И все пак те станаха златни!

Посвещаваме на Принцесите на сърцата, на момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика, които завоюваха световното злато на обръчи и вдигнаха на крака темпераментната публика в “Арена Армеец”. И на треньорката им Весела Димитрова. Браво и благодарим и на Невяна Владинова, Катрин Тасева и Боряна Калейн, които спечелиха второ място в отборната надпревара.
Благодарим за емоциите!

Tе вече са ни просълзявали. Когато, още съвсем зелени като отбор, завоюваха златен медал в многобоя на Световната купа в Песаро, 2017. Когато останаха втори на Световното първенство пак в Песаро шест месеца по-късно, но публиката им отреди първото място, освирквайки рускините. Когато взеха злато на съчетанието с топка и въже и спечелиха третото място в многобоя на Европейското в Гуадалахара този юни.

От вътрешната страна на показалеца и петте са си татуирали малки диамантчета, които за няколкото месеца от началото на годината са се поизтрили от хващането и въртенето на уредите. На килима по време на състезания не трябва да се виждат татуировки и ако някоя от гимнастичките има, трябва да ги замаскира. Симона Дянкова, Елена Бинева, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Стефани Кирякова са почти постоянно заедно. Ние си се харесваме, казват момичетата от националния отбор по художествена гимнастика.

За първи път ги виждам на живо в зала „София“ в средата на Борисовата градина. Момичетата тренират съчетанието с топки и въжета. Симона, капитанката на отбора, казва преди всяко повторение: „Седем и!“ Това „Седем и“ може да се чуе и 200 пъти в рамките на една тренировка.

Пред огромния светъл килим е масичката на треньорките. Весела Димитрова записва броя повторения – успешни или не, в тетрадка с химикалка с розово пухче. После ще обясни, че й е подарък от момичетата, химикалката е с формата на фламинго, защото носело късмет. До нея е помощничката й Михаела Маевска, която беше капитан на предишните 5 националки в отбора. На зрителските пейки зад гърба на Весела със сериозно изражение на лицето е Елица Павликенова, хореографката на националния отбор.

Симона повтаря отново и отново „Седем и“, въжетата свистят, а розовото пухче се движи по тетрадката. Идва време за обедна почивка. Момичетата отиват към пейките. Там ги причакват няколко съвсем, съвсем малки гимнастички, които тренират в същата зала. За автографи. Шумят опаковки от бисквити и снаксове. Виждам, че Симона държи кутия с някакви плодове. След като хапнат, момичетата сядат в края на гимнастическия килим, който явно ги привлича като магнит. Или лягат в поза звезда. Ровят по телефоните си в инстаграм. Лаура чете книга – „Тънкото изкуство да не ти пука“.

Симона и Мадлен пробват пред треньорския екип триката, с които ще играят на Световното. Донесла ги е дизайнерката им Росица. Целите са в бляскави кристали, но момичета искат още от кристалите отстрани на триката. Обсъждат дали ще ги виждат добре съдиите и публиката. За състезанието те ще са със специален грим, подчертаващ очите, устните и скулите. Минали са курс по гримиране. На състезания бижутата са забранени, така че петте дупки на ухото на Елена ще останат временно без обици.

Уговаряме ден и час за снимките за корица на EVA. Нали няма да сме по трика и с кокчета, моли Симона от името на всички. Понякога им писва да са „спорти“. Искат да са с рокли и спуснати коси. Изведнъж осъзнавам, че съм единственият човек с по-къса коса в залата за тренировки. Всички, дори и най-малките момиченца, са на кокчета. Художествената гимнастика не е спорт на късите коси.

Без подстригване, без глезотии, тренировки по 7-8 часа всеки ден. Фотографът Енчо Найденов, който ги снима за корицата, изчисли по колко часа средно са тренирали момичетата в живота си, за да попаднат в националната селекция по художествена гимнастика. Отговорът е 19 000 часа. А моите студенти си мислят, че всичко се постига от днес за утре, казва Енчо, който е преподавател по фотография в Нов български университет. Цитира инструктора си по кормуване, според който, за да се научиш да караш, трябва да минеш 20 хиляди километра или 40 пъти да отидеш до Варна…

Момичетата на Весела Димитрова наистина са си много близки. Когато се съберат в групичка, от тях идва жужене като от кошер, говорят тихо, усещат се и с гърбовете си. Иначе няма как да направят онова сложно отбиване с гръб на хвърлени обръчи. Ако попиташ Мадлен какво обича да яде, Мадлен пита Симона: какво обичам да ям? И Симона отговаря – салата цезар. Мадлен знае и какво е любимото на Стефани — десертчетата флапджак. Всяка от тях, изглежда, разполага с по 4 броя външна памет. И 4 воли до своята.

