възгледи, където има повече съчувствие и състрадание.
– Кой е Вашият личен жив будител?
– Много хубав въпрос. Смятам, че има достатъчно будители. Никога не съм ги слагал в класация. Смятам, че българският народ има огромен будителски потенциал. Наблюдаваме ново възраждане. Българинът успява въпреки трудностите, през които минава, независимо от това, че ние като стара нация трудно работим в екип, че сме по-криви, отколкото трябва, малко по-завистливи и злобни понякога, въпреки всичко успяваме да намерим духовното в себе си и да му дадем път. Неслучайно аз съм основен спонсор на „Будител на годината“, вече пет години. Аз бях първият носител на наградата, след това станах почетен председател на журито.
– В едно интервю казвате, че вече знаем как се гради капитализъм след тоталитаризъм. В правилната посока ли вървим?
– Категорично да. Много от проблемите на монополизиране на целия индустриален бранш от бившата комунистическа номенклатура не сме успели да избегнем, както не са могли и много по-мощни от нас държави. Ще изживеем трудностите си, но се движим в правилната посока.
– Какво ще кажете на онези наши сънародници, които губят обичта към родината и се запътват към изхода на Терминал 2?
– Няма да ги агитирам за нищо. Ще им кажа да не губят обичта. Не конкретно към някого, просто да не губят обичта. Защото, докато има обич, има живот. Обичащият човек има желание да гради, това го прави човек с мисия и успешен индивид.
Копирано от: https://novavarna.net
Нова Варна ©