Самокритиката – помага или погубва
Психолози определят самокритиката като наркотик. Мощен, но опасен. Свръхдозата може да убие самочувствието и да влоши психичното здраве на човека.
Прекалено многото самокритика често води до депресия и безпокойство. Това е твърдения на Уол Стрийт Джърнъл, след проучване, в което се установява, че тези, които са твърде критични, са по-склонни към депресивни състояния и имат затруднения в отношенията.
От друга страна обаче, когато е умерена, самокритиката е ключът към изрстване – духовно, ментално и материално. Съгласни сте, че без да обърнем внимание на недостатъците си, няма как да ги подобрим, нали?
Големият въпрос е, как да овладеем баланса???
Критикувайте поведението, а не качествата си
Каква е основната разлика в това? Първото може да се промени, второто – (в повечето случаи) не.
Пример: “Не съм достатъчно способен.” Такава мисъл има пълната сила да доведе до депресия, подтиснатост, дори и до здравословни проблеми. Трябва да насочите самокритиката си в по-оптимистичен стил, фокусирана върху конкретни области, нуждаещи се от подобрение. Пример: “Всяка вечер стоя до късно и гледам филми, а на следващия ден закъснявам за работа. Трябва да се огранича в гледането на филми, за да си лягам по-рано.”
Разбира се, само с говорене не става, трябва и действия. Критикувайте външните обстоятелства, но след това се погрижете да ги промените.
Много хора имат склонноста да самокритикуват жестоко. Да се обвиняват за обстоятелства, които не са зависили дори от тях. За тези хора най-доброто решение е самосъстраданието. Това е начинът да се съхранят. Състраданието към сами себе си означава да кажеш: “Да, сгреших, но това не ме прави лош човек”.
Пагубно е да се самобичувате, съсипвате психиката и самочувствието си. Съсипвате себе си като човек, като личност. Всеки човек има както силни, така и слаби страни. И всеки човек има възможността да се подобри.
Ка́трин Арейби
