В чудния и мъдър свят на приказките

Приказките са единствените художествени произведения, които могат да съпътстват човек през целия му живот. Когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен период от живота ни – детството – е безвъзвратно отминал. Може би затова мнозина от нас все още обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. В тях се крие дълбок смисъл. Вижте нашите предложения за размисъл този път.

„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“

(„Карлсон, който живее на покрива“, Астрид Линдгрен)

„- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!“

(„Мечо Пух“, Алън Милн)

„- Но, Пипи – каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?

– Откъде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. – А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения.“

(„Пипи Дългото Чорапче“, Астрид Линдгрен)

„Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“

(„Вещиците“, Роалд Дал)

„ – Човек не може да вярва в невъзможни неща.
– Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“

(„Алиса в огледалния свят“, Луис Карол)

източник: sputnik.bg