Съчетанията в художествената гимнастика продължават точно 2 минути и половина. Най-тежките 2 минути и половина в живота на Стефани, Мадлен, Симона, Елена и Лаура. Ще им помогнем ли да понесат тежестта, ще викаме ли за тях? Тези великолепни момичета, възпитани, точни, интелигентни, тези малки бойци, които са способни да изтрият и диамант, го заслужават.

СТРОГА И ВЕСЕЛА

Светла млада жена с очи, които сменят цвета си като морска вода – от стоманени до лятносини. Говори ясно, в изреченията й няма излишни думи, ако се давиш, би искал някой като нея да ти обясни как да се спасиш. По мнението на всички – много талантлива като треньор. Наставничката на новите 5 в българската художествена гимнастика Весела Димитрова е бивша състезателка на националния ансамбъл, със сребърен медал на Европейско първенство и сребърен на Световно с ансамбъла през 1991 и 1992 г., след което се отказва. „Никога не съм имала златен медал от Световно. Много искам с момичетата да вземем.“ През 2017 г. тя беше избрана за треньор на годината в анкетата на в. „Труд“.

От 2009 до края на 2016 е работила в Швейцария, където и досега живеят съпругът й, също бивш спортист, и дъщеря й, която е шесткратна шампионка на Швейцария по художествена гимнастика.

(Интервюто е взето преди началото на Световното първенство в София, б.а.)

Как избрахте момичетата за отбора?

Те сами се избраха. Събрахме на лагер 18 селектирани момичета. И тези седем – петте плюс Камелия Стоилова и Теодора Александрова, бяха най-активни, включваха се още в ранния етап, когато измисляхме елементите. Получи се естествен подбор. Отскоро към нас се включи Ерика Зафирова, която беше индивидуална гимнастичка.

Илияна Раева ви определя като човек, за когото чашата е винаги наполовина празна.

Аз съм вечно недоволна. Дори днес, когато играха много добре на тренировката, и бях доволна, те ме гледаха невярващо.

Откога сте с тях?

От миналата година. Ина Ананиева, треньорката на предишния ансамбъл, ми се обади и ми предложи да помагам за новите момичета. Преди това съм работила 6 години в Швейцария с националния им отбор.

Разбрах, че швейцарките са научили български покрай вас.

В Швейцария се говори на три официални езика – френски, немски и италиански. Две момичета бяха от немската част, две от френската и две от италианската. Нямаше на кой друг език да им проговоря и започнах на български. Всички го научиха. Един ден ме питаха, защо ч се пише с 4, а ш – с 6. Обясних им, че за ш и ч ми трябват три букви на латиница. И те до ден-днешен така ми пишат есемеси на български – с 4 и 6.

Има ли разлика между нашите и швейцарските момичета?

Суперразлични са. Нашите са направени за художествена гимнастика. Много са артистични, усещат много добре музиката, докато швейцарките трябваше да се учат на всичко това. Но пък в Швейцария съществува страхотна дисциплина и организация на всяко ниво. Успях да науча и нашите гимнастички, че като стане 2,30, трябва да започне тренировката, а не да се събират тогава. Освен това швейцарската гимнастика беше много по-неразвита, когато отидох. Докато тук е един вид национален спорт.

Момичетата изглеждат много задружни, разбрах, че и рождените си дни празнуват заедно.

Всичко правят заедно. Постоянно си ходят на гости, даже аз им казах да не го правят толкова често, защото ще си омръзнат.

Вие ходите ли с тях по рождени дни?

Те ме канят доста често. Последно празнувахме абитуриентския бал на Елена, но гледам да не им ставам много близка. Много ги обичам, те са на възрастта на дъщеря ми и са ми като деца. А в момента, в който скъся дистанцията, не мога да съм лоша на тренировки. Като ходим на лагер, ги оставям да са по-свободни, гледам да не се мяркам много-много, за да не си омръзнем съвсем.

С какво тези момичета са различни от предишния отбор, който също постигна чудесни успехи?

С всичко. По-различни са като характери, като лица. Много са темпераментни. Момичетата от предишния отбор, които спечелиха бронза на Олимпиадата в Рио, бяха много по-зрели, докато тези са още малки, има много на какво да се научат, но имат потенциал, огромен. Просто им трябва време. Започвам да споря, когато някой ми дава пример какво са правили предишните момичета. Окей, използваме горе-долу една и съща методика, но аз се съобразявам с техните данни и качества.

