Обучение в ТУ – Варна по суперформулата “един студент – две специалности едновременно”

Третокурсникът Любомир Ван избра да изучава едновременно две специалности в ТУ – Варна в образователно-квалификационна степен „бакалавър“: „Компютърни технологии в машиностроенето”  и  „Топлотехника и възобновяеми енергийни източници”. Той е син на българка и китаец, които се запознават в клиника в София. Майката е медицинска сестра, а бащата отива за преглед, докато гостува в България. Съдбовна среща, любов, брак и – вече като семейство, решават да се установят за постоянно в София, където се ражда и синът им Любомир. В столицата той завършва с отличие Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов”, а след това избира да продължи инженерното си образование в Технически университет – Варна.

– Любопитно е при родители от две националности какво е народностното ти самосъзнание, какъв се чувстваш – българин или китаец?

– Чувствам се българин, защото в България съм се родил, майчиният ми език е български, на него съм проговорил. Тук получих средното си образование, тук се случиха първите ми приятелства… Само веднъж и за кратко като ученик съм бил в Китай с родителите си. Не успях да науча езика на баща ми, защото английският ми беше по-необходим в гимназията и при ползването на компютър, но ценя достойнствата на родината на татко.

– В битов план би било по-удобно за теб да запишеш инженерна специалност в София – без да се разделяш от семейството си и като запазиш непосредствената родителска подкрепа и познатата обстановка. Защо избра да се преместиш и да учиш в Технически университет – Варна?

– Това мое решение има известна предистория. Като ученик в 12 клас на гимназията в София участвах в олимпиада по техническо чертане. Класирах се на първия кръг – гимназиален, после на втория – регионален, и така заслужих участие във финалния, който вече беше със статут на национална олимпиада. Тя се проведе във Варна, представих се успешно като спечелих първото място. На тази олимпиада ТУ – Варна беше един от организаторите. В дните на състезанието ни показаха лабораториите на Машинно-технологичния факултет и условията за съвременен учебен процес. Всичко това много ми допадна, а и преподавателите бяха отзивчиви, любезни. Почувствах и самия град Варна като дружелюбен, спокоен и красив. Впоследствие се поразрових в сайта на университета, разгледах по-подробно материалната база и специалностите,  изучаваните дисциплини и след обсъждане с родителите ми взех окончателното си решение. Избрах специалността „Компютъризирани технологии в машиностроенето” (КТМ), защото сега повечето промишлени изделия се изработват автоматизирано и почти не се ползва ръчен труд на стругари, фрезисти и т.н. Оцених професията като универсална и с много възможности за професионална реализация. Изучаваме как да моделираме изделията като преди изработката те се тестват доколко ще издържат на якост, на опън. Можем да създаваме дори дизайн на автомобил. Интересна ми е работата с програмите Auto CAD, Solid Works. В първите два курса изучавахме по-общите инженерни дисциплини, а сега в трети курс – специализираните като 3D моделиране, „Автоматика, информационна и управляваща техника”, „Режещи  инструменти и материали” и пр.

– При широките възможности за реализация с тази специалност какво те мотивира да се обучаваш и по втора специалност? При това учиш в два различни факултета. Не се ли носят трудно „две дини под една мишница”, както казваме, още повече,  че всичките си изпити вземаш с „отличен”?

– “Две дини”, но нали човек има две ръце (смее се)! Втората специалност – „Топлотехника и ВЕИ”, следвам задочно. През последните години светът се стреми да замени традиционните си източници на енергия с възобновяемите слънчеви, вятърни енергии и това беше достатъчна мотивация да запиша и втората си специалност. Лекционните занятия започнаха три седмици преди началото на учебната година за редовното обучение. Така учебните часове на двете специалности не се засичаха. Изпитите за втората специалност, които предстоят скоро, ще са в събота и неделя и няма да са пречка да посещавам лекциите по първата специалност. Разбира се, натоварването не е малко, лишава те от някои забавления, налага ми се да чета по няколко часа вечер в квартирата. Но за сметка на това допълнително разширявам възможностите си да имам подходяща работа като се дипломирам. С редовното обучение се справям в университета, а със задочното – главно вкъщи. При необходимост има възможност и мога да се срещам с преподаватели за разяснения на въпроси, по които срещам трудности. А с колегите ми от групата общуваме освен пряко, също и виртуално. Създадохме си обща електронна поща, чрез която споделяме мнения, допълваме знанията си, а преподавателите ни изпращат допълнителна информация или ни дават задачи за домашни упражнения.

– Напрегнатите умствени занимания изискват и подходящо разтоварване. Как го постигаш?

– Купих си велосипед и при всяка възможност обикалям с него алеите на Морската градина. Това е и приятна отмора, и релаксираща връзка с природата. Но основното ми хоби е четенето –художествена литература, научно-популярни статии. Обичам да гледам и документални филми.

– Китайският философ от древността Лао Дзъ казва: ”И най-дългото пътешествие започва с първата крачка”. Коя е твоята първа важна крачка и накъде те водят следващите?

– Познавам някои популярните сентенции на този мъдрец. Колкото до първата ми значима крачка, смятам, че тя е завършването на Професионалната гимназия по прецизна техника и оптика в София. А следващите ми крачки ще са натам, накъдето сами ме отведат с това, което съм постигнал. Още не съм решил къде да запиша магистратура – в България или в чужбина, на запад, за да видя живота и от друга негова страна. Би могло да бъде и в Китай, ако там има подходяща за мен програма за обучение на английски език. След като приключа с образованието си, мога да започна работа както по едната си специалност, така и по другата. Но би било още по-добре, ако двете се случат в комбинация. Например в завод за топлообменници, където управлението на самото производство го изисква.

Миналото и старателно подготвяното бъдеще на един 21-годишен ученолюбив младеж. А в най-близкото за деня настояще предстояха лабораторни  упражнения по дисциплината „Режещи инструменти”.