Август, не си отивай! Не мога без теб!
Август … не си отивай! Не мога без теб. Не искам да живея без топлия ти дъх. Без аромата на презрели смокини. Без сака с мръсни дрехи след поредния уикенд на морето. Без ръцете му, които все шарят по роклята ми и все намират отнякъде пролука към някое голо рамо.
Август, почакай. Не бях подготвена да свършиш толкова бързо. Пропуснах толкова изгреви на плажа. Не можах даже ей така – да поскитам без посока в сеното и да изям няколко домата направо от корена. Още топли от слънцето. Още пълни с живот и ухание на лято.
Август… не е честно да свършваш толкова бързо. Та аз даже още не съм събрала смелост да му кажа колко ми харесва начинът, по който сутрин отпива първата си глътка кафе… Хваща чашата с две ръце, вдишва аромата, после звучно допира устни до кафето, преглъща и въздъхва. Ахххх 🙂 Една глътка само, а сякаш е обяснение в любов за цял живот.
Август, ще ми се да продължиш поне до октомври. И още поне месец да е лято. И баровете на Градина да не затварят след седмица. И по витрините да няма палта и ботуши – уж нови колекции, а всъщност все едни и същи, година след година. Черни, сиви, кафеви….
Август, не си тръгвай. Имам нужда от моята синя рокля на бели цветя. От жълтата чанта с мънисто. От банските. От джапанките с изтърканите подметки. От любовта в топлите нощи, в които с него спим чисто голи и не се завиваме даже с чаршаф, а когато се докоснем сме така топли … така летни, така истински.
Август! Почакай. Имам да ти казвам нещо. Мисля си го поне от юли, но … все не събирам смелост. Обичам те. Обичам те, лято. Обичам онзи срамен момент, в който аз се прибирам от бара, а на плажа вече има хора. Обичам сутрините, в които още преди да си измия зъбите, хващам телефона, преглеждам всички снимки от вечерта и изтривам 99% от тях. Преди да ги изтрия, ги гледам отново. Усмихвам се. Било е хубаво. Толкова хубаво, че не бива никой да разбира.
Август… толкова много не си казахме с теб. Толкова спомени ми открадна. И толкова много истории с щастлив край
Хайде де! Не искам толкова много. Само да сме аз и ти на палубата. Ти да пиеш от любимото си уиски и да ми четеш стихове, после да ме целуваш и след това да ми казваш: Искам пак 🙂 А аз да кокетнича, да се правя на ощипана, да ти изпивам уискито от чашата и накрая да си призная…. Обичам те. Толкова много.
Август. Не мога без теб. Август, ще ми липсваш. Чакай ме. Ще дойда пак. Догодина. Все същата. Пак ще сляза по хълма на мокрото удоволствие. И пак ще е вълшебно. И пак ще бъдем двамата. Само аз и лятото. Лятото на топлите обещания.
източник: woman.bg