Мерите ли ги на влизане в залата?

Само като ги видя и знам колко тежат. Те тренират толкова интензивно, че в нищо не им се налага да се ограничават. Хранят се нормално. Единствено на Стефи й се наложи малко да поотслабне. Има храна, която им носят в залата, тя е направена от диетолог, но общо взето, ядат каквото им се яде. Нямат проблеми с килограмите. Има развитие в това отношение в гимнастиката. По времето на Мария Гигова гимнастичките са били пищни, с бюст, дупе. После дойде модата да са кльощави. Когато се състезавах, аз бях 37 килограма. А сега се гледа тялото да е хармонично, да има мускулчета, да са атлетични. Само украинките поддържат линията на високи и слаби момичета.

Направи ми впечатление, че момичетата са приблизително еднакви като ръст, предполагам, че това е търсен ефект.

Да, около метър и 70 са. Няма оптимален ръст, но ако са малко по-високи, ще им е по-трудно да се движат. Елена е доста висока, но не й пречи.

Имате и психолог към отбора.

Цялото състезание е въпрос на психика. Елементите трябва да са отработени до съвършенство, но моментът, в който излизаш на килима, е най-важният. Трябва да съумееш да дадеш всичко от себе си. В съвременния спорт с технологиите имаш информация за всичко, единственото, което може да те направи по-велик от великия, е психиката ти.

Да, за съжаление, на нашия Григор Димитров като че ли това му липсва.

Според мен, българите нямат самочувствие. Нашите конкурентки от Русия този сезон ги побеждавахме навсякъде, а в най-важния старт на Европейското първенство в Гуадалахара не съумяхме да вземем европейската титла. Те са велика нация със самочувствие, а ние трябва да се учим.

Вие лично как мотивирате гимнастичките?

Към всяка трябва да се подхожда индивидуално, защото въпреки че са толкова добре сработени като отбор, са и много различни деца. Дори забележки като правя, на всяка ги правя по различен начин. За тях една от най-големите мотивации е аз да им кажа браво. Често им разказвам истории. Дори за това как миньорите гладуват и нямат 50 стотинки за хляб. Защото те живеят много изолирано. Само с гимнастиката. И си мислят, че това, което правят, е кой знае какво. Аз им обяснявам, че нормалните хора ходят всеки ден на работа и не им стигат парите.

Говорите ли им за победа?

Около нас тази дума се чува достатъчно, затова не искам да я използвам. Те знаят, че ако си направят нещата добре, ще победят. Опитвам се да им създавам по-спокойна обстановка.

Вие сънувате ли художествена гимнастика? Момичетата казаха, че често е в кошмарите им.

Старая се да не сънувам, още повече че сега, 20 дни преди Световното, напрежението е жестоко. Всичко ти се отразява, сетивата ти са обострени докрай. И се опитвам всяка свободна секунда да се занимавам с нещо друго. Не сънувам.

Кога за последно бяхте щастлива?

Преди малко, когато момичетата си изиграха много хубаво съчетанието. По принцип съм весел човек, въпреки че създавам впечатление, че съм затворена. Дори Илияна Раева казва, че съм темерут. Според мен съм лек човек.

След края на снимките Енчо Найденов се обръща към Весела: „Искате ли малко уиски?“ – „Не, благодаря, и те не искат“, отговаря на секундата тя.

СТОП КАДРИ

Симона Дянкова – на 23, момичето с луничките, „сега ако ми ги изтрият, няма да се чувствам аз, но като малка ме беше срам заради тях“, първа на дансинга, първа за сън, последна привършва с храненето. Тренира от 6-годишна. Зодия Стрелец. Не харесва лентата като уред и се радва, че на Световното няма да й се налага да играе с нея. Обича да снима – селфита и пейзажи. Всяка вечер снима гледката на залеза от балкона си. Тя е от Варна. В София живее с приятеля си, който – според класиката – е футболист, вече бивш. След състезания той я посреща на летището, заедно с майките на останалите момичета и приятеля на Мадлен. Какъв ми е стилът на обличане? – обръща се Симона към Мадлен. Мадлен отговаря: странен. Да, купувам си странни дрехи, съгласява се Симона. Ходи на шопинг за тях с Елена. Любима мелодия й е химнът.

