Защо продават източните идеи

Днес Паулу Коелю е известен в България като любимия автор на манекенките. Спомян си обаче времето, когато излезе първата му преведена в България книга – “Алхимикът”. Бях студентка във втори курс и точно се гмурвах в дебрите на историята на философията. Даде ми да я прочета колега от университета, който беше доста впечатлен от сюжета и посланията. Тогава си казах, че това е нищо повече от опростен (дори на моменти банализиран) превод на част от идеите на източната философия.

Признавам си, че “Алхимикът” беше първата и единствена книга на Коелю, която съм прочела, но не мога да отрека, че ми подейства успокояващо и че ме зареди с положителни мисли. От тогава до днес Коелю е един от най-продаваните автори в България. После на книжния пазар у нас се появиха Хорхе Букай и Елиф Шафак, които също намериха вярна аудитория. Независимо от сюжеите, които развиват в книгите си, всички те умело възраждат източните религии – вярата в силаа на позитичното мислене, могъществото на любовта, божествения замисъл, в който всеки от нас има своето място, справедливитие закони на вселената, победата на доброто.

В историите винаги се вплитат далечни религиозни, митични, легендарни корени, които създават около творбата аура на мъдрост и мистицизъм – правят я нещо повече от обикновен роман за преди лягане, докосват я до вечните истини и формулите за по-добър живот.

Феноменалният интерес към книгите на Шафак, Куелю и Букай са деликатното подсещане, че е време да потърсим себе си, отвъд шума и материалните придобивки. Идеите в техните книги не могат д абъдат систематизирани, защото съдържат в себе си множество духовни учения – мистични, арабски, юдейски, кабала, алхимия, гностицизъм, християнство, ислям. Те отговарят на нуждата на съвременния човек да намери себе си, да осъзнае ценността си – като му казват, че е късче от божествения замисъл. Подобни истории са своеобразна навигация в хаоса на света, в който живеем. И същевременно свързват с останалите читатели на подобен род литература в своеобразна мрежа на “просветени”. Те са едновременно общодостъпни, но и знак за избраност, за посветеност.

Дават възможност за едно ново себеоткриване и преобразуване, з авлизане на контакт със самия себе си , но и с другите, и с целия космос. Това е новият вид религиозни четива, които обаче са освободени от ограниченията на църквата, от строгите правила, от забраните и заплахите. Тук няма ад и страшен съд, а раят може да бъде постигнат тук и сега, стига само да заявиш желанието си. Подобни четива действат като стабилизатор на вътрешното равновесие, за постигане на ценности, които обществото, в което живеем, не ни предоставя. Наред с насладата о четенето на добра литература, те създават усещането, че работиш върху себе си, че се усъвършенстваш и ставаш по-добър благодарение на собствените си усилия. Може би точно затова авторите, които вплитат тези идеи в сюжетите си, се радват на такава популярност и финансов успех.

източник: mila.bg