Елена Бинева – на 18, крие чувството си за хумор зад сериозно лице, първа за ставане сутрин, първа на тренировки с Мони (Симона). Тренира от 3-годишна. Зодия Дева, обича плодове, не яде сладко и тестени, идеалната почивка за нея е на остров с плодове. Последно е била щастлива, когато наскоро се върна на килима след принудителна почивка заради травма. Елена е дъщеря на Слави Бинев, а в залата за художествена гимнастика я води майка й, защото „спортът е много красив за една жена“. След като приключи с гимнастиката, би искала да учи в чужбина и да се занимава с мода, в момента е на ретро вълна в дрехите – дънки чарлстон и къси потници, чете биографии на известни дизайнери, сега е на Гучи, обича фантастика и романтични истории, Хари Потър, естествено… В инстаграм следва Кара, предполагаме, че става дума за Делевин.

Мадлен Радуканова — на 18, ако я погледнете в очите, ще разберете, че става дума за „огън, следвай ме“, триста дяволчета им в тях. Последна на ставане. Тренира от 5-годишна. В залата я завеждат родителите й, по-голямата й сестра вече тренирала там. Дъщеря на футболния треньор Милен Радуканов. Училището й е близо до залата за тренировки. Зодия Телец. Чете фентъзи и романтика. Има приятел, спортист, тренира таекуондо.

Лаура Траатс – на 19, ангелско лице с трапчинка на брадичката. Първа, когато трябва да се прави услуга. Тренира от 4-годишна. Баща й е холандец, но тя е отраснала в България и е избрала българското гражданство, като гимнастиката е много силен довод в тази посока. Зодия Стрелец. Обожава да яде паста, шоколадът е ясен, но всичко в умерени количества. И тя би почивала на остров, предпочита спокойните места. Чете фантастика, „Делириум“ на Лорън Оливър, „Игрите на глада“, сега е започнала „На Изток от Рая“. Нещо като девиз: Когато ти пука за важното, маловажното не те отклонява. В инстаграм следва Яна Кудрявцева, гимнастичка.

Стефани Кирякова – на 17, може би трябва да я наричат Стефи Синьото око. Първа в балета, който всички играят всяка сутрин, по един час. Първа в гримирането за състезание. Зодия Козирог. За почивка си представя планина, звезди, да не е много топло. За гимнастиката я открива треньорка, която идва в детската градина. След най-любимите й храни са бърканите яйца със сирене сутрин. Може и вечер.

ТРЕНЬОРКАТА ЗА МОМИЧЕТАТА

Симона е капитан на отбора, тя е най-голяма, много отговорно, съвестно момиче. Успя да се сработи с малките, както им казвам аз. Да им помага и в същото време да не се чувства като по-голяма кака. Много добре си паснаха. Много благ характер, отворено и модерно момиче. Облича се страхотно.

Елена също. Тя танцува страхотно. И е много креативна във всяко отношение. Елена е един от двигателите на отбора, тъй като има много голям авторитет пред другите. Тя може да мотивира момичетата, да ги разстрои. Може би е сивият кардинал в отбора. Супертвърд характер, играла е със счупена ръка на Световно, със счупен крак. А сега на Световната купа беше с разкъсани връзки на глезена, на обезболяващи. Това го има в нашия спорт. Тя ми е една от много важните гимнастички.

Лаура е изключително дете. Тя е състезател, който е мечта за всеки отбор. Изпълнителна, дисциплинирана, способна. Нямам никакви забележки относно нея.

Мадлен е глезлата. Тя е кокетка. Трябва малко повечко да я мотивирам, когато не е в настроение, но е много сладка.

Стефани се включи много успешно в този сезон, след като Теодора Александрова получи контузия. За две седмици успя да влезе в отбора точно преди Европейското, другите много й помагаха. Стефи е много кротко момиче. Баща й е пастор. Тя ходи на църква. От нея лъха спокойствие. Може би затова успя да понесе стреса.

И всички са откачени, с чувство за хумор. Те са си луди, като децата на тяхната възраст. И четат, това е някаква нова мода.

Знам кога са родени, но не им знам зодиите. Аз съм суперземен човек. Както казва Илияна – какъв Скорпион си ти, това въобще не е типично за зодията ти.

МОЖЕ БИ ЗНАЕТЕ:

– Лентата е дълга 6 метра. Тя е наследила воала като уред, Мария Гигова някога е играла не с лента, а с воал.

– Бухалките са били с формата на цветя, изобщо идеята в началото на този спорт е била гимнастичките да се явяват с някакви красиви предмети, като мажоретките.

източник: eva.bg